Премиерът на Северна Македония се надява чрез дипломатическа офанзива да промени позицията на ЕС.
„Това трябва да се види на всяка цена”, ни казаха нашите млади приятели, на които гостувахме в Дъблин. Ставаше дума за уникалния артефакт в експозицията на Археологическия музей в ирландската столица – каменна обла глава с три лица върху нея. Намерена при разкопки и датирана около 8 хилядолетия пр.н.е.
Видяхме я. Повърхността ѝ е гладка, шлифована, колкото е било възможно, а трите лица – очи, нос и устни, са разположени върху нея като върху равностранен триъгълник. Майсторска работа с много символизъм, изобразяващ по всяка вероятност някакво божество. А днес на мен като човек, изкушен от политиката, ми хрумна, че тази загадъчност на трите еднакви лица би могла да се отнася с пълна сила за поведението на един наш съвременен политически герой – премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски. Не че е чак толкова загадъчен, напълно прозрачен е. По-скоро триадата от физиономии може да се използва като ориентир на неговата политика да промени Преговорната рамка за пълноправното членство на страната си в Европейския съюз.
Още по време на предизборната си кампания Мицкоски обещаваше
да промени договореностите между Скопие и Брюксел
свързани с европейския път на Северна Македония. Обещаваше с лекотата на човек, който не си дава сметка за реалностите в международното общуване, в което основен принцип още от римско време е изискването подписаните договорености да бъдат спазвани. Заклинанията за бъдеща дипломатическа битка, чрез която условията за старт на преговорния процес на Скопие да бъдат предоговорени, бяха хвърляни на едро, без да се уточняват посоките и конкретните дипломатически ходове, чрез които да бъдат осъществени. Когато Мицкоски и неговата партия заедно с коалиционните си партньори от сдружението на 4-те дотогава опозиционни партии на албанците съставиха парламентарно мнозинство и излъчиха правителство, стана наложително да се даде повече конкретика. Но такава не последва.
Все пак през изминалите около 6 месеца от изборната победа нещата започнаха да придобиват очертания. Главното е, че Мицкоски и неговият външен министър Тимчо Муцунски, а заедно с тях и президентът Гордана Силяновска-Давкова, решиха, че
европейският път на държавата може да бъде продължен не чрез вътрешните реформи, а с промяна на договореностите
в Преговорната рамка. Не чрез изпълнение на условията, които сама и единствено Северна Македония трябва да изпълни, а чрез отстъпка от позицията, която другата страна – държавите – членки на ЕС, отстояват. Това напълно отговаря на манталитета на политическия псевдоелит край Вардар, който оцени влизането на България в ЕС в началото на 2007 г. повече като резултат на тънка дипломатическа игра от страна на София с намек за подкупност на отделни членове на брюкселската администрация, отколкото реализация на програмата за реформи и хармонизиране с изискванията на ЕС. Този манталитет е устойчив, дори надпартиен и няма значение цветът на политическата партия, която управлява страната. От 2007 г. досега в Скопие се смениха няколко правителства и още толкова премиери, основните партии си размениха местата начело на властта, но това „разбиране” си остава.
Него следва и Мицкоски. В три направления. Първото е с активни контакти и настоявания да формира свое лоби от държави – членки на ЕС, в подкрепа на своето искане Преговорната рамка „да се пипне” малко. Това „малко” се формулира като настояване условието българите в страната да бъдат вписани като държавнотворен елемент в Конституцията не преди преговорния процес да започне, а след като приключи и Северна Македония стане член на ЕС. Т.е. промяна на основния закон с отложено действие.
Наскоро президентът Гордана Силяновска-Давкова призна в интервю, че вече има три държави – членки на ЕС, които се били изказали в подкрепа на тази идея. Става дума, разбира се, за Унгария, Словакия, а след изборите – и Австрия. Ако търсите проекции на това в историята, не може да не забележите, че става дума за 3 държави, родени след разпада на Австроунгарската империя след края на Първата световна война. Унгария води преди другите две страни по „привързаност” към идеята за влияние в южна посока. И за ролята на Виктор Орбан в този процес, и за обвързаността на икономиката на Северна Македония с Унгария чрез половинмилиардния кредит, отпуснат на Скопие. В същото време Силяновска-Давкова при неотдавнашното си посещение в Черна гора отново изрази съжаление, че
другите държави членки не споделят така ентусиазирано идеите на Мицкоски и компания
Все в тази посока са и опитите на самия премиер Християн Мицкоски да ангажира лидерите на ЕС. Той вече успя да се похвали, че е разговарял с президента на Франция Еманюел Макрон, с канцлера на Германия Олаф Шолц и с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Особено сърдечен бил диалогът с французина. Този акцент от страна на Мицкоски не е случаен. Нали по времето на френското председателство на Съвета на ЕС бе изготвено предложението, прието от двете страни и после прегърнато от всички членки на ЕС. Край Вардар и досега си го наричат „французки предлог”, т. е. френско предложение, въпреки че са напълно наясно, че това е обща позиция на всички 27 държави на Съюза. При това премиерът на Северна Македония обсипа с хвалби Макрон като истинския лидер на Европа, без да си дава сметка, че така обижда другите държавници, а и самата Урсула фон дер Лайен. Вероятно се надява, че така ще успее да направи „пробив” в общата позиция на Брюксел чрез авторитета и влиянието на Макрон.
Впрочем френският президент дипломатично и тактично, но твърдо даде да се разбере, че договореностите трябва да се изпълняват. А и новият еврокомисар по разширяването словенката Марта Кос заяви, че без изпълнението на условието българите да бъдат вписани в Конституцията, няма да има старт на преговорния процес. В Скопие нейната кандидатура бе посрещната с надежда поради някогашната близост на словенци и македонци в рамките на Титова Югославия. Но когато Кос няколко пъти потвърди, че условието трябва да бъде изпълнено „нито повече, нито по-малко”, медиите край Вардар взеха да се ровят в миналото ѝ и да търсят връзки на Кос с някогашната тайна служба на СФРЮ – УДБ.
Второто направление на дипломатическата активност на Мицкоски е свързано с България.
Щели да чакат стабилно политическо правителство, с което да преговарят
Сто пъти им бе казано на различни политически и институционални равнища, че България винаги е отворена за диалог, но не за преговори по вече приети решения. Между нас със Северна Македония има толкова много неща, по които можем да се договорим и да развиваме въпреки непрекъснатата демонстрация на крайно обиден тон от страна на самия Мицкоски и някои негови министри към българските политици и българската държава. Слава Богу, не се хващаме на директните провокации и като политици, и като държава с нейните институции.
В цялата риторика на Мицкоски и екипа му срещу България все по-ясно се очертава желанието, ако все пак се дойде до момент, в който в дневния ред на някой от органите на ЕС се стигне до преразглеждане на Преговорната рамка и на идеята за отложеното действие на промените в Конституцията, българският представител там да бъде поканен навън да „пие кафе”. Хипотетично, ама в Скопие упорито го пробутват. С други думи, да бъде използван примерът с Виктор Орбан, накаран да напусне залата, когато се решаваше въпросът за помощта от ЕС за Украйна.
И третото направление на триликата активност на правителството на Мицкоски е насочено вътре в страната. Все повече става ясно, че почти нито едно от предизборните обещания няма да може да бъде изпълнено. В т. ч. и обещанието да не се правят промени в основния закон под „български диктат”. Само преди дни Мицкоски на няколко места по различни поводи отново се закани, че „няма да отстъпи на милиметър от очертаните червени линии”. Помпането на патриотарски чувства сред избирателите чрез заблуда продължава. Това доведе Мицкоски на власт, това все още го крепи…
