Фото авторът
Шестнайсететажният круизен лайнер бавно навлиза в спокойните води на фиорда, съпровождан от малко лоцманско корабче. Въздухът е млечнорозов и в лъчите на изгрева дори нефтените платформи на отсрещния, сякаш огризан бряг, изглеждат красиви.
Целта ни е Инвъргордън, малко градче с каменни къщурки и външен водопровод. Заради топлото дихание на Гълфстрийма температурите не падат под нулата и тръбите не замръзват.
Десетки хиляди пасажери на круизни кораби пристигат ежеседмично тук. По уличките цари типичното провинциално безлюдие и освен няколко сувенирни магазина с манекени по витрините, пременени в шотландски полички, няма кой знае какво да се види. Впечатляваща е извисяващата се като острие на каменен меч готическа катедрала „Сейнт Магнус“ и т. нар. „стенописна пътека“, която чрез рисунки по калканите на къщите представя историята на региона. Не е за пренебрегване фактът, че градче от такъв дребен калибър разполага със собствен военноморски музей със специален фокус върху историята на флота, включително потъването на HMS Natal през 1915 г. със загубата на 421 моряци. Поддържан от доброволци, музеят е с вход свободен и разчита на дарения.
Отправяме се към замъка „Дънробин“. От двете страни на шосето като ехо от величествена шотландска мелодия, изпълнявана от най-малко сто гайди, се разстила тучен пейзаж: ливадите са в онзи неописуем, почти син нюанс на зеленото, просторните пасища са изпъстрени с овце и типичните за северните географски ширини дългокосмести и дългороги говеда. Мяркат се селца с подстригани по новобрански дворове и църквица с прилежащите й гробища, ниски каменни оградки парцелират гледката такава, каквато е била още от времената на древните шотлански кланове.
Историята на „Дънробин“ започва през Средновековието. Около 1211 г. замъкът има статут на имение на Лордовете на Дуфъс. Графската титла на Съдърленд е създадена през 1211 г. от големия син на фамилията Уилям, а през 1401 г. замъкът „Дънробин“ вече се споменава като резиденция на графовете.
Като цяло средновековното излъчване на замъка „Дънробин“ е успяло да се запази, но сър Чарлз Бари, архитект на двореца „Уестминстър“ в Лондон, превръща сградата през 1845 г. в шедьовър на френското ренесансово архитектурно изкуство. В резултат на работата на Бари днес „Дънробин“ е оригинална смесица между типичния за Версай архитектурен стил и шотландския пищен маниер в архитектурата. Дворецът разполага с цели 189 стаи, което автоматично го прави най-големият замък в шотландските Хайлендс. Френското влияние в „Дънробин“ може да се види не само в пирамидалния покрив над главния вход, но и в отличния стил на аранжиране на прекрасните градини, вдъхновен от красотата на парковете във Версай.
Продължаваме на север към островите Оркни или Оркнейските острови. 20 от тях са обитаеми, а останалите 50 са съвсем малки и лишени от население. Най-голям е Мейнланд, деветият по големина остров сред Британските острови. Главни населени места са Къркуол и Стромнес.
Онова, което ме изуми в Къркуол, е липсата на чейнджбюра. Тук не можеш да обмениш валута дори в банката, Банк ъф Скотланд, май единствена банка в града. няма проблем обаче да се сдобиеш с британски лири в местния клон на пощата.
Островите са рай за археолозите, но ад за хората. Тук обичат да разказват вица, че когато един ден вятърът спрял да духа, всички по улицата изпопадали. Да се върви в Къркуол във ветровит ден – т.е. всеки ден, – е все едно да наблюдаваш движенията на плувци в бурно море. Единственото спасение е да се подслониш някъде. Едно такова място е катедралата „Свети Матей“, най-северният религиозен храм във Великобритания. Тя е построена от викингски благородник през 1137 г. Впечатляваща и великолепна сграда, разполагаща с идеална акустика, е доказателство за архитектурните умения на викингите. Днес в нея се изнасят концерти класическа музика.
Подобно на Шетландските острови, намиращи се на 80 км на север, историята на Оркни е свързана повече със Скандинавия, отколкото с Великобритания. Едно от нещата, с които архипелагът се гордее, е историята му – тук са открити едни от най-старите и добре запазени неолитни жилища в Европа. Церемониални каменни кръгове, гробници, селища и древни монументи са открити на много от островите. Археолозите постоянно откриват нови и нови находки. Церемониални каменни кръгове, гробници, селища и древни монументи са открити на много от островите. Археолозите постоянно откриват нови и нови находки като последната от 2002 г. на о. Мейнленд е наречена Нес ъф Бродгар.
Сред другите забележителности са гигантските изправени камъни в Пръстена на Бродгар, прототип на Стоунхендж, гробница на 5 хил. години в Мешоу и праисторическото село Скара Бра.
През юли Оркни влезе в заглавията на световните вестници с новината, че архипелагът иска да напусне както Шотландия, така и Обединеното кралство, за да се присъедини отново към Норвегия. Причината е, че Оркнейските острови не получават достатъчно финансиране и внимание както от правителството на Обединеното кралство, така и от шотландското и местната управа предлага островите да разгледат варианти, предлагащи по-голяма автономия или да станат самоуправляваща се територия на Норвегия подобно на Фарьорските острови, които са самоуправляваща се датска територия.
