В армията се оценяват професионалните качества, категорична е майор Славена Желязкова от 61-ва механизирана бригада
„След като през 2016 г. бях командир на контингент в Афганистан и се върнах от мисията, станах командир на рота. Кандидатствах във Военната ни академия и я завърших. Назначиха ме в щаба на 61-ва бригада в отделение „Бойна подготовка“, където служих 9 месеца. Сега съм на длъжност началник-щаб на 2-ри механизиран батальон в район Казанлък.“ Така с няколко изречения и усмивка майор Славена Желязкова отговори за изминалото време, откакто я бях представил във вестника през 2015 г. като „Уникален пример в Българската армия“. Срещнах я през ноември т.г. по време на учения на полигон „Корен“. Нямаше как да отдели повече време за разговор, тъй като я очакваха многобройни задачи…
Точно така я бях определил в „Българска армия“ – като
уникален пример
През 2009 г. Славена завършва с отличен успех Софийската математическа гимназия и е могла да постъпи в който си иска университет. Но тя избира НВУ „Васил Левски“. На приемните изпити е първа по успех от всички кандидати за курсанти с впечатляващ резултат от точки – 32,75 от 33 възможни. И желанието ѝ е да се обучава в „Мотопехотни войски“. Но… през 2009 г. жени в тази специалност още не приемат.
И през първата си курсантска година Славена е записана като бъдещ кадър на ВВС. Но през 2010 г. е получено разрешение и вече жени са могли да кандидатстват за „Мотопехотни войски“. Курсант Желязкова не се колебае и за миг и заявява желанието си да се прехвърли в тази специалност. Тогавашният началник на Военния университет бригаден генерал Цветан Харизанов ѝ поставя условие отново да се яви на кандидат-курсантски изпити, макар че вече е била издържала тези за края на първата учебна година.
И историята се повтаря. Славена пак се класира на първо място между всички желаещи да постъпят в НВУ. Все пак е продължила направо във втори курс, тъй като след първата година става разпределението по специалности. Във взвода е сред 16 момчета курсанти. По-късно сподели, че никога не са ѝ тежали физическата, строевата и тактическата подготовка. Напротив, това са дисциплините, в които се е обучавала с най-голямо удоволствие. Завършва с отличен успех НВУ „Васил Левски“ и има право на избор, след като е
първа в своята специалност
Фото авторът
Категорично посочва 61-ва Стрямска механизирана бригада и на 25 юли 2014 г. е началото на офицерската ѝ служба в нея. Може и да е почувствала в първите дни и месеци леко недоверие от отделни военнослужещи, още повече че жена в пехотата, като че ли не е звучало много авторитетно. Но постепенно всичко си идва на мястото. „Войниците в Карлово са на много високо ниво. Те знаят защо са тук и се отнасят професионално към задълженията си, за тях аз съм взводният командир. Когато си върша работата, те си я вършат също“, подчерта тогава лейтенант Желязкова. Не се е притеснявала, че само тя е жена във взвода. И спомена, че не имала никакъв проблем с подчинените си, нито пък те с нея. Мнението ѝ бе, че взводният трябва да бъде за пример.
В НВУ
стреля с всички оръжия
които са на въоръжение в Сухопътните войски, като пистолет, автомат, гранатомет, снайперова винтовка „Драгунов”, БМП-23, БМП-1, танк Т-72, БТР-60 ПБ… В бригадата като първата жена офицер – пехотинец, тогава бе прибавила към „колекцията“ и снайперовата пушка „Хеклер и Кох”.
А за физическата подготовка лейтенант Желязкова бе категорична, че нормативите за мъжете и жените трябва да се уеднаквят. И се аргументираше – няма тактика за мъже и тактика за жени.
През април 2016 г. лейтенант Славена Желязкова тръгна на мисия в Афганистан като командир на взвод за охрана от 60 военнослужещи. Преди заминаването тя отбеляза: „Най-много ме обижда, че се казва офицер жена и офицер мъж. Като съм офицер жена – не означава, че не съм тичала с 9-кг картечница във военното училище. Завършила съм с 16 колеги и всеки от тях може да потвърди това нещо. Има преподаватели, които знаят каква съм била във военното училище и че едно занятие не съм пропуснала. А сега съм винаги на полето, винаги съм с взвода и ротата. Оттам насетне мога да седя до 12 ч. през нощта да си оправям бумащината и сутринта от 6 ч. цял ден да бъда със снаряжението си на полигон „Анево”. Това е моето разбиране. Наистина много са обидни тези квалификации – млад офицер и т.н. Не съм единственият лейтенант, който е на година и половина служба и заминава на мисия. В батальона ни има поне 4–5 такива примери. Аз се възхищавам на всеки, който се старае, който влага сърце и душа в това, което прави. За мен е чест, че са ме избрали да участвам в тази мисия“.
Излишно бе да питам майор Славена Желязкова защо само 9 месеца е била в щаба на бригадата. Но тя отговаря, че
в строя е по-хубаво
и това е една от причините да се върне в механизиран батальон. Обяснява, че се омъжила за офицер от 61-ва бригада и имат син Борис на 5 години. Тя е началник-щаб на 2-ри механизиран батальон в Казанлък. А съпругът ѝ майор Диян Генков е началник-щаб на 1-ви механизиран батальон в Карлово. Преди това двамата са били командири на роти.
Славена твърди, че никога не е имала проблеми с мъже военнослужещи. Защото в армията наистина се оценяват професионалните качества. Въпросът е, че хората, които никога не са имали досег до армията, имат мнение по много въпроси за войската, те търсят мястото на мъжете, на жените и на всеки друг в армията или извън нея. И заключава – ние в армията нямаме такива проблеми.
Дали си е запазила килограмите от курсантските си години? Отговаря, че даже са по-малко. И пак изказва твърдо мнение, че нормативите по физическа подготовка в армията трябва да бъдат еднакви, но да бъдат осреднени, намалени за мъжете и повишени за жените. Не се е променило отношението ѝ към физическата подготовка, към стрелбите… Продължавам да обича тези дисциплини. Създадени са условия за спортуване в районите в Карлово и Казанлък. И тренира всеки ден – в обедната почивка. Накрая пак се връща към службата в батальона. Категорична е, че колективът е добър и се надява мнението на останалите да е същото като нейното.
