Фестивалът „Киномания” представя филм за човека, който искаше да промени историята
Един от най-влиятелните мъже в политическия живот на Италия през ХХ век – секретарят на Италианската компартия, Енрико Берлингуер, който се изправя срещу Брежнев, тачен и днес от действащи лидери в Италия, едва не загива в предизвикан от могъщото съветско КГБ атентат в София на път за летището. Било е 1973-та. Странно е, че не се говори много за този случай, но италиано-българската продукция, която тази вечер, на 22 ноември в зала 1 на НДК във фестивала „Киномания”, можем да видим – „Берлингуер. Голямата амбиция”, зад която стои РАИ, осветлява в миналото един истински голям европейски лидер. Мащабният исторически филм започва именно с този епизод, с каскада с известните в соца държавни коли „Чайка”, когато след скарване с Тодор Живков, Берлингуер съкращава посещението си в България, най-верният съюзник тогава на Москва. По иначе опразненият път на делегацията обаче отнякъде военен камион се врязва в колата с Берлингуер. Загива българския преводач, а в колата е бил и партийния лидер Борис Велчев.
Партийните му съратници-социалисти от страните на Източния блок наричат Енрико Берлингуер, наследник на големия комунистически лидер Толиати, неодобрително еврокомунист, но на Запад влиянието му е огромно. Бил е човек с морал, с качества, които го правят обичан и днес. На комунистически конгреси в Москва се е опитвал да убеди източните комунистически лидери, че е време за промяна, за социализъм в условия на демокрация. Но в края на краищата еврокомунистите скъсват с диктаторите от социалистическия блок. Лидерът на италианските комунисти предлага и на десния лидер в Италия, християндемократа Алдо Моро, по-късно отвлечен и убит от терористите от „Червените бригади”, исторически проект, известен като Големият исторически компромис – да се обединят в името на омиротворяването на страната в общо управление, да постигнат компромис. Филмът е част от големия разказ за епохата, за Европа през 70- и 80-те години на ХХ век, били са на крачка от промяна в историята. Самият Берлингуер умира сравнително млад и сред милионите му изпращачи на погребението са италиански интелектуалци като Фелини, Мастрояни, почитали са го и леви, и десни. Партията му е била най-голямата в Западна Европа с 12 млн.избиратели.
Голяма част от филма е сниман и у нас, конкретно с възстановка на Кремъл в зала 1 на НДК, в хотел „Балкан”, в Историческия музей и богата вила в соцстил. Български актьори играят Тодор Живков, Леонид Брежнев, Пономарьов. Италианската звезда Елио Джермано за ролята на Берлингуер, режисьорът Андреа Сегре, а и самият филм вече има много награди. А в киносалоните ни ще го видим следващата година. От българска страна стои АГИТПРОП на Мартичка Божилова.
„Лицата на войната” в галерия Арте
До края на месеца в галерия „Арте” на ул. „Бузлуджа” 31, близо до НДК, можем да видим забележителна изложба. Класикът на живописта ни Илия Петров е представен в колекция Радеви с изложбата „Лицата на войната”.
С рисунки и графики и с много хуманизъм и състрадание към човека са подредени ужасяващите свидетелства на човека на изкуството на нечовешкото, което носи всяка война със себе си. Чрез изключителното си майсторство, подобно на Гоя, Илия Петров, този майстор на рисунката, застава в защита на страната на човека против варварството.
В творбите му често освен войниците присъства и образът на майката. Военната тематика разкрива освен майсторството и голямата човечност на художника, за когото войните са и потресаващо човешко преживяване, човешка драма, семейна трагедия.
„Котка върху горещ ламаринен покрив” стъпва в театър „София”
В този сезон можем вече да видим едно от най-добрите заглавия за театъра, създадено от едно от златните имена американски автори на ХХ век – Тенеси Уилямс, авторът и на популярното „Трамвай желание”. Премиерата на „Котка върху горещ ламаринен покрив” е на трупата на Театър „София” и се играе на сцената на „Сълза и смях”, докато сградата все още се ремонтира.
С режисурата се е заел Стайко Мурджев, а в ролите са актьорите Елеонора Иванова, Гринго – Богдан Григоров, Ириней Константинов, Петя Силянова, Невена Калудова, Владимир Солаков, Юлиян Рачков и Михаил Милчев.
Образът на котката върху горещ ламаринен покрив символизира женския инстинкт за надмощие, казва режисьорът. Понякога попадаме в ситуации, в които сме принудени да преминем в режим на оцеляване. Това е онзи момент, в който не разумът и чувствата, а единствено инстинктивната ни природа е в състояние да ни спаси. Но не инстинкта за нападение или бягство, а стоицизма, когато въпреки нажежената плоскост под голите ни стъпала, трябва да издържим и да се задържим по-дълго върху покрива. Пиеса за човешките характери, за душевните рани и сложността на живота, за устояването. Във време на популизъм и предложения за „лесни” решения на проблемите му представлението е вярно на текста: животът трябва да се гледа очи в очи – в светлата и тъмната му страна.
