Москва отново заплаши Киев и съюзниците му с възможност за ответен ядрен отговор.
Ударът с хиперзвуковата балистична ракета със среден обсег „Орешник“ („Лешник“) срещу Украйна на 21 ноември беше провокиран от разрешението за използване на западно далекобойно оръжие по руска територия. Атаките с него видимо стреснаха Москва и тя заплаши Киев и съюзниците му с възможност за ответен ядрен отговор чрез новата си ракетна система.
На 17 ноември президентът на САЩ Джо Байдън даде разрешение на Украйна да използва американско оръжие за удари в дълбочина по руска територия. Аналогична „зелена светлина“ бе дадена и от Великобритания и Франция. Два дни по-късно украинската армия атакува със 6 щатски оперативно-тактически ракети ATACMS оръжеен арсенал до град Карачев в Брянска област. По данни на Москва руските сили за ПВО са свалили 5 и повредили 1 от тях, която е паднала в техническата територия на обекта и е причинила пожар. Агенция „Ройтерс“ обаче се позовава на американски източници, според които са били изстреляни 8 ракети, от които само 2 са прехванати.
На 20 ноември украински бойни самолети изстреляха 12 британски крилати ракети Storm Shadow по команден пункт на руската групировка „Север“ край с. Марино в Курска област. Ден по-късно в редовното прессъобщение на руското Министерство на отбраната беше споменато за прехващането на само 2 такива ракети. Видеозапис, направен от разузнавателен дрон на Киев, е заснел попаденията на останалите 10.
В отговор Русия извърши демонстративна атака с хиперзвуковата балистична ракета „Орешник“ по голямото военнопромишлено предприятие „Южмаш“ в Днипро.
Изключително важно е използването от Украйна на армейската тактическа ракетна система MGM-140 ATACMS (Army TACtical Missile System), водеща огън с твърдогоривни балистични ракети с малък обсег на действие. Разработена е през 80-те години на миналия век за замяна на остарелия оперативно-тактически ракетен комплекс MGM-52 Lance на Сухопътните войски. Произвежда се от американския концерн Lockheed Martin и е на въоръжение през 1991 г.
Различните модификации на ракетите на системата имат дължина 3,96 м, диаметър 610 мм, тежат 1321–1673 кг и имат осколъчно-фугасна или касетъчна бойна част. Базовата ракета MGM-140А Block 1 е с инерциална система за управление, далечина на стрелбата до 165 км и носи около 950 суббоеприпаса M74 (с волфрамови осколки), които се разпръскват на площ 33 000 кв. м, а всеки е с радиус на поражение 15 м. При версията MGM-140B Block 1A инерциалното управление е съчетано със спътниковата навигация NAVSTAR , а обсега е увеличен до 300 км за сметка на по-малко бойни елементи (275–300). Кръговото вероятно отклонение от целта на първата версия е 225–250 м, а на втората – до 100 м. По-новите модификации MGM-168A, MGM-164 (ATACMS 2000) и MGM-164 (ATACMS 2000 MOD) са с осколочно-фугасни бойни части с маса 227 кг, далечина на стрелбата до 270–310 км и точност до 3–10 м.
Всяка ракета ATACMS стартира от транспортно-пусков контейнер (ТПК). За пуск се използват универсалните мобилни пускови установки на верижните системи за залпов огън MLRS M270 (носи до 2 ТПК) и колесните M142 HIMARS (с един ТПК). Летят към целта по полубалистична траектория, като първо се издигат до горните слоеве на атмосферата и после се отправят към земята с висока скорост благодарение на гравитацията. Предназначени са основно за поразяване на струпвания на войски и техника, радари, зенитно-ракетни комплекси (ЗРК), командни пунктове и тилови обекти. Стойността им е до $1,7 млн. за брой.
Бойното им кръщение е в операция „Пустинна буря“ (1991 г.), където по иракски цели са изстреляни 32 ракети. При нахлуването в Ирак (операция „Иракска свобода“, 2003–2011 г.) американците изстрелват 479. Ограничено ги ползват и при операции в Афганистан.
САЩ предават на Украйна тайно първите ракети ATACMS (около 20) през есента на 2023 г. Те са от ранните и най-масовите версии Block 1 с далекобойност 165 км. Условието е да бъдат използвани само по окупираните от Русия украински територии. С тях през октомври са атакувани летищата на Бердянск и Луганск, използвани от руската авиация. Смята се, че са унищожени поне 9 вертолета Ка-52, Ми-8 и Ми-24, ЗРК, спецтехника и боеприпаси.
През пролетта на 2024 г. Киев получава още около 100 такива ракети, вкл. с обсег до 300 км. Използват ги за удари по обекти в Крим, ЛНР, ДНР, Херсонска и Запорожка област. Поразени са горивни бази, компоненти на ЗРК С-300/С-400 на летище Джанкой, батарея С-400 край гр. Моспино, изтребители (два МиГ-31 и 1 МиГ-29) на авиобазата Белбек. С тях е атакуван и Кримският мост.
Последните украински удари с ATACMS са от 23 и 25 ноември т.г. по Курска област. Атакуван е зенитен дивизион С-400 край селцето Лотаревка и летището край курското село Халино, ползвано като логистична база.
Британските крилати ракети с въздушно базиране Storm Shadow и френският им аналог SCALP-EG са първите и най-далекобойните западни оръжия в арсенала на Украйна. Те са съвместна британско-френска разработка, приети са на въоръжение през 2002 г. и се произвеждат от компанията MBDA. Техни носители са изтребителите Eurofighter Typhoon, Tornado GR.4, Mirage 2000, Rafale иSJAS 39 Gripen и F-35.
Предназначени са за високоточно поразяване на стратегически значими наземни обекти и морски цели извън зоната за ПВО на противника. Благодарение на намалената си радарна забележимост и полета на свръхмалка височина (30–40 м) могат да следват релефа и скрито да достигнат целта. Маршрута се програмира предварително, а бордовата система за управление (инерциална, спътникова и DSMAC – сканиране на контура на релефа) избира траекторията, като анализира ландшафта и го сверява с еталонните данни. В края на полета се активира термовизионна система за насочване с режим на разпознаване на целта. Преди удара набират височина и пикират към мишената, с което затрудняват противодействието срещу тях.
Storm Shadow/SCALP-EG имат две основни модификации – с далечина на полета 250–290 км (експортна) и 500–560 км (базова). Теглото им е 1300 кг, а дължината – 5,1 м. Оборудвани са с турбореактивен двигател, който позволява да развиват скорост до 0,8 М (1000 км/ч). Носят 450 килограмова тандемна бойна част с проникващ кумулативен и фугасен заряд. Цената е до 2,3 млн. евро.
Тези ракети доказват своята ефективност по време на инвазията в Ирак (2023 г.), ударите по Либия (2011 г.), срещу цели на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак (2015–2021 г.), както и против хусите (от 2016 г. досега). Изстреляни са над 200 ракети.
От май 2023 г. Великобритания и Франция предават на Украйна партиди Storm Shadow/SCALP-EG в експортната версия. За техния пуск са адаптирани украински бомбардировачи Су-24М, с които подобно на ATACMS с. г. се нанасят удари по цели в окупираните от Русия територии (Крим и Севастопол). Благодарение на тях украинците поразреждат руските ПВО системи, нанасят щети по летищата им и поразяват щаба на Черноморския флот.
Сходна на Storm Shadow/SCALP-EG е германско-шведската авиационна крилата ракета TAURUS KEPD 350, която обаче има много по-голям обсег на действие (500 км). Въпреки че Киев настоява да получи и от тях, германският канцлер Олаф Шолц отказва доставка, опасявайки се от въвличане на Германия в конфликта.
Украинската страна разчита да получи от съюзниците си също и ракетите TAURUS, модификации на Shadow/SCALP-EG с обсег до 560 км, както и щатските крилати ракети AGM-158 JASSM (с далечина на действие 370–980 км), с които могат да оперират предадените ѝ изтребители F-16. Дали държавите от НАТО ще откликнат, или ще предпочетат да не ескалират конфликта, предстои да разберем.
