Въпреки, че броят на болниците в страната се увеличава, нашите пациенти не намаляват, напротив – увеличават се, казва началникът на Военномедицинска академия
– Г-н генерал-майор Мутафчийски, каква беше 2024-а за екипа на ВМА, какво остава като знак за годината и какво постигнахте в развитието си?
Фото Красимир ТОДОРОВ и ВМА
– Можем да кажем, че 2024 г. е успешна за Военномедицинска академия. Въпреки трудностите, които има не само за нас, но и за държавата. Ние успяхме да постигнем целите, които си бяхме поставили. И това е мерилото, че сме се справили добре. Направихме ремонти на още клиники и всъщност клиничната база е вече напълно обновена. Завършваме с ремонта на Клиниката „Уши, нос, гърло”. Обновихме и част от апаратурата, която смятаме за стратегически важна – роботизирана визуализационна система за неврохирургия, ултразвукова система за навигация за биопсия в Клиниката ни по урология. Следим да са в крак с топ технологиите в медицината. Получихме нашата роботизирана система „Да Винчи” за роботик сърджъри. И започна обучението на нашите екипи по коремна хирургия, урология, гинекология и гръдна хирургия за работа с тази система, която е най-доброто, което в момента се произвежда в света. Амбицията ни е да я използваме по най-добрия начин, т.е. за високотехнологичната хирургия. Започнахме изграждането на клиничния тренинг център, като вече са осигурени необходимите компютърни симулационни системи и симулатори (общо за около 7 млн. лв.). Това е много важна структура, особено за младите колеги, за да може първите техни умения по сложни процедури да се изграждат на роботи, а не на живи хора. Какъвто е и съвременният подход по света. Такива тренинг центрове има само два в България, а амбицията ни е нашият да бъде най-добър. И такъв ще го направим.
– А какви числа имате вече в рекапитулацията в края на годината?
– В областта на лечебната дейност на болницата – обслужихме 5 хил. пациенти повече, отколкото миналата година, които бяха близо 55 хил. Направили сме над 220 хил. амбулаторни прегледи, с 8% повече от м.г. Това, естествено, се отрази върху допълнителното материално стимулиране на персонала, което е с 8% повече от м.г. Т.е. тенденцията е възходяща и в лечебната дейност, и в доходите на екипа, които зависят не от държавата, а от нас. Оперативните интервенции са 27 хил. за годината, с 9% повече. Персоналът работи на пълни обороти и това отразява доверието, с което се ползва ВМА сред населението. Въпреки че броят на болниците в страната се увеличава, нашите пациенти не намаляват, напротив – увеличават се. И това е благодарение на сериозния потенциал на ВМА като условия за лечение и като подготвени специалисти. Които всъщност са най-добрите в страната по определени направления и които чертаят „модата” в тях. Не е случайно, че сме и организатори на редица традиционни научни прояви с международно участие и с огромно посещение: Симпозиумът по ендоурология, който се проведе за 17-и път, Училището по гастроентерология „Булендо”, което се провежда на 4 години, херниални дни, организирани от Клиниката по ендоскопска хирургия, заведение в България с толкова много научни прояви, на които то да е домакин и организатор. Това ни прави горди, защото нашите специалисти са не само добри професионалисти, но имат и вкус към науката и осъзната нужда да споделят опита си с колкото се може повече колеги. Те изграждат школи на местно ниво, но и предават опита им към другите. Което говори за особен вид израстване от научна, както и от морална гледна точка. Това е знак за абсолютен професионализъм, който иска да бъде споделен, а не да отмине със смяната на поколенията. Това са колеги, посветили живота си и на това, да оставят след себе си своето дело. Създателите на школи в различни специалности предават опита си не само на колегите в екипа, но и на други болници в страната. Не е случайно, че в инициативата на в. „24 часа” – „Лекарите, на които вярваме”, от ВМА имаше отличени най-много медици – близо 50: показателно колко много стойностни професионалисти има в нашата Академия. Заради демографската криза в момента един от основните проблеми и в здравеопазването ни е човешкият фактор. В нашия екип се справяме с този проблем, като предоставяме чудесни условия за работа, за академично развитие и в избраната специалност – както за цивилните служители, така и за офицерите. Според мен условия във всяко отношение и да са уверени, че който има амбиция да се развива, ще може да се възползва от тези условия. Лидерите на утвърдените ни клиники трябва да запалят искрата у младите колеги за такова развитие.
– В кои области ВМА създаде свои школи?
– Това е школата на проф. Никола Владов в трансплантологията, а тя преля кадри и към Първа коремна хирургия на проф. Ивелин Такоров; на проф. Крум Кацаров, проф. Илия Салтиров, проф. Кузман Гиров, проф. Николай Петров, проф. Неделчо Цачев и д-р Владимир Стефанов в травматологията, нефрологията начело с проф. Райна Робева, клиниката по неврология начело с доц. Стефка Мантарова. Уникално добре се справят със задачите си и млади началници като доц. Цветелина Тотомирова в ендокринологията и доц. Иван Киндеков в хематологията, които оправдават доверието. Много хора оставят следа в Академията и изградени екипи. Очната ни клиника начело с доц. Атанас Калайджиев е една от най-добре оборудваните офталмологии в България, с топ апаратура, каквато частни клиники не могат да си позволят. А УНГ клиниката ни е един от двата центъра у нас за лечение на децата с глухота.
– Как дипломирането на вече два випуска военни лекари „разхлаби възела” за попълнения от медици във военните формирования? И как се развиват професионално самите млади лекари?
– Възелът започна да се разхлабва, но не може да се разсече – той е връзван 30 години, в които военномедицинската служба целенасочено преживя период на демилитаризация и загуба на кадри. Ние сме посветили изключително много време и енергия в това, за да подкрепим младите хора и да успее тристранната програма на ВМА, Военноморското училище и Медицинския университет във Варна за обучението на военни лекари. Защото това е една устойчива програма и тя бавно, но сигурно ще обърне тенденцията на изграждане на медици под пагон. Отзивите от всички войскови поделения, където са разпределени първите завършили, са отлични. Защото те са добре подготвени, защото са дисциплинирани истински офицери и изключително добре се справят със задачите си. Разбира се, ние не късаме връзката си с тях. Те редовно посещават ВМА по избрани от тях специалности, за да се подготвят и за предстоящите конкурси. Следващата година обявяваме първите асистентски конкурси за приемане за новите лейтенанти. Внимателно сме обследвали техните желания и интереси, разбира се, ще се съобразим и с най-острите ни нужди от кадри, като анестезиологията и реанимацията, клиничната и генетичната лаборатория – намерили сме баланс. Освен да бъдат асистенти, младите лекари трябва да вземат и специалност и да защитят и дисертация за следващите 5 години. В момента имаме и над 180 специализанти, повечето цивилни. На тези, които си заслужават усилията ни, вложени в специализацията им, ще предложим трудов договор. Имаме възможност да подбираме качествени хора, а и задачите ни изискват това.
– Като военна болница, болница за екстремни ситуации, каквато е ВМА, и на фона на войните около нас успяхте ли по-осезаемо да промените баланса в наличието на военни лекари спрямо цивилните медици?
– Ние в никакъв случай не бива „да се успиваме”, че сме направили много неща. Има още, защото и дефицитите са големи. А като военна болница основна наша задача е да сме готови за състояние на война. Това е смисълът на Въоръжените сили – да бъдат готови да изпълнят функциите си – първо, защита на Отечеството, както и участие в задгранични мисии и помощ на населението при бедствия и аварии. Така че ние непрекъснато трябва да се подготвяме за това. И то е на дневен ред всеки ден. Затова създадохме тренинг центъра, който симулира реална бойна обстановка, и нашите екипи провеждат тренировки там. Ние не сме обикновена болница, ние сме вид въоръжена сила – ние сме медицинското осигуряване на Въоръжените ни сили. И ясно осъзнаваме задачата си като военни. Да, във функцията ни в цивилното здравеопазване сме лидери, но то не е основната ни задача. Не забравяме основната си задача.
– Какво предвиждате за развитието на структурите на ВМА в страната?
– Всъщност ВМА е конгломерат от 7 болници и над 120 медицински пункта. Вниманието ни е насочено към болниците в страната, където развитието е поетапно и в стратегически направления. Например във Военноморската ни болница първият ремонт се извърши в клиниката по изгаряния. Тя е абсолютно стратегическа и за националното здравеопазване за Източна България, където е единствена и за цивилни – деца и възрастни. Това е в полза на държавата, но и голяма част от бойните травми изискват такава специализирана помощ, защото са съчетани с изгаряния. Другото стратегическо направление във Варна е травматологията. Там реновирахме и 6-те операционни зали на световно ниво, както го направихме и във ВМА–София. Обновихме и барокамерата, която е стратегическа с това, че освен за тренинг на водолазния състав се използва и за лечение на различни състояния, като например – тежки септични състояния и оперативни интервенции, както и при кесонната болест при водолазите. Има и научни разработки на колегите, които те прилагат в работата. Другото ни стратегическо направление е в Сливен с присъствието на съюзнически войски в близост. Отделихме значителни средства от нашия бюджет и от доходите на ВМА за реновация във военната болница там. Тя е от най-старите ни болници и миналата година открихме в нея реновираното инфекциозно отделение, а тази – напълно обновеното приемно и реанимационно отделение, операционния блок с 5 зали. Започна ремонтът на хирургично и терапевтично отделение. Санирахме и сградата. Болницата е стратегическа за района и затова ще усилим персонала с хабилитирани кадри. Разкрихме и травматологично отделение. В Плевен благодарение на един прекрасен началник досега д-р Николай Вълов, който се пенсионира, са реновирани много от звената. Той вложи енергия и успя сам да организира голяма част от работата. И в момента болницата е в много приличен вид, като няма да се спираме дотук. В Пловдивската болница, която също е стратегическа, тепърва предстои развитие. Вече има нов заместник-началник, полк. д-р Мария Георгиева, специалист по авиомедицинска евакуация. Във Варна и Сливен също изпращаме хабилитирани кадри за заместници. Гледаме отговорно за бъдещото кариерно развитие на кадрите. Закупихме нови линейки и микробуси. Продължаваме развитието и на двете болници за долекуване в Хисаря и Банкя. Имаме голям план догодина за поетапно реновиране на по-стария блок в Банкя. В Хисаря завърши ремонтът на 5-и блок и той вече функционира. Направихме много съществени ремонти на покривите на основното тяло. Обновихме и кухнята, там единствено се готви на място. В болницата в Хисаря заетостта е 99%, малко по-малко е и в Банкя. Болницата в Банкя е много специфична болница за долекуване. Тя поема и изключително тежките случаи на инсулти, има и реанимационни стаи. Това изисква и специфични условия, и усилия от персонала, който там работи със сърце. Затова грешат много хора, които приемат болницата просто като място за добра почивка в санаториум. А това са болници за продължително лечение, за долекуване и за рехабилитация. Това не са почивни бази. Нека има разбиране за това.
– В какво ще надграждате в работата си за следващата година?
– Продължаваме реновациите в болниците в страната. Стремим се да направим устойчива програмата за обучение на военни лекари и военни медицински сестри. Имаме цялата извървяна подготовка за бъбречните трансплантации. Догодина ще открием параклиса в двора на ВМА, построен с изцяло дарителски средства, и предстои той да бъде изографисан.
Делници, но и празници
Във ВМА отбелязват няколко празника. По тяхна инициатива и на д-р Тотко Найденов 15 август е Денят на спасението като празник за цялата страна. Първи септември е Денят на военномедицинската служба, а вече традиция става и връчването на пагоните на курсантите – млади военни лекари, в началото на октомври. Празникът на ВМА е на 1 декември, а по инициатива на Академията Светият синод на Българската православна църква е вписал в църковния календар на 12 май във всички църкви в България да се чете и молебен за здравния работник.
