Най-уязвимата единица на информационната атака е човешкото подсъзнание
Днешният боец трябва да се въоръжи с нечовешка информираност, безупречно критично мислене и сдържаност на емоциите. И всичко това, когато светът, от който човекът е част, се опитва всячески да го направи силно емоционален, а когнитивните атаки използват точно тази негова черта, за да го поразят. Докато психологическите операции са насочени към съзнанието, когнитивните имат за цел да атакуват човешкото подсъзнание. Най-уязвимата единица на когнитивния обстрел са емоциите на човека. Изкуственият интелект разчита точно на тях. Компютърните алгоритми целят да опознаят дълбините на човешкото поведение и да направят потребителя предвидим. След това ще го тласнат в една или друга посока да действа. Така свободният избор е предварително програмиран, но никой не осъзнава, че е такъв, докато не се запознае със случващото се в информационното, хибридното и когнитивното бойно поле. Неусетно човек може да стане и средство, и цел на чужди интереси.
Когнитивната война е настоящ проблем, но и бъдещ. Дезинформацията е най-опасното съвременно оръжие за масово поразяване на ума. Тя предизвиква дезориентация, отклонява от истината, използва човешката природа срещу самия човек.
В Европейския съюз се дава зелена светлина за свободата на словото, но се вади червен картон срещу лъжата. Интересен е примерът с Швеция. Там е създадена
Агенция за психологическа отбрана към правителството
която установява, анализира и предоставя подкрепа за противодействие на злонамерено влияние или подвеждаща информация. Действа срещу такова въздействие от чужди държави, насочено срещу шведските национални интереси. За нея стана въпрос на конференция, организирана от Софийския форум за сигурност, която се проведе неотдавна в ЦВК. По време на форума д-р Моника Панайотова, бивш заместник-министър на българското председателство на Съвета на ЕС и бивш депутат в българския и в Европейския парламент, разказа за техники за влияние, идентифицирани от шведската агенция. Те доказват силата на когнитивната война. Сред тях са ехо камери, филтриращи балони, ефектът на бандата (неосъзнатото присъединяване към мнозинството, което ни кара да следваме мнението на тълпата), спиралата на мълчанието и тъмните реклами. Всички те използват традиционни моменти от поведението на човека, за да му въздействат. За пример беше посочен механизмът на работа на т.нар. ехо камери. Те ползват алгоритъм, който създава усещане, че всички около теб са на твоето мнение. Принципът му на действие се базира на това, че хората споделят и харесват в интернет пространството това, което одобряваш и ти самият. Ефектът на бандата залага на
човешката потребност от групова принадлежност
и доказва, че човек е много по-активен в мрежата, когато се почувства по-силен. А в кой момент настъпва това? Отговорът е: Когато се възприеме като част от мнозинство.
Спиралата на мълчанието действа на обратния принцип. Когато човек се почувства като малцинство, е по-слабо вероятно той да споделя или харесва дадена информация. Широко е и използването на тъмни реклами, които са маркетингов инструмент, но се употребяват и за зловредно влияние. Представляват комбинация между психологически и демографски аспекти. При тях има и друга особеност с елемент на изчезване. Потребителите могат да кликнат върху тях само веднъж. Не могат да се върнат повторно и да ги видят. Това ги прави трудни за проследяване.
Манипулацията на информацията е масово средство на когнитивната война, което у нас се подценява. Наскоро началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов каза, че НАТО разработва концепция за когнитивна война, а това пряко засяга Черноморския регион.
Колкото по-бързо ние, гражданите, осъзнаем опасностите, толкова по-подготвени ще бъдем за тях. Нужно е цялото общество да научи как неусетно може да бъде тласкано към разрушение, защото бойното поле на когнитивната война е човекът. Софийският форум за сигурност очерта няколко акцента, които трябва да бъдат сложени на масата. На първо място е осъзнаването на ролята на информацията в процеса на вземане на решения и вникване в нейното съдържание. На следващо е разбирането на смисъла от разработване и приложение на стратегически комуникации. Университетският преподавател и бивш директор на дирекция „Връзки с обществеността“ на МО доц. д-р Мила Серафимова запозна присъстващите със спецификата и ролята на стратегическите комуникации като съвременна потребност в борбата с дезинформацията. Тя подчерта, че този вид комуникации боравят с действия. Това е от изключителна важност, защото днес хората не се интересуват толкова от това, какво се казва, а какво се прави.
На конференцията бяха очертани и рисковете от дезинформация, също и посочени стратегиите за противодействие. Аудиторията беше запозната със същността на когнитивната война и информационната сигурност, с ползите и заплахите от изкуствения интелект, включително и в администрацията.
Наред с бойната подготовка на армията днес информираността и бдителността са задължителни. И ако за човешкото съзнание не е нормално да бъде постоянно нащрек (в природата то се изостря само при опасност), то за хората, които работят с информация в публичното пространство, то трябва да бъде изострено до предел. И най-малкото разсейване или подценяване на риска може да доведе до сериозни последствия. Опит да се прокарат определени внушения или директно лъжи по националните медии беше споделен от журналиста на БНТ Надя Обретенова. Наскоро редакцията им е станала жертва на недобронамерени действия, но бдителността на журналистите от медията е противодействала на този опит за подмяна. На пощата на телевизията пристигнало добре оформено прессъобщение, имитиращо, че е изпратено от политическа партия. Журналистите обаче забелязват, че имейл адресът не е официален. Правят проверка в централата на партията. Установяват, че писмото е опит да бъде прокарана недостоверна информация. Целта е да бъдат заблудени българските граждани и то директно през националната телевизия.
Особено застрашено е младото поколение. Бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов обърна внимание на
най-използваната медия сред младежите – „Тик Ток“
Той припомни, че в основата на нейното въздействие са човешките емоции. Прекарвайки времето си там, е неизбежно младите да станат по-емоционални. Това може да е пречка към развитието на тяхното критично мислене и осъзнаване на света. Също и повишен емоционален отговор при сблъсък с нова информация. Това може да доведе до неспособност на човека да се отбранява, защото няма да може да види когнитивния обстрел.
В днешния информационен свят данните са най-голямото конкурентно предимство. Моника Панайотова подчерта, че те с основание се наричат „петролът на XXI век“. Информацията, дезинформацията, стратегическите комуникации, изкуственият интелект са взаимосвързани. Те са общ способ в борбата с когнитивните атаки. Затова е нужно обединение на международно и държавно ниво, защото проблемът е твърде голям, за да може всеки поотделно да го решава. Опитът на всички е от значение.
С тази идея в Представителството на Европейската комисия у нас преди две години е създадена Коалиция за борба с дезинформацията, в която членуват над 200 души, включително и представители на Информационния център на Министерството на отбраната.
Бъдещето е ясно. Предстои изграждане на структури по стратегически комуникации в рамките на
Европейския демократичен щит
във всички държави – членки на Съюза. В обръщението си към Европейския парламент преди утвърждаването ѝ за председател на Европейската комисия за втори мандат Урсула фон дер Лайен предложи създаването на въпросния Европейски демократичен щит. Тази инициатива има за цел да подобри капацитета на ЕС за борба с дезинформацията и злонамерените влияния от външни участници, залагайки на проактивен подход за защита на демокрациите в ЕС.
Обединението само по себе е трудна задача. За него се изисква висш идеал. Такъв е налице, защото всички искат гарантиране на своята национална сигурност в крайно тревожните времена за Стария континент. Различните държави, всяка носеща своя исторически, културен и военен опит, са готови с общ отговор срещу когнитивните атаки.
