В Белград не бях ходил от 20 години, спомените бяха избледнели и засенчени от професионалните ми деформации на историк и политолог, който си мисли, че знае много за съседната страна. Като начало – нищо изненадващо, по пътя от летището към града виждам огромен лозунг „Косово је Србија“, изписан върху пътна естакада. Малко по-нататък – билборд във възхвала на „Газпром“ и дружбата му със Сърбия. Вече в града обаче – цялата фасада на голяма новострояща се сграда, закрита от знамето на Европейския съюз. Нашият син флаг със звездите после го видях на още много места, но също и трикольора на Русия. Което е разбираемо – Сърбия отдавна седи на два геополитически стола, че дори и на три, ако добавим и Китай. По улиците често се чува руска реч, Белград е един от тихите пристани за руснаците, избягали от родината си след нападението на Путин срещу Украйна.
Разменените няколко приказки с жената на хотелската рецепция и персонала на близкото кафене ме избавиха от илюзията, че говоря приличен сръбски – като ме чуха, моите събеседници веднага преминаваха на английски. Е, може да е, защото са гостоприемни и искат да ме улеснят, а не заради това, че не ме разбират.
Белград е красив мегаполис, но не бляскав, славата му, като че ли е в миналото, когато е бил столица на много по-голяма държава, а тя, от своя страна, е играла важна роля в световната политика. Макар че е далеч от морето, градът е на вода, разделен е на няколко сегмента от реките Сава и Дунав, на мястото на тяхното сливане има и остров. Не е случайно и името на най-новия район с офиси и жилища на десния бряг на Сава – Белград на вода (на сръбски ударението е на първата сричка). Той е съвместен проект за $3,5 млрд. на сръбското правителство и частна компания от Абу Даби. Вече е издигната най-високата сграда – т.нар. Кула Белград, 168-метрово съчетание от стъкло и алуминий, където ще има скъп хотел и още по-скъпи жилища. Местните обаче нямат високо мнение за това архитектурно чудо – нашият гид от корабчето, с което минахме край Кула Белград, я определи като „най-грозната сграда на Балканите“.
На левия бряг на Сава срещу острова е и друг известен градски район – Нови Белград. Изграден е в стил архитектурен брутализъм през 40-те години, веднага след Втората световна война с труда на хора от цяла Югославия. Първоначално е типичен квартал спалня като софийските „Люлин“ или „Младост“, но в наши дни там са централните офиси на множество големи банки и фирми. Географията на Белград може да бъде опозната най-добре чрез разходка с корабче. Не много лесно успях да намеря в интернет информация за такъв тур и да се класирам за него минута преди тръгването. 25 евро за два часа – струва си. На долната палуба група развеселени словенски туристи пееха песни за Югославия, а гидът ни разказваше на сръбски и английски за местата, покрай които минавахме.
Водното приключение завърши в подножието на хълма Кале мегдан – там е била Белградската крепост, за която екскурзоводът коректно ни осведоми, че е владяна от римляни, византийци, българи, турци и австрийци. А сега е просто високо място, от което стават хубави снимки на околните реки и квартали. От Кале мегдан се спуска най-представителната улица на Белград – пешеходната „Кнезмихайлова“, нещо като софийската „Витоша“. В събота вечер по нея е трудно да се разминеш. Редят се кафенета, магазини, чейнджбюра, сградата на Сръбската академия на науките и изкуствата. И пак политика – огромен надпис ни осведомява на английски, че единственият геноцид, извършван на Балканите, е срещу сърбите.
„Скадарлия“ е районът с луксозни кръчми. Според субективната ми оценка в Белград има повече и по-добри ресторанти, отколкото в София. Опитваме да запазим маса за събота вечер в най-прочутия – „Три шешира“, където са яли и пили Джордж Буш и крал Хуан Карлос Втори, но ни посрещат с твърд отказ: „Немате шанса!“. Освен ако не искате да вечеряте в 17,00 ч. Не искаме и затова отиваме в друг ресторант в района – Zavičaj Skadarlija. Не знам как се превежда, вече казах, че сръбският ми не е блестящ. Но този ресторант е добър избор. Предлагат месо, разбира се, много месо в различни разновидности – печено, задушено, пържено, мляно, шпиковано и какво ли още не. Доверяваме се на съвета на сервитьора, не ни излъга, всичко беше отлично. Месо има и в България, но не можем да го направим като сърбите, неслучайно сръбската скара е известна навсякъде, а понятие „българска скара“ – май въобще няма. И една особеност на кръчмите в Сърбия, а и в цяла бивша Югославия – сервитьорите са предимно мъже на възраст над 50 години, не млади момичета като у нас. Пушенето в ресторантите наистина е разрешено, но добрите заведения си имат отделни зали за непушачи, така че можете спокойно да се насладите на сръбската скара без отвратителната цигарена смрад.
За да изчерпим темата с яденето – ако ще закусвате в Белград, препоръчвам веригата пекарни „Хлеб&Кифле“ – невероятно разнообразие от печива и торти на парче и не всички са от замразените полуфабрикати, изпечени на място. А какво още трябва да видите – задължително сградата на Скупщината (Парламента), срещу нея има интересен мемориал за Първата световна война, където се набива на очи името Каймакчалан – свято място и за българската военна история. Храмът „Свети Сава“ – най-голямата православна църква на Балканите. Много е красива, макар че няма атмосфера на старина – завършена е през 2004 г.
Белград е близо до България и лесно се стига с кола, за такива като мен, които не са шофьори, сръбските авиолинии са пуснали ежедневен полет от София. Нямате оправдание, ако пропускате тази дестинация.
