Сержант Гергана Боева от клиниката на проф. Такоров е мечтала да стане коремен хирург
Професионалният път на сержант Гергана Боева като военна медицинска сестра започва с дипломирането ѝ през 2021 г. по известния вече тристранен проект между ВМА, Медицинския университет във Варна и Военноморското училище, когато получава и военен пагон. Днес Гергана е специализант в Операционния център, конкретно – в Първа клиника по коремна хирургия на проф. Ивелин Такоров, където специализира операционна и превързочна техника. От тази година учи и магистратура по Управление на здравни грижи в Медицинския университет в София. Специалност – като маршалски жезъл в раницата ѝ. Тя е от тези, които
обичат да се развиват, като трупат знания
независимо дали това е равно на изкачване по стълбичката на професионалната йерархия. Смята това знание за огромен плюс както за нея, така и за екипа, в който работи.
Първото ѝ разпределение е във военното поделение в Мусачево, където работи почти две години. Като през част от това време участва и в тренировъчната мисия на ЕС в Мали през 2023 г. в екип начело със старши лейтенант д-р Георги Семовски, колежката ѝ – медицинска сестра сержант Даяна Йорданова, и боен санитар старшина Васил Ганчев. В такава реална среда трупаш малко по-различен опит, отколкото би могъл да го направиш в болницата по време на тренировките и на международните учения. В Мали също имахме тренировки, за да сме по-адекватни по отношение на медицинската помощ, която осигурявахме на военнослужещите в мисията, казва Гергана днес, трябваше да догонваме стандартите при такова медицинско осигуряване в международна среда. В това ѝ помага и опитът на д-р Семовски и на старшина Ганчев. Признава, че ѝ е било трудно дори и заради собствените ѝ притеснения как ще се адаптира към високите стандарти в медицинската практика. Това изисква и постоянно усъвършенстване, смята тя. И точно тази мисия ѝ донася по-голяма професионална увереност. Както ѝ помага да оцени нещата, които има като елементарни условия у дома в България – дори като храна и вода. Там 4 месеца с колегите ѝ разполагат с добри условия за работа и живот, но това, което виждат „навън”, е голямото страдание на обикновените хора в тази африканска страна, жертва и на граждански конфликт.
Работата в поделението, в което отива три дни след като полага военна клетва, е голямо предизвикателство за нея. Защото още в първия месец участва в учения – на полигоните на Сливница, на Чубра. През останалото време работният ѝ график включва създаване на организация за годишните прегледи на военнослужещите, кръводарителски кампании съвместно с ВМА, подбор на кандидати за военнослужещи. Научава и неща, които не са им преподавали в университета – нещата във всекидневната практика от военна гледна точка.
За огромните плюсове на работата си се опитва да обясни и на хора, които се интересуват от специалността на военната медицинска сестра и които смятат, че във военното поделение „не се прави медицина”. За плюса да отидеш във формирование. Да, там я няма медицината, която се практикува в голямата болница. Но научаваш други неща, които ти отварят голям хоризонт. И
не прескачаш първото стъпало в професията
защото тръгваш от най-ниското. А в поделението, в което дълго време не е имало медицински специалист, я посрещат усмихнато и топло и бързо се приобщава към тази среда на работа. И преди седмица, предколедно, отново се вижда с хората там, поддържа си контактите. Споменът е добър и топъл заради общуването с тях там. Трудното било преди това, когато е трябвало да остави своя град, Варна с приятелите и семейството, и да пристигне в Мусачево и в София сама. Но с всичко се свиква, разбира на свой гръб тя.
Фото ВМА
Днес може да направи и своята малка равносметка, която иначе човек не прави постоянно. Смята, че още в университета са ги подготвили добре като медицински сестри освен за терапията и лечението на пациента и за това той да се почувства сигурно и уютно в трудния момент, докато е в болницата. Но самата тя и сега във ВМА в София се чувства късметлийка. Работи при едни от водещите имена в медицината. Това всекидневно вдига летвата и пред самата нея, прави я самокритична, дори много самокритична. Гергана си спомня, че за пръв път, когато като студентки са поканени на празника на ВМА през 2017 г., се запознава с две военни сестри, с които и днес има честта да работи. Но тогава, в началото на сестринството, те им казват простите истини на техния опит: че пътят им ще е дълъг, но по него нищо не бива да ги спира и че трябва да се учат постоянно. И за да са добри като военни медицински сестри, всичко зависи от тях, от характера им. И когато идва във ВМА и вече работи повече от година в една операционна зала с тях, те са ѝ като добър пример, като ориентир. Казва, че и ако искаш да тъпчеш на място, и ако искаш да вървиш напред – си зависи от теб.
Дават ти се възможности, но ти избираш дали да грабиш с пълни шепи от тях
Дали все пак не е мечтала да бъде лекар? Да, детската мечта на Гергана била да е коремен хирург. И животът я праща да асистира в операционната с едни от най-добрите ни коремни хирурзи, така мечтата донякъде се сбъдва. Днес е убедена: не съжалява за избора на сестринството, което дава и повече контакт с пациентите. Макар че в операционната всичко е динамично и времето минава бързо. Но като студентка работи в COVID клиника и оттам помни именно минутите на контакти и разговори с пациентите.
За какво мечтае днес Гергана, как вижда пътя си в тази наистина благородна професия. Оказва се, че мечтите ѝ са „на малки стъпки”. Най-скоро – след две седмици е изпитът ѝ за специалност. И там представянето трябва да е не по-малко от отлично. Надява се да се развива успешно, защото в клиниката и във ВМА като цяло са ѝ дадени много възможности за развитие. Мечтае за „прости неща” – да бъде добра част от силния екип на проф. Ивелин Такоров, да не разочарова по-опитните си колеги. За времето в екипа научава не само много „тайни на занаята”, но открива и много неща за собствения си характер. Научава се да вярва повече в себе си, след като влиза в операционната зала с плахостта на въпроса: Дали ще се справи. Но тук се научава на търпение и отговорност, но и да запазва самообладание. А днес отчита, че най-много се научава на самодисциплина. Но и че узряваш, ако самият ти го искаш. Днес мисли, че самата професия те научава да бъдеш по-силен. Смята за голямо умение да не пренася товара от работата в „другия си живот”, а вижда професията си като емоционална. И обратното – от личния живот в ежедневието в болницата – границата е тънка, казва Гергана. Но е само на 25, така че животът е напред и човек се учи, колкото и банално да звучи. Разтоварва се с четене, много обича да открива интересни книги. Обича и много да пътува, засега това се случва повече по пътя до Варна и обратно. Има нужда и да пее. Прави го още от малка в ансамбъл „Варненче” с народни песни. И днес се случва да уравновесява напрежението си след работа с песен…
