Автор: Делян ПЕТРИШКИ, БТА, специално за в. „Българска армия“
Статията е резултат от участието на автора в програма за журналисти, организирана от Министерството на външните работи на Япония и включваща срещи с представители на официални институции и с академичните среди.
Чувството за вина е дълбоко вкоренено в съвременното японско общество. Наред с традиционния за източноазиатските народи стремеж към хармония и съвършенство. Там на почит е и силата на мъдростта. Днес японците са се научили как да носят тежестта на своя исторически товар, наглед непосилен за останалите, така че той да не ги премаже. Разбрали са и как да продължат живота си напред. Без злоба към другите, а с разбирането, че рано или късно злочестата съдба те застига заради стаения у всеки един човек и общество звяр. Онзи, който те не желаят да пробуждат никога повече у себе си. Но ще трябва да го направят, защото светът е вече друг. Не е този, в чийто градеж те участваха след поражението си във Втората световна война. Няма нищо общо и с установилия се порядък след Студената война, пометен за по-малко от седем години. И тази промяна на статуквото, при това със сила, за Япония означава само едно – истинска заплаха.
Следвоенното развитие на страната почива на взаимовръзката на нейната национална сигурност със стопанското й развитие в рамките на един основан на мира и многостранното сътрудничество международен ред, където подобно на една огромна корпорация Япония иска да търгува със света. Затова не е изненада интересът на Токио към поддържането на стабилност във всяко кътче на Земята. Нито пък е изненада и фактът, че Япония е сред най-големите застъпници на основания на правила международен ред на концепцията за открити и свободни морски пътища, най-вече в Индо-Тихоокеанската акватория, и водещ донор на програми за мира и зачитането на човешките права и достойнство.
И с невъоръжено око може да се види, че два от основните стълба на тази конструкция са дестабилизирани от войни с неясен изход – в Европа, това е войната на Русия в Украйна, а в Близкия изток – пълномащабният военен конфликт на Израел, провокиран от нападението на „Хамас“ от октомври м.г. Така, без да са пряко въвлечени във военна кампания, САЩ са предизвикани да защитават своето превъзходство в Европа и в Близкия Изток. А далеч на Изток облаците над американското влияние също се сгъстяват. И ако доскоро Япония беше в ролята на вестител на идеята за мир, стабилност и благополучие по света, днес тя вече се готви за защита на същите тези ценности. При това в условията на рязко влошаваща се среда за сигурност и обърнатия срещу нея баланс на силите в региона.
И макар евентуална война в Индо-Пасифика да не отговаря на интересите на САЩ, в Япония витае сянката на съмнението в политическата надеждност на САЩ като съюзник и водещ гарант за сигурността на страната. Защото за разлика от годините на Студената война, когато Вашингтон залага на благополучието на своите съюзници в стратегията си за възпиране на съветското влияние, днес се чуват гласове в професионалните академични среди на Япония, че както за администрацията на президента Тръмп, така и за тази на президента Байдън не благополучието, а икономическата зависимост на американските съюзници има значение. Налице са и съмнения дали, кога, при какви условия и срещу кого САЩ биха прибегнали до ядрен удар за защита на свои съюзници в региона на Източна Азия.
През 2014 г., когато Русия анексира Крим, японското правителство на трагично загиналия през 2020 г. премиер Шиндзо Абе поставя националния интерес над международния и насочва усилията към дипломатическо уреждане на териториалния спор с Русия. През 2022 г. за Япония и нейното общество обаче настъпва моментът на истината. Тогава в Токио разбират, че държавните актьори могат да променят своите намерения към съседни страни въз основата на своя превес в силите. Днес преговорите, както и много от официалните канали за контакти на Токио с Русия изглеждат, сякаш безвъзвратно прекъснати. А на юг Китай изпробва ежедневно реакциите на Япония с прекрачваните от него червени линии особено в акваторията и въздушното пространство на спорните острови Сенкаку, които японците считат за свои. Все по-уверена в провокациите си срещу Япония става и Северна Корея.
На този фон – между две военни суперсили и непредсказуемата, но агресивна Северна Корея, за Япония е невъзможно да изгради свой собствен възпиращ потенциал.
Затова ключови за нея са усилията за установяване на различни форми на сътрудничества и съюзи, чрез които да си гарантира стабилност и сигурност в един фрагментиран и нестабилен свят, където основите на дирижирания от САЩ международен ред са под заплаха. Но и това не е лека задача и отношенията на Токио с Южна Корея доказват това. Днес Япония споделя със Сеул общи ценности и идеи, но взаимоотношенията им са подвластни на вътрешнополитическите настроения, на нерешените териториални спорове и не на последно място – на посредническата роля на САЩ. Идеята за източноазиатска версия на НАТО не присъства както в краткосрочния, така и в средносрочен дневен ред на Токио.
В действителност осъзнатата от японското общество нова реалност е единият от трите важни урока, които те научават от войната на Русия в Украйна. Тези уроци са вградени в основите на приетите през декември 2022 г. три значими стратегически документа: Националната стратегия за сигурност (където наред с традиционните дипломация и отбрана секторите са разширени с икономическа сигурност, технологии, киберсигурност), Стратегията за национална отбрана и Програмата за отбранителен потенциал, имащи за цел да осигурят на Япония необходимия й потенциал за възпиране при възникване на пълномащабен военен конфликт в Индо-Пасифика. Останалите два урока от руско-украинската война за Япония са: Украйна не разполага със значителен отбранителен потенциал и способност за възпиране на руската агресия; Украйна не разполага със съюзници, които да й осигурят ядрен чадър.
Заради променената парадигма в новите стратегически документи в Япония е налице политически и обществен консенсус за достигане на разходи за отбрана от 2% от БВП за отбрана до 2027 г.
Чувството за вина определя и границите на възможното в дебата между съвременните консерватори и демократи по темите за сигурността, отбраната и ролята на японските сили за самоотбрана. В това отношение бившият премиер Фумио Кишида направи исторически пробив със синтезираното си послание „Украйна днес може да бъде Източна Азия утре“. Проучвания на общественото мнение в Япония регистрират ранни признаци за възможна промяна на нагласите по т. нар. „Японска дилема“ между ядреното разоръжаване и сдържането.
От японска гледна точка промяната в стратегическата среда и предизвикателствата пред отбраната на страната произтичат от повишаващата се военна активност и укрепването на военния потенциал на заобикалящите я Китай, Русия и КНДР. Япония определя Русия като значима заплаха
за своята национална сигурност, заради военните й действия в региона на Индо-Пасифика, стратегическото й сътрудничество с Китай и милитаризирането на бреговете на Тихия и Арктически океан, включително и с разполагането на ядрени оръжия. КНДР, на свой ред, никога досега не е представлявала по-сериозна и непосредствена заплаха за Япония. За Китай обаче оценката не е така категорична. От една страна, той е повод за сериозна тревога за Япония и международната общност. Определен е дори като безпрецедентно и най-значимото стратегическо предизвикателство на базата на сегашния стремглаво покачващ се военен потенциал и военен бюджет на Пекин. И все пак за разлика от Русия и КНДР Япония не иска да прекъсва връзките си с Китай. Дори ще се стреми да поддържа конструктивни и стабилни отношения с него по въпроси от общ интерес на фона на предприетите и от двете страни активни действия за намаляване на икономическата си взаимозависимост. Все пак за Япония Китай е реалност, така както и САЩ са даденост за националната й сигурност. А това е друг вид дилема, която може да попречи на желанието на Япония да бъде мостът между двете световни суперсили.
В момент като днешния, когато един световен ред е оспорен, а насреща му още няма негова алтернатива, още има шанс да се вслушаме в посланието за мир на Хирошима. Има смисъл и от въпроса: „Може ли да бъде изкован извън пламъците на войната нов световен ред, нищо че историята го обезсмисля“.
