Редник Андрей Андрианов служи в 55-и инженерен полк – Белене, свири на кларинет. От 2016 г. ръководи Духовия оркестър на формированието, който е нещатен, съставен само от войници и сержанти, изпълняващи други длъжности. Момчетата, които свирят под негово ръководство, са свързочници, шофьори, полигончици и прочие. Вярно, оркестърът е самодеен, но повечето имат музикално образование, мнозина с академия.
„Оркестърът изпълнява всичките мероприятия, свързани с военния живот на Българската армия: Националният празник 3 март, Денят на Съединението – 6 септември, Денят на Независимостта – 22 септември, и т. н.“, обяснява редник Андрианов и допълва: „Освен това изпълняваме жанрова музика, популярна, по-точно казано – джаз, народни хора, поп, рок парчета.“
Питаме го, трудно ли се изпълнява такъв тип музика, композирана за струнни и клавишни инструменти, синтезатори и перкусии с духови инструменти.
„Ами… как да ви обясня? Те са момчета професионалисти, завършили са музикални академии и училища, за тях е проблем, но все пак популярна музика с духов оркестър – трудничко е, трудничко, искат се много знания.“
И танцуват, докато свирят… Това усложнява ли задачата?
„Усложнява, усложнява!“ – уверява ме кларинетистът, но пък хората от Белене и не само, а и в цяла България ги посрещат много добре, когато им се налага да се представят извън локацията на формированието.
А трудно ли се набират музиканти за военните духови оркестри. Може би още повече, отколкото кадрови военнослужещи.
„Трудно е, разбира се“, обяснява нашият събеседник, сваля фуражката си и угрижено избърсва влажното си от пот чело. „Трудно е по простата причина, че сега в музикалните училища войниците трудно се хващат с духови инструменти, не искат да свирят на тях. Така че задачата в бъдеще е малко сложна.
Редник Андрей Андрианов е завършил музикална педагогика във Великотърновския университет, специалност „Кларинет“. Служи в БА от 2006 г., полигончик е, което означава, че поддържа полигон за подготовка на военнослужещи за мисии на НАТО, но иначе винаги е бил и военен музикант. Женен е, има две деца, пораснали вече, две момчета на осемнайсет и тринайсет години. Малкият е музикант също, свири на пиано и саксофон.
„Опитваме се да запалим музикалната искра у децата, но все по-голяма рядкост е вече…“, тъжно констатира редник Андрианов.
Прието е текстовете, били те художествени или репортерски, да завършват в оптимистичен дух. Е, и ние бихме могли да съчиним един обнадеждаващ завършек с лирически нотки, само за да ви залъжем, но и така е добре.
