Институции, бизнес и гражданско общество застават рамо до рамо в борбата с дезинформацията
Срещу България безспорно се води информационна война. Единственият начин да ѝ противостоим успешно е да подходим всеобхватно и да се обединим като държавни институции, бизнес и граждани, ясно осъзнаващи, че чуждестранните хибридни действия увреждат пряко националните интереси и сигурността на страната. Все още не е безвъзвратно късно да се организираме, но трябва ясно да си дадем сметка, че твърде дълго сме се забавили да дадем отпор на един добре организиран противник, който отлично знае какво иска да постигне – обществено разделение, дестабилизиране на политическия процес и подкопаване на доверието в органите на държавната власт.
Това са основните изводи от Софийския форум за интегритет на информацията, провел се от 7 до 9 ноември в Централния военен клуб в София. За пореден път столицата бе домакин на подобно събитие, което търси оптималния подход в борбата с дезинформацията, но за първи път Форумът се провежда под това наименование и събира на едно място толкова много представители на държавните институции, академичната общност, частния сектор и гражданското общество, а фокусът е изграждането на информационни интегритет и устойчивост не само в България, но и в целия Черноморски регион и Югоизточна Европа.
Целостта или интегритетът на информационното пространство е онова негово състояние, в което може да сме сигурни, че обществото получава точна, пълна и надеждна информация, защитена от външна намеса или подмяна, посочват организаторите на Форума, и са единодушни, че това са основната ценност и големият залог в съвременния свят, в който свои и чужди се опитват да подкопават демократичните ценности и основания на правила международен ред.
След три дни интензивни и интересни дискусии организаторите споделиха, че Форумът е надминал очакванията им, като надежда все още има и е напълно възможно забавянето от около 10 години, с което влизаме в информационната война, да бъде наваксано и в крайна сметка да постигнем жизненоважното ни информационно превъзходство.
В рамките на конференцията беше търсен отговор на основните въпроси, които очертават рамката за противодействие на хибридното въздействие:
- Ще успеят ли демократичните държави да формират общ фронт срещу хибридните подходи, прилагани от Русия, Китай, Иран и други авторитарни режими?
- Ще успеят ли дезинформацията и пропагандата да подкопаят доверието в демократичните ценности, процеси и институции?
- Как да създадем устойчивост на обществото и способности за противодействие срещу опитите за антидемократична пропаганда и зловредно чуждо влияние?
И теорията, и практиката са единодушни, че отпорът не може да бъде индивидуален и трябва да бъде заложен всеобхватен подход на национално, регионално и общоевропейско ниво. Проблемът е многоизмерен и решението му се търси от различни страни:
Политика и устойчивост
Пълномащабната война на Русия в Украйна затвърди подхода на Кремъл да използва икономическото си влияние, за да въздейства върху процесите по вземане на политически решения и формирането на общественото мнение в Европа. Дезинформацията и пропагандата се утвърдиха като основни инструменти на Москва за прокарване на геополитическите и геостратегическите ѝ интереси, а Югоизточна Европа и Черноморският регион се оказаха най-уязвими.
Същевременно медийната среда се промени драматично през последното десетилетие и срещна редица икономически и политически предизвикателства, както и безпрецедентно технологично развитие в лицето на възхода на социалните мрежи и изкуствения интелект, и то, докато търси решение на проблемите с финансовата устойчивост и независимостта на медиите.
Сравнителни изследователски перспективи
Разработването на ефективни стратегии за противодействие на дезинформацията и изграждането на устойчивост задължително минава през споделяне на опит как държави като Русия, Китай, Иран и Унгария манипулират информацията, която представят на вътрешните и външните си публики, и как местните лидери на общественото мнение допринасят за разпространението на чуждото влияние; как по места се изменят тезите, свързани с войната в Украйна, и се пренаписват исторически факти; какви технологични инструменти и подходи за защита на информационното пространство прилагат различните държави.
Технологии срещу дезинформацията
Форумът задълбочи изследването на връзката между технологиите и дезинформацията и подчерта, че проследяването на наративите, анализа на данни и развитието на изкуствения интелект могат да бъдат използвани както за разпространение, така и за противодействие на опитите за влияние.
Опитът сочи, че медийната грамотност е ключът към изграждането на дългосрочната устойчивост на информационното пространство. Експертите са категорични, че иновативните подходи са особено важни за насърчаване на критичното мислене и за подпомагане на уязвимите обществени групи да развиват дигиталните си умения.
Информационни операции и тяхното въздействие
Беше подчертана необходимостта от създаване на единна екосистема за защита на информационното пространство от чуждо влияние и изграждане на устойчивост срещу злонамерени информационни операции, в която да бъдат интегрирани процеси, организации, технологии и хора за ефективно противодействие за дезинформацията и пропагандата.
Основните лектори на събитието, сред които британският политолог и историк Марк Галеоти, германската му колежка Сузане Шпан и британският експерт по стратегически комуникации Невил Болт, бяха единодушни, че транснационалният характер на дезинформацията задължава международната общност да работи в сътрудничество, да споделя добрите практики и да координира отговора си чрез стратегически комуникации, за да предизвика по-мащабен и дългосрочен ефект и да доведе до позитивна промяна в обществото.
Дезинформацията, посочи генералният директор по комуникациите на Европейската комисия Дана Спинант, е само един от начините за упражняване на зловредно чуждестранно влияние. ЕС работи в подкрепа за независимата журналистика и медийния плурализъм чрез засилване на регулацията и етичните стандарти, изграждане на обществена устойчивост чрез инвестиции в медийна грамотност, повишаване на дигиталните компетентности и изграждане на критично мислене, като има за цел да изгради демократичен щит срещу опитите за злонамерена чужда намеса.
И все пак: Най-добрият шанс за победа на информационното бойно поле остават разумът на човека и способността му за критично мислене в рамките на общество, водено от споделените демократични ценности, категорични са експертите и от институциите, и от бизнеса, и от академичните среди.
Министър Атанас Запрянов: Вестник „Българска армия“ и ВТК се борят с руската пропаганда
В България проблемът е особено тежък, а войната пряко засяга сигурността ни и ние трябва да сме готови за продължителна нестабилност в региона, тъй като няма изгледи за скорошно прекратяване на руската агресивна и реваншистка политика. Днес информационното пространство е по-сложно и оспорвано от всякога, а чрез информационни операции Москва се опитва да спре евроатлантическата интеграция на страните от Черноморския регион и Западните Балкани, а у нас прави всичко възможно да подкопае държавните институции, да сее разделение в обществото и да влияе върху процеса на взимане на решения.
Трябва да е ясно, че демократичната ни система ще продължи да бъде атакувана с хибридните действия на недемократичните държави. Отбранителната система също попада под ударите на руските дезинформация и пропаганда, затова Министерството на отбраната ще продължи изграждането и развитието на собствените си способности за стратегически комуникации.
Информационният център функционира много добре. Вестник „Българска армия“ и Военният телевизионен канал се борят усърдно с руската пропаганда и активно ангажират както хората в униформа, така и широката българска публика с въпросите на отбранителната политика, приоритетите и решенията в сектора.
Марк Галеоти: Кремъл се стреми да подкопае западните демокрации
Западът трябва да осъзнае, че дори да не иска, в съзнанието на руския президент Путин той [Западът] е онази враждебна сила, която отрича правото на Русия да бъде велика сила, а случващото се в Украйна е самото един от фронтове на този мащабен конфликт. Битката е неравностойна. Освен дезинформационни кампании Кремъл използва всички възможни невоенни средства, за да подкопае основните принципи на западните демокрации и да задълбочи различията им.
Русия е разбрала, че съвременните войни освен в окопите се водят и на идейно ниво в съзнанието на хората, а целта е демократичните общества да почувстват, че няма смисъл да се съпротивляват и да се предадат. Едно от погрешните разбирания е, че войната срещу Запада ще приключи с края на конфликта в Украйна, защото целта не само на Русия, но и на други авторитарни режими като Китай и Иран е да прокарат геополитическите си интереси, без да изстрелят и един куршум.
