Един бисер допълни огърлицата на медицинската литература по повод юбилея на хирурзите в България – книгата „ЛЕКАРИ МЕЧТАТЕЛИ“ от професор доктор Георги Байчев и доктор Ненад Цоневски, хирурзи в Клиниката по гръдна хирургия на ВМА – София. Над 37 етюда в нея запознават читателя за някои от първите хирурзи в България, отдали живота си в ползу роду за развитието на Родината ни в нейната следосвобожденска история.
През 1934 година е създадено Българското хирургическо дружество. Негови създатели са професор Параскев Стоянов и професор Александър Станишев.
Книгата разказва за доктор Иван Селимински, първият български хирург от епохата на Възраждането, за доктор Валентина Транен, първата българка жена-хирург и първата лекарка, ръководител на хирургическо отделение у нас. Тя е дъщеря на доктор Йоаким Транен, оглавявал в Плевен военния лазарет, който след това прераства в дивизионна болница. Интересен е етюдът за плевенчанина доктор Асен Петров, пръв притекъл се на помощ на министър – председателя Стефан Стамболов при неговото посичане на 3-ти юли 1895 година на улица „Раковски“, където е живял наблизо. Интерес предизвиква биографията на доктор Сава Мирков, опълченецът – поборник, включил България в Международния Червен Кръст.
Нека отбележим един факт- по време на Руско-турската освободителна война от 66130 убити и починали войници ,40000 са починали във военно-полеви болници (нормален процент по онова време, поради инфекции и гангрена), същото е положението и през Първата световна война в западните армии. През Балканските войни и Първата световна война Българската армия организира два вида болници – едните полеви, непосредствено зад фронтовата линия за първа медицинска помощ, а другите НАЗАД в тила, с повече медицинско оборудване, лекари и обслужващ персонал. Това дава възможност на западните кореспонденти да отбележат с удивление факта, че 70% от лекуваните ранени се връщат обратно в строя, а в чуждите армии 45-50%. Всичко това е резултат от гения на българските лекари хирурзи по онова време, като: д-р Константин Бонев, д-р Иван Панов, д-р Константин Везенков, д-р Георги Цариградски, участвал в спасението на 800 руски войници, премръзнали при зимния преход през Балкана.
Професор Никола Владов д. м. н. – председател на Българското хирургическо дружество в своята рецензия към книгата споделя : “ Книгата “ ЛЕКАРИ МЕЧТАТЕЛИ “ етюди за някои от първите хирурзи в България , събрала биографиите на редица изтъкнати български хирурзи от следосвобожденска България ми дава основание да изпитвам чувство на гордост, че са съществували и работили такива хора. Пътят,който те извървяват през годините е пример за родолюбие, възрожденски дух , благотворителност…“
В раздела “ Вместо предговор“ авторите споделят: “ Развитието на хирургията има дълга предистория със своите значими фигури и своите върхове. Това важи и за българската хирургия. В съвременната ни медицинска литература има няколко изследвания за историята на хирургията у нас в които е проследена професионалната кариера на известни лекари, но се знае малко за тяхната лична съдба“.
Обичам историята – казва професор Байчев – тя е втората моя операционна маса, защото с интерес надничам в нейните дебри, а там винаги намирам интересни неща, непознати за голяма част от масовия читател. Затова решихме с доктор Цоневски по случай 90-та годишнина от създаването на Българското хирургическо дружество да напишем книгата “ ЛЕКАРИ МЕЧТАТЕЛИ “ и в 38 етюда да разкажем за някои от първите хирурзи в България. Надяваме се,че тя ще предизвика интерес не само в професионалните хирурзи, но и сред обикновения читател с интересните съдби на тези велики българи, показали професионализъм, възрожденски дух, родолюбие и благотворителност.“
В своята книга – сборник разкази „Щрихи към портретите “ за велики български личности ,писателят – драматург Пелин Пелинов пише : “ Иска ми се,читателите на тази книга , когато затворят последната страница, да възкликнат или само да си помислят: „Какви големи българи е родила и отгледала родната земя!…“ Мисля,че можем да кажем същото и за книгата “ ЛЕКАРИ МЕЧТАТЕЛИ „, като добавим: какви професионалисти, гении на медицинския фронт са обогатили науката по време на Възраждането и след него. Историята вечно ще ПОМНИ тяхното благородно дело!
