Автор: Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Японското нападение над Пърл Харбър през декември 1941 г. трайно е залегнало в учебниците по стратегия и оперативно изкуство като типичен пример за значението на изненадата за хода и изхода на операцията, както и за ролята на авиацията за постигане на оперативно превъзходство и то над противник със значително по-голям икономически потенциал.
Колкото и да е странно, идеята за масирано използване на морско авионосно съединение за нанасяне на внезапен удар и елиминиране на основните сили на флота на противника не е японски патент. На 7 януари 1932 г. американски стратези тренират първото масирано въздушно нападение над Пърл Харбър. „Атакувани“ са летищата и пристанищните съоръжения. Екипажите на 152 самолета, участвали в мисията, елиминират цялата авиация на „отбраняващите се“ и завоюват пълно въздушно превъзходство в небето над Хавайските острови. Въпреки успеха главният посредник в учението прави извода: „Съмнително е нанасянето на удар от въздуха по Оаху пред лицето на силната авиация, дислоцирана на острова. Самолетоносачите ще бъдат унищожени, а повечето от нападащите самолети ще бъдат свалени“.
При американски учения през 1937 г. е разигран подобен сценарий и отново резултатите са същите. Летищната мрежа на Оаху пак е блокирана, но незнайно защо посредниците отново отчитат загубата само на един линеен кораб от „отбраняващите“ основната военноморска база.
В края на 30-те години на ХХ век стратегическото мислене в Япония придобива друго измерение. Първоначален тласък му дават успехите на авиацията в Китай и невъзможността да се достигнат мощностите на американското корабостроене. Командването на японския флот прави извода, че използването на самолети, базирани на самолетоносачи, ще даде възможност да се постигне победа над превъзхождащите сили на вероятния противник.
В основата на оперативното планиране на нападението над Пърл Харбър е военният гений на адмирал Ямамото – по онова време главнокомандващ Обединения императорски флот на Япония, който не само планира и провежда по брилянтен начин операцията, но и 18 години с фанатична упоритост защитава тезата за необходимостта да се гради мощна флотска авиация.
На борда на самолетоносачите от ударното авионосно съединение се базират над 400 бойни самолета. Това са пикиращите бомбардировачи тип 99 „Вал“, торпедоносците тип 97 „Кейт“ и изтребителите тип „Зеро“ (0).
Адмирал Ямамото на 7 януари 1941 г. изпраща докладна записка до военноморския министър Оикава, в която за първи път официално се обосновава нападение над Пърл Харбър. Още преди да дочака коментара по предложения документ, адмиралът започва да търси „летец, чиято служба не го е превърнала в привърженик на традиционните операции“, и го намира в лицето на офицера от щаба на 1-ви въздушен флот капитан I ранг Минор Генда. Отличен пилот и теоретик, с боен опит в Китай и дипломатическа практика в Лондон, Генда оценява шансовете на предложената операция на 40%. Горещо одобрявайки плана на адмирал Ямамото по принцип, той променя коренно начина на използване на авиацията.
Предложеният от Генда план за използване на авиационния компонент на ударното съединение предвижда да се прибегне до смесени авиогрупи от торпедоносци, пикиращи бомбардировачи, бомбардировачи и изтребители, които да действат в рамките на възможния радиус на самолетите, предполагащ излитане от дистанции не по-големи от 359 мили от целта.
Едва през август 1941 г. планът за операция Z за нападение над Пърл Харбър е представен от адмирал Ямамото на началника на Главния морски щаб адмирал Нагано. Между 11 и 20 септември 1941 г. е проведена щабна тренировка, като са проиграни два основни варианта.
В началото на декември авиационната групировка на САЩ, развърната на летищната мрежа на о. Оаху, наброява 227 бойни самолета, които по своите летателно-тактически характеристики отговарят на изискванията на времето и екипажите им имат необходимата подготовка за водене на отбранителни бойни действия. Летателната програма на американските пилоти включва не по-малко от 400 часа общ нальот, преди да се застъпи в бойно дежурство, което е най-високата норма в света по онова време. Започва преоборудването на бомбардировачи Б-24 за изпълнение на разузнавателни задачи. Разчита се преди всичко на далечината на полета на тези машини.
Когато на 26 ноември 1941 г. оперативното съединение на адмирал Нагумо напуска залива Танкан на о. Иторун, на борда на самолетоносачите се намират 390 изправни бойни самолета. На 7 декември в 5,30 ч. е дадено началото на действията на авиацията с пускането на два разузнавателни самолета, които трябва да доразузнаят целите над Пърл Харбър. След като корабите набират скорост от 24 възла, е подаден сигнал за излитане и в 5,20 ч. палубите напускат 185 самолета от първата вълна. В бойния ред са 40 торпедоносеца, 51 пикиращи бомбардировача, 49 бомбардировача и 43 изтребителя. 55 мин. по-късно започва излитането на втората вълна, чийто състав включва 78 пикиращи бомбардировача, 54 бомбардировача и 36 изтребителя.
Отначало японските екипажи летят на ешелон 3000 м над облаци, като използват радиопредавателя на Хонолулу за преводен радиомаяк. След като по разчет достигат бреговете на о. Оаху, снижават се до 1500 м под долния край на облаците. На приборното табло на всеки пилот е прикрепена фотосхема на Пърл Харбър и са означени секторите за действие на всяка ескадрила.
Това са сувенирни картички, купени по $1 от японски разузнавачи. Според предварителния план се действа в два варианта – при достигната внезапност и при липса на изненада. В първия случай започват да действат торпедоносците, след тях бомбардировачите, а удара завършват пикиращите бомбардировачи. Изтребителите прикриват действията във височина. Във втория случай пикиращите бомбардировачи и изтребителите атакуват летищата и зенитните средства. След подавяне на съпротивата започват да работят торпедоносците и бомбардировачите.
В 7,49 ч. водачът на първата вълна е вече в зоната на визуална видимост на целите и ясно различава осемте линейни кораба. Самолетоносачи в пристанището не се забелязват, но липсата на каквито и да било приготовления на земята издава, че изненадата е пълна. Изстреляна сигнална ракета оповестява на атакуващите, че трябва да действат по първия вариант. От борда на самолета водач капитан I ранг Футида предава кодовия сигнал „Тора! Тора! Тора!“
Групите се подреждат за предстоящата атака. В 7,53 ч. пада първата бомба, а 45 мин. по-късно над целите долита втората вълна японски самолети. Двете съединения застъпват по време своите действия, което още повече повишена ефективността на удара. Участие в нападението над острова вземат 609 японски летци. Те се намират над обектите на удара до 9,45 ч. – до пълното изразходване на бойните припаси. Половин час след тях над острова кръжи самолетът на Футида, който определя размера на пораженията. За 1 ч и 53 мин японската палубна авиация потопява или поврежда 18 кораба, от които 5 линейни са потопени и 3 повредени. Останалите плавателни съдове са леки крайцери, есминци и спомагателни кораби. Неподлежащи на възстановяване се оказват два линейни кораба и два ескадрени миноносеца, а останалите излизат за дълго от строя. На летищата и във въздуха са унищожени 188 самолета и 128 са повредени. Убити са 2403 и са ранени 1178 военнослужещи и цивилни. Общите загуби на японския флот възлизат на 29 самолета – 9 от първата и 20 от втората вълна.
След направените доклади от водачите на авиационните съединения адмирал Нагумо и флотските офицери от щаба на оперативното съединение стигат до извода, че операцията е успешна, 80% от задачите й са изпълнени.
Линейните кораби, отишли на дъното, отнасят със себе си и дотогавашните дни на морската война. Японските летци доказват, че от този ден ролята на въздушната мощ е определяща при достигане на превъзходство и на океанските и морските театри на войната.
