Макар че съм коментирал стотици пъти войната на Русия срещу Украйна, досега гледах на нея от известна дистанция, като на изследователски обект. Но през миналата седмица за пръв път видях как руската агресия е засегнала човек, когото познавам. Ханна, приятелка от Одеса, пусна във Фейсбук стряскащи кадри, показващи как изглежда апартаментът ѝ след руски удар – на покрива зее дупка, в една от стаите пожарът е унищожил мебелите, холът е засипан с отломки от стените. Тя и близките ѝ са оцелели по чудо. Ханна е сред най-известните украински политолози, има хиляди приятели във Фейсбук, десетки от тях питаха как могат да ѝ преведат пари, за да възстанови жилището си. Тя им отговори, че ще се оправи със собствени средства, ако искат да преведат пари, да го направят по сметките на украинската армия. През тази седмица пък друга позната от Одеса, университетски професор, ми писа, че след три дни без ток и серия от жестоки руски удари с дронове и ракети, тя е решила да зареже всичко и да приеме поканата на своя (и моя) приятелка от София да поживее месец-два в неин свободен апартамент в нашата столица.
През тази седмица отбелязахме печалните 1000 дни пълномащабна война на Русия срещу Украйна. Мнозина европейски политици вече приемат жертвите и разрушенията в украинските градове за рутина, нещо, с което се свиква. За отвъдокеанския лидер Доналд Тръмп пък руската агресия никога не е била морален казус, а само повод за сделка. Но аз мисля, че сделка не може да има. Дори и сраженията да спрат веднага, санкциите, призовката от Хага за Путин и неговата международна изолация трябва да останат.
