В ранното утро на 21 ноември руските въоръжени сили нанесоха безпрецедентен ракетен удар по Украйна. Цел на атаката стана разположеното в гр. Днипро (бивш Днепропетровск) голямо военнопромишлено предприятие „Южмаш”. Видеозаписи показаха как в облачното небе над него последователно грейват шест огнени светлини и от всяка с огромна скорост се изсипват куп горящи поразяващи елементи. Сюрреалистичната картина, наподобяваща кадри от фантастичен филм, накара украинските медии да обявят „космическата бомбардировка” за неядрен удар с най-новата междуконтинентална балистична ракета на Русия РС-26 „Рубеж”. Оказа се обаче, че нападението е осъществено с неизвестната до този момент руска хиперзвукова балистична ракета със среден обсег „Орешник” („Лешник”), изстреляна от полигона Капустин Яр в Астраханска област.
Ударът бе запечатан от няколко охранителни видеокамери и през целия ден медии, граждани и военни експерти от цял свят гадаеха с какво е бил нанесен. Коментираха се предположения за междуконтинентална ракета, за балистична ракета със среден обсег, хиперзвукови ракети „Кинжал” или „Авангард”. Край на споровете сложи руският президент Владимир Путин, който направи обръщение към нацията същата вечер. В него той заяви, че в отговор на използването на предадено на Киев американско и британско далекобойно оръжие по територията на Руската федерация е бил нанесен комбиниран удар по един от най-големите обекти от отбранителната промишленост на Украйна. „В бойни условия се проведе изпитание на една от най-новите руски ракетни системи със среден обсег – балистична ракета с неядрени хиперзвукови бойни глави. Нашите ракетчици са я нарекли „Орешник”. Изпитанието беше успешно, целта е достигната”, заяви той.
Припомняме, че на 17 ноември президентът на САЩ Джо Байдън даде разрешение на Киев да използва американско оръжие за удари в дълбочина по руска територия. Аналогична „зелена светлина” бе дадена и от Великобритания и Франция. В резултат на 19 ноември украинската армия атакува с щатските оперативно-тактически ракети ATACMS арсенал в Брянска област. Ден по-късно британски крилати ракети Storm Shadow полетяха по команден пункт на руската групировка „Север” край с. Марино в Курска област. Путин коментира, че това е внесло глобални елементи в конфликта с Украйна, тъй като без помощ от западните специалисти тези оръжия не могат да се ползват. И отговорът във вид на изпитанието на „Орешник” не закъсня.
Какво е известно за новото хиперзвуково оръжие на Москва? Официалната информация засега идва само от руския президент, който го определи като балистична ракета със среден обсег. Този клас ракети поразяват цели на дистанция от 1000 до 5500 км и след пуск влизат в близкия Космос. Фактът, че стрелбата по Днипро бе на около 850 км, говори, че „Орешник” има характеристики и на ракетите с малък обсег.
Изчисленията сочат, че дори без да се мести от Астраханска област, в прицела му е цяла Европа (вкл. Великобритания). Полетното време на новите хиперзвукови руски ракети до Берлин е 11–12
мин, а до Лондон – до 19. При заемане на подходяща позиция в пределите на досегаемостта им ще са също военни обекти в Япония, Южна Корея и Гуам.
По думите на руския лидер ракетите на комплекса атакуват целите със скорост 10 Мах, т.е. със 2,5–3 км/сек. Затова твърди, че няма съвременни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО и ПРО), вкл. тези на САЩ в Европа, които да са в състояние да ги прехванат.
Разработката на такива оръжия беше забранена до 2019 г., докогато действаше договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег. Тоест или в Русия е работено по създаването й в нарушение на международното споразумение, или е съумяла да я създаде за много кратко време.
От видеата, запечатали удара, може да се направи извод, че „Орешник” съчетава елементи на балистичен и хиперзвуков полет и има разделяща се бойна част, която съдържа 6 управляеми бойни блока. Всеки от тях носи не по-малко от 6 поразяващи кинетични елемента (стоманени суббоеприпаси) и лъжливи цели. Фактът, че блоковете долитат през интервали под различни ъгли и над различни зони на предприятието, говори, че са насочени към отделни цели. В последния участък от полета си движението им е свръхзвуково, имат много висока температура, което обяснява светенето им, докато излизат от облаците над Днипро.
Тъй като очевидно суббоеприпасите са инертни, ударът им е съпроводен само с грохот, без експлозии. Те нанасят поражения с помощта на високата си кинетична енергия, която получават по време на полета и ускорението към целта. Очевидно главната концепция за използването на системата предвижда използването на управляеми бойни блокове със специални суббоеприпаси (ядрени, конвенционални или кинетични), които трудно могат да бъдат прехванати и позволяват ефективно унищожаване на голям брой и различни промишлени и военни обекти.
Достоверни данни за последствията от удара засега няма. Спътниковите снимки не показват мащабни щети на повърхността, но вероятно по-сериозните поражения са по подземната инфраструктура на „Южмаш”. Има твърдения за поразени подземни цехове за производство на компоненти за ракетно оръжие и дронове, както и съседните заводи за металообработващи машини и акумулатори „Специнструмент” и Westa. Видеозаписите действително показват как след две от попаденията избухват вторични пожари и детонации. Любопитно е, че на територията на екссъветския ракетно-космически гигант „Южмаш” има около 25 големи цеха, в част от които сега има различни отбранителни производства.
Засега не е ясно доколко „Орешник” е изцяло нова разработка, както твърди Владимир Путин. От Пентагона смятат, че е създаден на базата на балистичната ракета със среден обсег РС-26 „Рубеж”. Русия я създаваше в нарушение на руско-американския договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег, който бе прекратен едва през 2019 г. Любопитно е обаче, че според CNN в отломките от „Орешник” в „Южмаш” е намерен детайл, който се е произвеждал за ракетата „Булава” преди 11 години. Това сочи, че всъщност в новото изделие са използвани не чак толкова модерни технологии.
Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна твърди, че като „Орешник” вероятно е
законспириран мобилният ракетен комплекс „Кедр” Руските медии съобщаваха за него още през 2021 г., като се твърдеше, че това е „стратегически комплекс от ново поколение”, който е на стадий разработка. По данни на ГУР от него има само 2 опитни образеца, а „Орешник” е научно название на проекта.
Западни експерти обаче смятат, че използването на новата руска ракета е явен сигнал за преход към активното му развръщане във вид на мобилен ракетен комплекс.
„Нито ударът с „Орешник”, нито последвалото заявление на Путин променят съществено вероятността Русия да използва ядрено оръжие. Постоянното дрънкане на оръжие си остава в значителна степен риторично”, пишат анализаторите от Института за изучаване на войната. – Москва се опитва да манипулира западните и украинските чиновници, за да повярват, че той е готов за ескалация.” Същевременно стана ясно, че Кремъл е предупредил Пентагона за „изпитанието” срещу „Южмаш” по канала за ядрена безопасност. Свидетелство, че въпреки високото напрежение не иска допълнителна ескалация.
Последствията от масовата поява на „Орешник” могат да са големи. Заявената способност преодолява ПВО и ПРО провокира страните от НАТО да развиват своите способности за борба с новата опасност.
Дебютът на „Орешник” стана допълнителен повод и за украинските власти още по-настойчиво да поискат от съюзниците си да им предоставят съвременни системи за ПВО и ПРО, които да могат да свалят руските балистични ракети – модернизираните ЗРК Patriot PAC-3 и противоракетният комплекс THAAD. Наличностите от тези системи обаче са доста ограничени. И дори и да бъдат предоставени, броят им едва ли ще е напълно достатъчен за решаване на проблема с „Орешник”. Борбата с най-новите руски ракети предполага наличие на мощна, многостепенна и дълбоко ешелонирана система за ПВО–ПРО.
