Модернизацията на българските Военноморски сили (ВМС) не се изчерпва само със строителството на двата многофункционални патрулни кораба „Храбри“ и „Смели“. В ход е изпълнението на мащабна програма, която включва различни аспекти на навлизането на нови технологии за повишаването на способностите на Флота и бреговите формирования. Един от тези аспекти е и програмата за модернизацията на Хидрографската служба. Наскоро бе направена поредната крачка в тази насока: придобиването на два подводни управляеми апарата от най-ново поколение. Представяме на читателите част от техните възможности.
Капитан І ранг Николай Николов, началник на Хидрографската служба:
През септември т.г. по програма на Министерството на отбраната на САЩ за развитие на отбранителните способности на страни – партньори, Хидрографската служба получи два подводни управляеми апарата Gavia. Те са и дистанционно управляеми. Снабдени са с различни модули, с които могат да се правят различни конфигурации. Предназначени са основно за хидрографски изследвания на морските пространства на Република България на дълбочини до 1000 м. Задачите, които са възложени от ВМС на Хидрографската служба, са извършване точно на такива проучвания и на картографски промери на морското дъно. Тези автономни и подводно управляеми апарати дават възможност на службата ни да покрие на 100% изпълнението на основните й задачи. С всеки един от двата апарата може да се изпълняват различни мисии като промери за изработване на навигационни карти и търсене на различни подводни обекти.
От 3 до 30 октомври е проведен курсът с шестимата оператори на подводните апарати, подготвени са военнослужещите и цивилните служители за поддръжката им. Започната е подготовката на необходимите инструкции за експлоатацията на Gavia в реални действия на море.
С придобиването на подводните апарати българската Хидрографска служба изравнява в тази насока своите възможности с потенциала на сродните служби на страните – партньори от НАТО, в Черно море. Хидрографските служби на Румъния и Турция притежават такива апарати, но българските имат немалкото преимущество, че притежават пълния набор от модули на това изделие. България е първата държава, получила всичко необходимо за пълноценното използване на апаратите, като при нас модулите са и от последно поколение. Нашата Gavia е снабдена с многолъчев ехолот Т-20 за хидрография и ехограф за морското дъно Sub-Bottom Profiler. Това прави възможно съвместяване на усилията на Хидрографската служба с възможностите на Института по океанология към БАН за разширяване на обхвата на научните изследвания. С техните платформи може да се разшири хоризонтът и да се навлезе в по-дълбоки води за различни хидрографски проучвания.
Фото Николай ГЕОРГИЕВ, ВТК и архив на Хидрографската служба
Преди излизане на море е необходимо в базови условия да бъде направена точна преценка точно кой модул от Gavia ще бъде използван за съответната задача. След това се извършват необходимите предварителни разчети, за да се направи програма за необходимия брой галсове за тази мисия, колко батерии ще са необходими (според продължителността на мисията). С този модел на Gavia мисиите могат да продължат от пет до десет часа на море. Непосредствената подготовка на апаратурата се прави на борда на хидрографския катер. Още в базата апаратът се пуска на вода за извършване на балансировка, въпреки че програмата е направила необходимите изчисления. Винаги е добре да се направи донастройване на вода за прецизна работа на апарата. Последната такава операция се извършва в акваторията, където е планирано изпълнението на мисията. Конкретните обстоятелства на море могат да наложат промени в предварително заложените параметри и не е проблем това да бъде направено там във всеки момент от изпълнението на задачата. Това се извършва от оператора на апарата на място.
Gavia е наистина голяма придобивка за Хидрографската служба, защото улеснява дейността на отделните звена на формированието. Данните, събрани от апарата, са с много добра резолюция, с голямо покритие на точките. До момента е използван само еднолъчев ехолот (един лъч – една точка – една дълбочина). Сега се получават много точки, с голяма плътност и покритие на дълбочините. Новите софтуерни програми на Gavia дават възможност за много по-бърза обработка на данните. С една дума, твърди капитан І ранг Николов, вече сме в ХХІ век.
Лейтенант Лилия Костадинова, началник на сектор „Хидрографско осигуряване“:
Външният вид на Gavia не дава много информация за големите възможности на апарата. В предната, носовата част, има батериен, навигационен и контролен модул. Допълнителният модул е „мулти бим“ (многолъчев ехолот), а след него е задвижващият модул. Това е минималната конфигурация, за да работи Gavia. Всички останали модули са допълнителни и се използват според поставените за изпълнение конкретни задачи на море. Многолъчевият ехолот е за обследване на морското дъно и чрез него се получава 3D информация за съответния участък от него. Ако в определения периметър има потънал обект, получаваме 3D информация и за него.
За изпълнението на различните задачи най-важна е предварителната подготовка, по време на която се извършва конфигурацията на Gavia по модули. Това може да стане още в Хидрографската служба. Преди установяването на апарата на борда на съответния плавателен съд се извършват определен брой тестове. Единият от тях е за акустическата връзка, друг – за сателитната връзка, трети – за задвижващия модул. Ако всичко е в необходимите параметри, Gavia се установява на борда. При пристигането в определената за изследване акватория апаратът се спуска на вода и му се прави окончателна фина балансировка със специални тежести, които се поставят на дъното под батерийния и задвижващия модул. Така се осигурява и положителната плавучест на апарата.
На море Gavia може да се управлява в два режима. Когато е в надводно положение, може да се управлява ръчно. Но когато апаратът трябва да се „гмурне“ под вода, е необходимо предварително програмиране на мисията. Когато операторът прецени, че поради една или друга причина е необходимо прекратяване на мисията под водата, това може да бъде направено веднага. Апаратът изплава в предварително зададената точка и с това мисията е приключена. Всички данни, получени от приключилата операция, се архивират и използват за различни изследвания. Например данните от многолъчевия ехолот се предават на картографското отделение и се използват за актуализация на електронните карти в интерес на безопасността на корабоплаването.
Инж. Десислава Колева, оператор на Gavia:
Получените данни от всяка мисия могат да се видят чрез специализиран софтуер. Това е първоначален преглед, след което те подлежат на допълнителна обработка. В сравнение с данните, получавани от досега използваната от нас апаратура, информацията от Gavia е много по-подробна и е с много по-висока точност. Изображенията са с много по-добро качество. Обемът от данни, получен при една мисия, е много по-голям. Например по време на изпитанията на море и обследване на участък от морското дъно открихме неизвестен потънал кораб, за който получихме подробна информация за неговите характеристики след допълнителната обработка на първоначално получените данни.
