„Без писменост нямаме памет. Без памет нямаме история. Без история нямаме нация“ – според министъра на културата Найден Тодоров
Последният роман „Рана” (издателство „Сиела”) на Захари Карабашлиев беше награден с националната литературна награда „Роман на годината” за 2024 г. в конкурса на Националния дарителски фонд „13 века България”. Официалната церемония беше сред картините в салона на Софийска градска художествена галерия, а наградата обяви Бисера Йосифона, изкуствовед и изпълнителен директор на фонда. Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете?
„Рана” e отзвук от жестоките болки на една окрилена от идеализъм, но разкъсвана от безпощадни конфликти България, в която лични и национални рани от Първата световна война са все още незараснали. Захари Карабашлиев разгръща някои от най-непознатите страници на българската история, за да ни увлече в зареден с напрежение, но и лиричен разказ за героизъм, нежност и надежда.
Служебният министър на културата маестро Найден Тодоров, който връчи наградата на представител на издателство „Сиела”, заяви: „Без писменост нямаме памет. Без памет нямаме история. Без история нямаме нация”. И добави, че художествената литература създава паралелни светове, които ни карат да мечтаем и да сбъдваме мечтите си. Самият писател, който е главен редактор на издателство „Сиела”, не присъства на награждаването заради отдавна обявена среща с читатели, но пред БГНЕС заявява, че дарява наградата от 11 000 лв. за благотворителна кауза.
„Тази книга е посветена на „незапомнените”. И тази висока награда също посвещавам на тях”, казва авторът. И добавя: „Случайно съвпадение е, че тази дата – 11.11.1918 г., бележи края на Първата световна война (а романът е свързан с нея).
Съвпадение е и празникът на Св. Мина Чудотворец, воинът – покровител на семейството и на сираците (романът е „семеен”, има и герой момиченце сираче.) Съвпадения…”, пише Карабашлиев по повод на деня на награждаването – 11 ноември, и благодари за номинацията и наградата. „От една страна „Рана” е най-трудно написаният ми роман – защото трябваше да съм на нивото на събития и времена, които в сравнение със сегашните са ужасно тежки; но от друга страна, страниците вървяха бързо – може би, защото черпех сили от тези времена: от пожълтелите редове на офицерски дневници и войнишки писма, от хилядите страници мемоарна и нехудожествена литература.”
Председателят на журито проф. Милена Кирова заяви, че номинираните романи са представителни за посоките на развитие на българската литература, а „Рана” съживява и обновява колективната памет на националния живот.
