Специалистите по логистика могат да се справят и при най-тежките ситуации
Фото авторът
Според майор Борислав Войнов, заместник-командир по логистиката на механизиран батальон сред най-важните проблеми в Трето бригадно командване, е попълването на некомплекта от офицери и войници. Липсват достатъчно кадри в подразделенията на логистиката. Има негласно съревнование с частните сервизи – обучени хора, ако им предложат по-добри възнаграждения и условия, се съблазняват. „Не съм станал богат, армията не ми е дала особени привилегии, но съм си дал сърцето и душата на военната професия. И това е вече 27 години. Сред сержантите и войниците също има така предани на професията колеги. Не всичко се предопределя от финансовия интерес. В частната фирма днес ще вземе с 200 лв. повече, утре може и по-малко, всяка година заплатите се променят. И 3000 лв. да му даваме на кадровия войник, ако няма душа и сърце, ако усеща, че военната професия не е за него – ще си намери причина да се откаже…“
Във формированията са необходими млади кадри
Чрез кампанията „Отворени врати“ военнослужещите отиват в училищата и общуват с учениците. Немалко от тях проявяват интерес, а някои са привлечени от представата си за екшън преживяване. Но в армията подготовката и животът са предимно рутинни. Военнослужещи в батальона са постъпили през юли и 8 от тях преминават подготовката си първи модул в Плевен. Но надеждата да се попълни некомплектът сякаш с всяка изминала година намалява. „Докато в предишни години за 10 места кандидатстваха 30 човека, в момента се явяват 10 или 5 човека, но не и 30. Интересът намалява, а причините са и от самото обучение в училищата. Губи се идеята за възпитание в родолюбие и съхранение на българския дух. Младият човек е настроен консумативно, ако не му изнася, бяга в чужбина. Няма мотивация да вложи сили в изграждането на страната. А част от родителите подхранват внушението: учи, за да бягаш в чужбина…“ – допълва майор Войнов.
Освен МТЛБ-тата поделението разполага и с американските бойни машини – „Командо селект“ и „Гардиън“. Диагностицирането им се прави на място, а ако механик-регулировчикът не може да ги ремонтира заедно с шофьорите, се изготвя нареждане да се ремонтират в Сухопътни войски (СВ). Техниката заминава или в 110-и логистичен полк – Пловдив или в Третата ремонтна база в Сливен. Дали ще бъде на собствен ход или чрез евакуационна машина –тежък колесен влекач, превозът се осигурява оттам. Големите, тежките ремонти се извършват в 110-и логистичен полк за цялата техника от СВ.
Фото архив
По думите на майор Борислав Войнов за съветските машини имат добре подготвени кадри – и стари и млади. Но с американските ситуацията е по-сложна – 17-тонните „Командо селект“ са произвеждани 2012 г., а 12-тонните Гардиани – 2008 г., и имат много електроника. Тя се сменя на блокове. Средствата им за защита са по-добре оборудвани от МТЛБ. Екипажите са защитени с двукомпонентна броня, по-дебела, с по-голяма устойчивост на различните видове изстрели. Но личният състав, който експлоатира техниката, изисква специална подготовка. Всички шофьори са с категория С и задължително са минали един месец курс за теория и практика в Русе. Освен за управление на машината подобни удостоверения се издават и на механик-регулировчика, също на курсове там. Процесът върви така – първо е шофьор на машина и след това – механик-регулировчик. Докато за МТЛБ-тата механик-водачите са и механик-регулировчици, защото машината е верижна. Техният курс на обучение е в Центъра за подготовка на специалисти – Сливен. Обучението на механик-регулировчик за „Командно селект“ и „Гардиън“ преминава в Пловдив.
„Имаше период, в който кадрите бяха съкращавани поголовно и част от по-опитните възрастни ги загубихме. Прекъсна се връзката. Докато бяха наборните войници – младият се учи от стария, той става стар войник и така продължава обучението. Към момента имаме доста стари войници, които са натрупали години кадрова служба, сблъскали са се с проблемите и ги отличава това, че имат сърце и душа, отдадени са на службата. Те се самообучават, самообразоват се и мога да разчитам на тях. Освен учебници има интернет: и за „Гардиън“, и за „Командо селект“, и за МТЛБ – можеш да прочетеш всичко. Стига да искаш. Допълнителни курсове за преквалификация им се водят в центровете за подготовка. На тези хора мога да разчитам и от тях се учат и младите хора, които се назначават към момента…“
Според майор Войнов
логистиката е най-отговорната работа
за една военна операция. Ако логистиката не е добра, операцията е обречена. Това се вижда отчетливо в съвременната война в Украйна. Машинният парк на батальона е разнообразен и според майора верижните машини МТЛБ при разкаляни терени са по-подготвени и по-проходими от американските. Колесните – „Командо селект“ и „Гардиън“, са малко по-тромави, повече закъсват и създават повече проблеми при дъждовете в есенно-зимния и пролетния период. Но екипажите са подготвени, има подготвени и евакуационни отделения, които се справят успешно. По време на ученията – ротни и батальонни, ако се случи авария, се прави ведомост – описва се дефектът и ако не може да бъде отстранен на място, техниката се евакуира. Ако е възможно, частите се осигуряват и се ремонтира на полето. Предвижда се при действителна военна обстановка да имат заделени резервни части, които са запас, и логистичната рота ще реагира.
Майор Войнов е оптимист – до края на годината в бригадното командване се очаква да дойдат и 4 колесни машини „Форт Рейнджър“ за механизираните батальони – две ще са за 3-ти и две за 10-и батальон. Машините са предназначени да вземат участие в охрана на държавната граница. Техника, която за първи път навлиза в Сухопътните войски, затова шофьорите им задължително ще минат тридневна теоретична подготовка, а след това – кормуване. За поддръжката ѝ трябва да бъдат изпратени хората за курс обучение в Пловдив или в Сливен.
По време на службата си
майор Войнов е минал през 3–4 батальонни учения
При един от случаите верижна машина се удря в скала и се нарушава нейното управление. Тя блокира и се наложило да я ремонтират чрез евакуация. Но това наложило и ремонт на място, защото ако не може да завива, няма как да бъде качена на трайлера, за да я пренесат по жп мрежата. Сменили ПМЗ (планетарен механизм за завиване). „Беше лято и не беше трудно, но аварии стават и през зимата. А със старата техника не можеш да кажеш в кой момент може да се случи авария…“, добавя майорът. Модерните машини аварират по-рядко, но имат друг проблем – при светването на червена лампа машината угасва, може да не иска да запали или има друг проблем. Както при новата лека кола – снабдена е с бордови компютър. Тези машини по-трудно се диагностицират, но пък са по-лесни за извличане, защото са колесни и могат да бъдат управлявани. Верижната машина е по-трудна за управление. Американските са съставени от модули и блокове съобразно лесния вариант за ремонт – отстранява се целият агрегат и се ремонтира, – модулен принцип. Вадиш нещо, слагаш ново.“ – добавя майор Войнов.
Участието му в съвместно учение на полигон „Корен“ съвместно с НАТО-вски формирования през 1923 г. му дало
различен поглед за самочувствие
Логистиците от Трети механизиран батальон в състава на Бригадното командване работили с механизирана танкова рота от италианските въоръжени сили и с гръцки танков взвод. Техниката им била много по-нова от нашата, но българите не им отстъпват по мотивираност, по характер или умения в професията. „Това, че имат по-нова техника, не значи, че са по-добре подготвени от нас. Нашите военнослужещи са мотивирани, когато трябва да свърши работа, тя се извършва при високо качество…“ Според майор Войнов с навлизане на новата техника е необходимо време да бъде изучена и да бъдат придобити новите умения и опит. Но според него за година-две ще сме на нивото на чуждите армии, а може и да ги превъзхождаме в някои отношения. Необходими са специализирани курсове във формирования, които имат подготвени специалисти – например за страйкърите, които ще навлязат в състава на 61-ва механизирана бригада, вече е подписан договор със специалисти. Те ще обучават нашите кадри за поддръжка и ремонт на тази техника, предвидено е и закупуване на резервни части.
