Момиче с бели кецове, сини дънки и бяла блуза, застанало небрежно в един от ъглите на обширна зала, пълна с исторически експонати, посреща посетителите в Швейцарския национален музей в Цюрих. Току-що сме прекрачили прага на внушителната сграда с вид на средновековен замък
и забелязваме фигурата на момичето, скръстило ръце и сякаш наблюдаващо посетителите. Погледът й е втренчен в нас и първоначално си мислим, че тя е уредник и всеки момент ще ни направи забележка, че снимаме с фотоапарата. Нищо подобно. Снимането се оказва позволено, а момичето е само восъчна фигура, изработена изключително реалистично. Посетителите засмени си правят селфи с нея.
Момичето е Хелвеция – персонифициран символ на Конфедерация Швейцария. Така, както Мариана символизира Франция. Образът на Хелвеция, съответстващ на историческото време, е изобразяван през десетилетията и на монетите в страната.
Преминаваме през етажите на сградата, из които със стотици експонати – рицарски ризници, оръжия, средновековни картини, ювелирни изделия и предмети на бита, е разказана историята на Швейцария от древността до наши дни. Особено богата е колекцията от Средновековието. От нея разбираме, че конфедерацията възниква на базата на т. нар. Федерална харта от 1291 г., обединяваща няколко основни общини и райони, като през следващите десетилетия към тях се присъединяват още.
Швейцария преминава през редица битки през XV, XVI и XVII век, докато утвърди държавността си
Паралелно обаче се развиват конфликти между католическите и протестантските кантони.
Картини и предмети от онази напрегната епоха ни въвеждат в религиозното съперничество. Други платна представят семейния бит на забогатяващи търговци с многолюдна челяд. Все тогава възниква и митът за националния герой Вилхелм Тел. Впрочем в Швейцария днес той е печеливша търговска марка. Името му носят ресторанти и барове, а в магазина можеш да си купиш кенчета бира „Вилхелм Тел”. Която впрочем никак не е лоша, макар че е евтина.
Продължаваме по етажите на музея. В края на XVIII век Швейцария е нападната от френски войски. Следват бунтове и съпротива на местното население. едва Виенският конгрес възстановява напълно независимостта на Швейцария през 1815 г. Към средата на XIX век страната приема и конституция по американски образец, която урежда републиканския характер на властта, федералното устройство, законодателните институции, местното самоуправление, референдумите. Картини на знатни швейцарци и на знакови събития представят изграждането на обществото по това време. Представени са оръжия и мундири на полицаите и граничарите, които охраняват територията на републиката, която по онова време е като бяла лястовица в Европа обкръжена от световни империи. Впечатляваща е колекцията от монети от 1 франк, които са с почти непроменен дизайн от пускането им в обращение през 1850 г. до днес. На гърба им е класическата Хелвеция с копие и щит.
Макар и малка и бедна на природни ресурси, Конфедерация Швейцария устремно се развива по пътя на отличната организация на обществото, истинското народовластие, трудолюбието и предприемчивостта на своите граждани. Страната живее в мир вече два века, но е добре въоръжена, което виждаме и от няколкото оръдия и пушки, експонирани в музея.
На тръгване отново се отбиваме при Хелвеция, за да забележим нещо, което не видяхме на влизане – че край нея е изправено дълго копие. Посланието е ясно – подобно на праобраза си от стари времена крехкото наглед момиче е добре защитено. Такъв е швейцарският опит – ако искаш мир,
трябва да си добре въоръжен.
Това си казваме, докато напускаме музея, който ни помогна по-добре да разберем духа на богатата и просперираща алпийска република.