Работата в реанимацията те „ошлайфа” и те прави универсална бойна единица, казва медицинската сестра сержант Мария Цекина
Фото ВМА
Завършила през 2021 г. като първенец на първия випуск военни медицински сестри във Варна, сержант Мария Цекина има възможност да избере сама сред предложените за работа места. И тя избира да остане във Варна. Казва, че е свикнала от времето на работата си като доброволец по време на пандемията във Военноморската болница. Работила в ракетно поделение две години. Но още на четвъртия месец от службата си в него решава, че ѝ липсва динамика. И на 22-годишна възраст пуска рапорт за участие в първата си военна мисия – в Мали.
Притеснена е дали възрастта ѝ и липсата на опит няма „да я спънат”. Но става
първата от випуска, която тръгва на мисия
Където попада в екипа на старши лейтенант д-р Петко Гинев от ВМА във втората му мисия там.
От мисията в африканската страна опитът на Мария е според нея незаменим. Но най-много се радва на това, че времето там тотално променя мирогледа ѝ за света. И въпреки своята експанзивност си дава сметка за реалностите на живота в буквалния смисъл. На базата на сравнението със страданията от бедност и глад в живота на местното население в Мали по време на гражданска война. Включва се в доброволчески акции, в тази „мисия в мисията” като жена, която вижда хроничното бедстване на малките деца. Организират се игри в щаба на военнослужещите и даряват събраните пари и учебни пособия за местни деца сирачета под крилото на една евангелистка църква.
„Като медик имах възможността да се сблъскам с истинската военна медицина при тренировките на терен, чиито условия са коренно различни: когато си с ограничени възможности, с по-малко консумативи”, казва Мария Цекина. Както казвал началникът на екипа д-р Петко Гинев, „всичко е в планирането”. „Самият генерал Мутафчийски ни е казвал, че война се печели с добро планиране, а загубената война е резултат от импровизиране”, напомня Мария.
След мисията в Мали се възползва от възможностите за обучение в чуждоезикови курсове във Военното училище в Шумен. Там получава сертификата за владеене на чужд език по стандартите на НАТО. По-късно в опита ѝ на военномедицинска сестра се прибавя и участието в медицинското осигуряване на голямо военноморско учение. Спането в палатки се оказало закаляващо издръжливостта на Мария. Тя самата обича
да тества възможностите си максимално и
да узнае прага им
Още преди да замине за Мали всъщност, във ВМА ѝ дават да разбере, че ако се върне от мисията с отлична оценка и успешно изпълнени задачи, ще бъде „възнаградена” със специализантско място в болницата.
Още в началото на обучението ѝ като военна сестра с колежките ѝ Мария за пръв път вижда основните и тежките клиники на Академията: първа коремна, реанимацията, операционният блок. И има любима снимка оттогава, когато влиза в дългия син коридор на реанимацията. Обикалят залите, виждат пациентите и спецификата в тази клиника оставя у нея усещане, че тази работа е за нея. Дали започва още оттогава да мечтае да работи тук, дали я е поразило това, че клиниката е сред най-добрите в Европа, днес не може да каже. Но споменът от този ден остава през четирите години на обучение. И въпреки времето на задължителна служба във военно поделение след дипломиране през четирите години на обучение Мария Цекина мисли за възможността, която да я върне там. Това стои и в мотивацията и целта ѝ да завърши като първенец.
Всяко лято като студент във ВМА усвоява сестринските практики. Слънцето и плажът остават на втори план. Накрая всяка стъпка на обучение и стаж през четирите години ѝ се „отплаща”, а основната ѝ цел не се променя – някой ден да започне работа в клиниката по реанимация.
Така през лятото на миналата година Мария Цекина започва личната си битка да се представи добре в изпита за зачисляване на специалност пред проф. Николай Петров, светило в анестезиологията. Така се включва в неговия екип и от повече от година е в Катедрата по анестезиология и реанимация. Преди дни Мария взе успешно и държавния си изпит, отново при проф. Петров.
Днес Мария смята клиниката по анестезиология за
тежката артилерия в сестринството
И тя се убеждава лично в това. През миналата година е командирована 45 дни в клиниката по инфекциозни болести. За нея било плашещо заради спецификата на инфекциозните болести. Но работата в реанимацията наистина те „ошлайфа” и те прави универсална бойна единица, казва Мария. По думи на колегите ѝ се е справила добре в работата с инфекциозните заболявания. А това лято пак е командирована, този път – в Клиниката по пулмология, където отново се убеждава, че реанимационната сестра може да се справи при всякакви обстоятелства, при всякакви специфични условия: както във всяко звено в болницата, така и на полето. И днес не забравя как по времето на специализацията ѝ, при стаж в болницата, при даване на упойка на пациент една от сестрите я окуражава: „Ти просто го носиш”…
Последният месец бил натоварен заради трансплантациите, които извършват професор Никола Владов и проф. Ивелин Такоров – три за 20 дни. Но малко в сянка остава фактът, че медиците от Клиниката по анестезиология и реанимация основно се грижат след операцията за болните. Защото трансплантацията е началото на нов живот, но също толкова важна е следоперационната грижа за тях, в която се проявяват знанията и уменията на лекарите анестезиолози. Мария се радва на възможността да се учи от тях, а и вече няколко пъти е част от екипите, които гледат трансплантираните болни. Което смята, че за нея е голяма чест.
На това място от разговора Мария Цекова казва, че тя намира и лични мотиви да избере първа в семейството си професията на военен медик. На ранна възраст загубва част от роднините си, а баба ѝ като учител в дом за сираци си отива от хепатит, помагайки на заразено дете. Тогава чернодробните трансплантации били още в бъдещето. Затова за нея днес всекидневието ѝ е повече от работа и професия. И трудът си всеки ден Мария чувства като дълг. И ни повече, ни по-малко се усеща като целуната от съдбата заради това, че може да помага на пациентите. А сега вече има ангажимент и като заместник-председател за ВМА на Българската асоциация по здравни грижи.
Фото ВМА
