Любовта към родината започва от възпитанието в семейството.
Кадровият редник Слави Вакашински е сравнително отскоро в редовете на Българската армия, помощник-ерпегист в 3-та механизирана рота на Трето бригадно командване. От близо година професионалният му живот е напрегнат и интересен – участва в занятия, учения, ходил е като патрул на държавната граница да я охранява от незаконно преминаващи мигранти. Завършил икономическа гимназия, в момента учи в Югозападния университет в Благоевград – специалност „Национална сигурност“. За да си родолюбец, е необходимо не само чувство, но и интелект – убеден е той. А пък и военната професия има бонуси: създава навици за отговорност, дисциплина, ред и контрол. „Харесва ми работата в екип, която се налага да вършим всеки ден. Би ми се искало всеки в тази държава да уважава родината си и да пази нейната сигурност…“, споделя той. Схваща дисциплината не като отнемане на свободата, а като уважение към по-старшите, по-опитните си колеги – кадри, от които по-младите могат да научат много. През годината развил навици за повече труд, за повече работа в екип, за постоянство и самостоятелност. Трудно ли е да работиш заедно с различни характери? „Да, всеки човек си е различен, но много зависи от това, какъв подход има даденият старши спрямо колектива. Нашият командир в 3-та механизирана рота умее да работи добре с различните индивидуалности. Имаме много млади момчета, които са нахъсани, и това на мен много ми харесва. Има също и много млади момичета, на които професията им се отдава. Аз харесвам да работя в екип…“, категоричен е редник Слави Вакашински. Преминал е цялата индивидуална подготовка и вече с ротата си е участвал 3 дена в учение на полигон „Сливница“. Било зимно време – вятър, студ, но това не го притеснява – „Даже е по-интересно, защото се пресъздава реална бойна обстановка…“, усмихва се той. Било динамично. Колегите му – организирани, всеки бил наясно със своята задача и си я изпълнявал добре мотивиран. „Аз трябваше да нося снарядите на ерпегиста, да зареждам самото РПГ и да стрелям с автомат. Метеорологията оказва влияние върху стрелбата, но ако самото време е лошо – има я тръпката… дали ще уцелиш самата мишена? Трябва да се съсредоточиш повече…“ Попитах дали не го притеснява фактът, че недалеч от нашите граници бушува война, редник Вакашински казва уверено: Щом е за майка България, няма нещо, което да ме върне назад…
Според него един от важните въпроси в армията е некомплектът и за да се привлекат младите хора от училище и от цивилните професии, трябва добре да се познава тяхната душевност. Мнението му е, че всичко започва от възпитанието в семейството. Родителите би трябвало да научат децата си как да обичат своята държава. Следват преподавателските възможности на училището, които невинаги са адекватни. Самият той е участвал като гимназист на срещи с професионални военнослужещи и така се зародил интересът му към военната професия. Разговорите, чрез които се опознават ежедневието в армията, подготовките в нея и динамиката в нейните действия, трябва да достигне до повече млади хора. „Да разберат, че нашата професия е интересна. И си заслужава да се опита.“
За да кандидатства като кадрови войник научил от интернет. „Попитах и приятели, които също служат тук и от тях разбрах доста конкретни подробности. Изпитите изкарах с добър резултат. По-рано бях боксьор, тренирах. Изпитите не са нещо, което човек с нормална подготовка би се затруднил да направи…“, споделя редникът. Сега първо иска да завърши университета, ще изчака малко и ще се пробва в НВУ „Велико Търново“ за офицер. Защото армията е добро място, където можеш дългосрочно да се развиваш – е убеден той.
Хобитата му в свободното време са свързани предимно с физическата му подготовка – тренировки, излиза с приятели и тренират бягане, упражнения на лостове, от време на време в зала за спаринги. Увлича се от коли и техника. Следи новостите в интернет за дронове, нови тактики и как се развиват технологиите. Убеден е, че бъдещето на армията е с добри перспективи и възможностите му да се развива – оптимистични.
