Автор: Делян ПЕТРИШКИ БТА
специално за в. „Българска армия“
Не трябва да допускаме грешките от двете Световни войни с формирането на блокове, защото опитът на Япония говори, че това ще ни доближи до Трета световна война, казва моят японски събеседник. А колко близо е човечеството до такъв Апокалипсис, той не знае, но се страхува, че сега сме по-близо до него, отколкото сме били преди 10 години. И с някаква надежда добавя, че хората не могат да са толкова глупави.
Той е проф. Акио Такахара, учен с богата биография, специалист по Китай и отношенията на Япония с Китай, а две от заеманите от него длъжности са старши сътрудник в Японския институт за международни отношения (JIIA) и изтъкнат гост-професор в Tokyo Woman’s Christian University. С професора се срещнах в Токио, като участник в програма за журналисти на японското Министерство на външните работи. С нашия домакин разговаряхме за Китай и неговия ръководител Си Дзинпин, за САЩ, както и за вероятния конфликт около Тайван.
Тайван според проф. Акио Такахара не е сред приоритетите на Си Дзинпин. Топ приоритет за китайския лидер е да поддържа своите режим и власт, казва професорът. Затова решението за навлизане в Тайван ще зависи от преценката на Си, дали то ще му укрепи позициите. Засега, изглежда обаче, че подобен ход крие повече рискове, отколкото ползи за китайския ръководител.
„При военни действия около Тайван огромно цунами ще се стовари не само върху икономиките на източноазиатските страни, но то ще помете всички стопанства по света, включително и вашите (в Европа – бел. ред.). Последицата от това ще е огромна катастрофа. При това не само за китайската икономика, което едва ли ще е в подкрепа на Си Дзинпин и укрепването на неговата власт. Всички ще страдаме“, смята проф. Такахара и набляга върху значението за балансиране на силата на Китай, но и върху важността да се поддържа отворен диалогът с Пекин в името на мира – „Затова и много европейски страни са заинтересовани в поддържането на мира в тази част на света. Те изпращат военни кораби, провеждаме общи военни учения, за да спрем китайците от предприемането на авантюристични ходове. И трябва да дадем най-доброто от себе си във всички посоки. Всичките ни усилия трябва да са мобилизирани за предотвратяване на война“.
А какво в действителност е нужно на Си Дзинпин, за да поддържа своята власт? За нашия събеседник това е синтезът от историческия опит на Китайската комунистическа партия (ККП), откакто тя е на власт в КНР, формирал три взаимосвързани жалона.
„Ръководителите на ККП са наясно, че нямат легитимността да управляват, защото не са посочени от народа. На първо време те изведоха начело постижението на революцията, която според Китайската комунистическа партия е освободила народа. Но сетне това се оказа недостатъчно да поддържа легитимността. Дън Сяопин осъзна важността на стопанското развитие. Той проумя, че Съветският съюз и източноевропейските социалистически режими рухнаха, защото се провалиха в икономиката. Затова Китай започна да насърчава реформите и политиката на отваряне, подобряването на жизнения стандарт на населението и укрепването на националната сила. „Тогава и хората ще ни подкрепят“ – точно такива бяха думите му. Но и това не се оказа достатъчно, защото в икономиката има пикове, но има и спадове. И тук идва третият жалон – национализмът. Китайската комунистическа партия е силата, която ще донесе величие на китайската нация. Затова от хората се очаква да застанат под знамето на ККП. И това сработва. Национализмът сработва във всяка страна“, обяснява проф. Такахара.
Моят събеседник гледа на КНР като на самотна сила, без истински съюзници. Самота, която е комбинацията от съзнателен избор във външнополитическата политика и на недоверие.
„Китай е страна, която днес няма съюзници, истински съюзници. Преди имаха връзки със Съветския съюз, но това буди лоши спомени у тях, за тях това е лош опит. И едва ли ще го забравят. С кои страни са съюзници? Със Северна Корея? С Пакистан? Не смятам, че Китай ще рискува живота на свои хора, за да спасява пакистанци, дори и севернокорейци. Отношенията на Пхенян с Пекин в този момент не са много гладки. Ким Чен Ун се сближава с Путин. Може ли пък Русия да е съюзник на Китай? Не! Та помежду двете сили няма никакво доверие! Разбира се, Китай ще се опита да мобилизира тези приятелски сили, дори смятам, че ще се опитат да направят нещо заедно, но не съм убеден колко успешно ще е начинанието им“, споделя ученият, според когото Си Дзинпин със сигурност не одобрява действията на руския президент Владимир Путин в Украйна. Нищо че не го критикува, нищо че го подкрепя с доставките на изделия за двойна употреба. Това е така по една проста причина – Си Дзинпин не може да си позволи провал на Владимир Путин в Украйна.
Затова и проф. Такахара е скептичен, че някой към този момент ще е способен да използва различията между Китай и Русия като клин помежду им.
„И двете страни са наясно, че имат противоречия. Но и двете са наясно, че се нуждаят една от друга. Необходимостта на Русия от Китай е очевидна. А в Китай разбират напълно, че за да спечелят стратегическото съревнование със САЩ, се нуждаят от Русия“, обяснява ученият.
В условията на осъзнатата от САЩ и Китай фаза на стратегическо съревнование помежду им и стремеж на Китай да изтласка САЩ от региона проф. Такахара няма илюзии, че желанието на Япония да бъде мостът между двете суперсили е лесно изпълнима цел точно в този момент. Затова пък могат да настояват пред Китай да се държи отговорно, както подобава на една суперсила. И го правят.
„Искаме от Китай да бъде сила, която се ръководи от международното право. От установените международни правила. Но се страхувам, че те не се държат по този начин“, посочи нашият домакин. „Представители на отделни среди в Китай предвиждат Pax Sinica (китайски свят), който да измести Pax Americana.
Но Pax Sinica е просто едно разширение на Pax Communistica, какъвто е редът вътре в Китай. Когато мислим за политическия ред в Китай, той не е подкрепен от върховенството на правото, а от изключителната власт на ККП. Като гледаме как те се отнасят със страните в близкото им географско обкръжение, то те не се ръководят от международното право. Типичен пример е пренебрегнатото от тях отсъждане на Международния трибунал за Южнокитайско море от 2016 г. Това не е поведението, което очакваме от страна на Китай.“
Като страна, която има богат опит в тълкуването и във взаимодействието си с Китай, Япония знае, че азиатският гигант трябва да бъде оценяван по делата му, а не по думите и ако Китай иска другите да вярват на думите му, проф. Такахара е убеден, че страната следва да промени и поведението си. Отговорното поведение на една сила, смята той, включва и критикуването на Русия в този момент.
Но казвайки това, нашият събеседник се надява да види същото и по линия на САЩ. „Надявам се, че САЩ ще се променят по много начини. Защото вероятно знаете, че в много страни Америка е изключително непопулярна. Но има хора във Вашингтон, които осъзнаха, че ще трябва да променят поведението си, като например Саманта Пауър, ръководителят на USAID, посочи професорът.
Засега обаче антиамериканизмът и желанието за алтернатива правят БРИКС притегателен полюс за редица страни по света подобно на лансираната от Китай концепция за многополюсен свят,
намиращ благоприятна почва сред страните от т. нар. „Глобален Юг“ и представляващ съставен елемент от стратегията на Китай за отслабване на американското влияние, най-вече в региона на Източна Азия.
„Когато се каже „по-демократичен международен ред“ – това звучи добре. Но трябва да сме внимателни какво Китай има предвид всъщност, когато казва равнопоставен и справедлив многополюсен свят. Те говорят за равенство между полюсите – между Китай, САЩ, вероятно Русия, вероятно ЕС, но вътре в тези сфери на влияние Китай не иска хоризонтални отношения, а вертикални такива. Искат другите държави да възприемат Китай като „шеф“, а Пекин иска да управлява в тази сфера на влияние по начина, по който сам реши“, така проф. Такахара тълкува китайската инициатива. Попитан за мнението му дали намира концепцията за сфери на влияние за демоде, той напомни, че тя е била определяща за империалистическите страни за разширяване на тяхното влияние, но е вече време да излезе от употреба.
„Откриваме обаче, че има още страни, които мислят по този начин. Това е очевидно за Русия и за Китай днес“, отговори събеседникът ни.
