Със Сухопътните войски разработваме цялостна концепция за използване на дронове, твърди изпълнителният директор на „Терем- Холдинг” ЕООД
– Г-н Димитров, как върви работата в „Терем-Холдинг” ЕООД? През май т.г. обявихте, че залагате производството на дронове камикадзе?
– Напреднахме доста с дроновете. По този въпрос работим заедно със специалисти от Сухопътните войски. Нали разбирате, че ние в „Терем- Холдинг” ЕООД не можем да развиваме различни модификации дронове, без да отчитаме изискванията на нашия основен вероятен потребител. Към днешна дата съвместно със СВ се опитваме да създадем концепция за оптимално използване на дроновете като система, а не просто като отделни изделия. Концепцията включва дронове с различно предназначение. С оглед на опита от Украйна вече започва да се използва терминът „безекипажни системи”.
– Каква е разликата?
– Разликата е в това, че терминът „безпилотен” е верен само когато дронът лети във въздуха, а с оглед на все по-широкото използване и на сушата и във водата коректното наименование трябва да е „безекипажен”. И трябва да имаме предвид , че използването на такива системи ще се увеличава в бъдеще. В Украйна вече е създаден отделен род войски „Сили за безпилотни системи”. Освен това всяка бригада разполага със свои батальон или минимум рота безпилотни летателни апарати (БПЛА). Наскоро в Украинската армия се появи първият самостоятелен полк безпилотни системи. Надявам се съвсем скоро да представим на нашите Сухопътни войски цялостна система, която ще включва всички видове дронове, които са необходими за изпълнение на тактически задачи. Защото дроновете не са само атакуващи (камикадзе). Трябва да има наблюдатели, ретланслатори, системи за управление, концепция за транспортиране и т.н.
– Вашата задача е в тази система да предложите използването на съвременни дронове?
– Така е. Но за да предложим дронове, трябва да сме запознати с изискванията на войските. Какви да са параметрите, да има постоянно взаимодействие.
– През май т.г. казахте, че залагате на производството на т.нар. дронове камикадзе с уточнението, че засега основно разчитате на вносни части. Как е сега положението?
– Продължаваме да сглобяваме дронове камикадзе, като смея да твърдя, че вече имаме български доставчик за батериите, който е организирал серийно производство. Големи са ни надеждите български фирми да произвеждат и електрониката за дроновете. Амбицията ни е максимално да намалим вносните компоненти, може би с изключение на двигателите. Макар в този случай да попадаме в омагьосан кръг.
– Защо?
– Защото, за да започнем да произвеждаме компонентите в България, трябва да имаме сериозни обеми. Примерно сериозна поръчка от Министерството на отбраната. Ако дойдат други външни поръчки – добре. Но нашата основна цел е Министерството на отбраната. Важното е да се разбира, че работата по дроновете не е еднократен акт, а е процес. От началото на годината досега се смениха поне 8 версии на базовата ни концепция. И всяка една е по-добра от предишната. Преди 7 месеца говорехме за дрон камикадзе с товароносимост 1,5, който изпълнява задачата, но се унищожава заедно с целта. В момента основният фокус е върху безпилотен летателен апарат, което може да се използва и като камикадзе, и като бомбардировач.
– Каква е разликата?
– Дронът камикадзе лети само в една посока и максималният радиус на действие е 15 км. Докато бомбардировачът лети на 7 км, но действа и в двете посоки с два пъти по-голям товар от първоначално представения от нас модел. Да, по-скъп е, но разликата е, че пуска товара и се връща за друго използване. Разбира се, има разлика и в големината на крилата, което позволява носене на по-голям товар и повече място за електроника.
– Това не са ли вече антидронсистеми?
– Да. Ние вече сме се захванали с развитието на антидронрешения.
– С какви чуждестранни фирми работите?
– Основно с украински и полски по отношение на развойната дейност. Идваха и американски, които обаче предлагат продажба на готови изделия.
– А с български фирми взаимодействате ли?
– Да. По-известна от българските компании е „Дронамикс”, с която сме имали разговори. Но тя работи по различна концепция. И дронът е относително скъп. Докато ние сме се съсредоточили основно върху различни камикадзе системи. Разбира се, че предпочитаме българското производство, защото иначе винаги ще ни излиза и по- скъпо и ще сме зависими от трети страни.
– На какво ниво е концепцията за използването на безпилотни ударни системи?
– Разработката върви много добре. Тук му е мястото да кажа, че следващото поколение дронове ще е с т.нар. машинно зрение. Идеята е да се преодолява основният враг на тези дронове – т.нар. малък РЕБ (Радиоелектронна борба) или окопен РЕБ, който обикновено има радиус на действие 200 м. Той запушва честотата на видеоканала и честотата на управление. Целта ни е още следващата година всеки наш дрон да има възможност за т.нар. машинно зрение, да има системи, позволяващи по-лесното му управление.
– Какво е предимството на машинното зрение?
– Машинното зрение прави т.нар. „Окопен РЕБ” безсмислен. Към днешна дата са постигнати почти 90% успеваемост по статични цели и над 70% по движещи се цели, но, като цяло, още няма серийни решения. Те ще се появят на пазара следващата година.
– Казахте, че до 1 година ще имате дрон с 50 кг бойна глава, който ще лети на над 500 км със скорост 500 км/ч.
– Това са т.нар. дийп страйкър (дълбок удар). Имаме готовност за няколко варианта – работим с американска компания, както и с няколко украински. Същевременно работим и върху специализирани боеприпаси. Съсредоточили сме се главно върху осколъчно-фугасни и в близка перспектива – термобарични боеприпаси.
– Какви са проблемите, които срещате?
– Най-голям проблем са ни кадрите. Старите отлично подготвени кадри оредяха по редица причини – най-често естествени. Младите са много малко. Затова предприемаме мерки за подготовка на млади хора. Няма друг начин да придобием кадри, освен сами да започнем търсене и обучение във вузовете. Преди нашата среща при мен бе Милко Бернер, бивш офицер химик от армията, бивш зам.-министър на вътрешните работи, който в момента е преподавател в Минно-геоложкия университет. С него обсъдихме съвместни програми за обучение. Другият проблем е, че и да имаме кадри, нямаме съвременни машини, с които хората да работят. И третият е сградният фонд, който е безнадеждно остарял.
– Като казахте сграден фонд, как върви подготовката на помещенията в завод „Ивайло” във Велико Търново, където ще се асемблират новите бронирани машини от типа „Страйкър”?
– Тече усилена подготовка на помещенията в завода. Първите машини очакваме през втората половина на 2025 г. Дотогава ще сме готови. Въпреки че за първите машини ни се пада относително малко работа. Тук главното е не толкова асемблирането, а усвояването на ремонта и поддръжката на машините. Защото няма как при нужда да чакаме някой от другата страна на океана да ни помогне. Американците са обещали да ни осигурят необходимото ноу-хау и специализираните инструменти. За нас сега е важно да осигурим сертифициране на базата за ремонт и поддръжка. Това, което ще получим като способности, дава на „Ивайло” една перспектива от 40–50 години напред. Защото това е жизненият цикъл на едно изделие.
– През пролетта бяхте започнали пълнене на 155-мм снаряди от натовски калибър?
– Да. Започнахме серийно снарядяване на 155-мм снаряди за българска компания. Това са модулни боеприпаси, при които сме усвоили снарядяването с взривно вещество, барутните заряди идват от внос. Взривателите се доставят вече и от от български производители. Нашите амбиции са да повишаваме поетапно капацитета на завода в Костенец.
– Очаквахте второто тримесечие този завод да излезе на печалба?
Той вече е на печалба. За тази година разчитам 3 от 5 дружества в състава на „Терем-Холдинг” ЕООД да са на печалба.
