100 години от строителството и полетите на първия български водосамолет.
Преди 100 години край хидроаеродрома (водолетището) до Варна и Варненския залив приключват изпитанията на първия български водосамолет (хидроплан). Той е
проектиран и построен в България
и след успешните му изпитания влиза в състава на тогавашното формирование на българската морска авиация. Използван е като учебен и патрулен (разузнавателен) самолет. За съжаление, животът му е кратък.
Силна буря разбива вратата на хангара, където е съхраняван, а пораженията върху летателната машина са такива, че възстановяването ѝ е невъзможно. Точната дата на това събитие не е публикувана, но наскоро публикувана снимка от Любомир Юруков, датирана към 1926 г., ни насочва приблизително към края на 1925 г.
Проектантът – конструктор и строител на първия ни водосамолет, се нарича Атанас Григоров. Кой е той?
В спомените на неговия внук – капитан далечно плаване Орлин Станчев, четем: „Авиотехникът Атанас Григоров ми е дядо по майчина линия. Той е роден около 1890 г. в гр. Каварна. (Според издадения от аеропланната фабрика „Атлас Верке“ Атанас Григоров е роден на 6 септември 1891 г. във Варна). Не е известно в какво училище е учил, но владееше свободно турски и гръцки език. По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913 г.)
участва в боевете като кавалерист
и бива награден с много ордени и медали. По време на службата си в армията е показал много добри умения като дърводелец. Поради това Флотът на Н.В. му е предложил да служи свръхсрочно във Варна, където е изпълнявал дърводелски работи. Флотското командване е било впечатлено от дърводелските му умения и в началото на 1917 г. го командирова в една от работилниците на самолетната фабрика Albatros-Flugzeugwerke GmbH в Германия за изучаване на самолетостроенето. По една или друга причина дядо ми попада в работилницата, разположена на проливите Категат и Скагерак, където са се произвеждали само хидросамолети и където той специализира три (?! – Ат. П.) години. Така той се обучава в производството на хидросамолети и получава немско свидетелство (бревет) за постройка на такъв тип самолети.“
В „Справочник на самолетите, произведени в България“ („Военно издателство“, 1997 г.) Светослав Спиров и Йордан Цанков пишат: „През 1923 г. по настояване на началника на зараждащата се гражданска авиация Асен Агов и „Аеропланната работилница“ в Божурище са назначени бившите служители в морската авиация Атанас Григоров и Панко Панков. За една година Григоров
с подръчни материали построява хидроплан
с много добри аеродинамични качества. Изпитанията на хидроплана се провеждат на водолетището край Варна през 1924 г. и потвърждават качествата му. Докато на аналогичните английски хидроплани за излитане от водата са били необходими 150 м, то на българския хидроплан са били достатъчни 50–60 м“.
Защо за този водосамолет е писано и се знае толкова малко? Причината е посочена в книгата „Самолетостроенето в България” с автори Кирил Кърлов и Найден Дичев, издадена от „Военното издателство“ през 1986 г. Целият архив за постройката на хидросамолета е унищожен през 1951 г. чрез изгаряне, „за да се освободи място във военния архив”. Това са нечувани цинизъм и безотговорност пред историята, защото хидросамолетът на Григоров е първият и последният хидросамолет, проектиран и построен в България.
Не открих много и в Държавния военноисторически архив – Велико Търново, където направих извлечения от
„Записки по въздухоплаването“ – 1924 г.:
Заповед № 32 от 1 април 1924 г.: „Командированият временно аеромеханик Атанас Григоров в аеродрома Божурище откомандировам обратно в хидроаеродрома Варна от 5 т.м.
Заповед № 41 от 4 май 1924 г.: „Назначавам комисия в състав: председател – началникът на хидроаеродром Варна пилот-авиатор Иван Узунов, и членове: преподавателят в Авиационното училище инж. Пенко Герганов, навигатор-авиаторът Васил Кулев и пилот-авиаторът от хидроаеродрома Миньо Миньов, която да се събере в хидроаеродром „Пейнерджик“ край Варна, за да изпита и приеме в летение новопостроения хидроплан. За резултатите председателят да ми представи протокол“.
Заповед № 44 от 12 май 1924 г. Съобщава се, че Васил Кулев и инж. Пенко Герганов са се завърнали от Варна след изпитанията на новопостроения хидроплан.
Интересна информация се съдържа и в Заповед № 147 от 30 декември 1924 г.: „Потъналият на 19 август т.г. хидроплан „Вран“ в Бургаското пристанище заповядвам да се намали по книгите на Аеропристанище Варна, като годните му части се използват за построяването на новия (подч. от мен – Ат. П.) такъв“. Тъй като хидропланът на Ат. Григоров вече е бил в експлоатация, можем да предположим, че е планирано строителството и на втори от неговия проект, но разрушителната стихия е попречила на реализацията на тази идея.
Все пак разполагаме с тактико-техническите данни на водосамолета:
максимална скорост на полета – 135 км/ч;
максимална височина на полета – неизвестна; максимална далечина на полета – 300 км; максимална продължителност на полета – 2 ч. 30 мин.; пътна скорост – 120 км/ч; максимална полетна маса – неизвестна; разпереност на горното крило – 12,40 м; разпереност на долното крило – 10,20 м; дължина на самолета – 8,00 м; силова уредба – един блоков двигател „Мерцедес“ с мощност 150 к.с.; екипаж – пилот и наблюдател; въоръжение – няма.
През 2024 г. освен 100-годишнината на първия български водосамолет и едно актуално събитие ни напомни за него. В Деня на авиацията и космонавтиката – 12 април, от Военноморския музей съобщиха за постъпването на нов експонат. Той е самолетно витло, запазено от наследниците на Атанас Григоров. Дарението за фонда на музея е направено от неговия правнук Камен Ташев. Дареното витло е останало от конструкторската дейност на Григоров. То е произведено от фирма GARUDA, немска компания от началото на ХХ век, специализирала се в производството на витла за самолетната индустрия. По данни на дарителите това е единствената запазена част от проектирания и построен от Атанас Григоров водосамолет.
Дали наистина е единствената запазена част? В публикувана от Любомир Юруков (пак през тази година!) снимка виждаме нещо много интересно. Снимката е датирана към 1926 г. Различаваме група ученици от Морското училище и вероятно техен преподавател, които са на посещение в Морския музей. Те са се снимали за спомен в тази част на музея, където е отделено място за ликвидираната от Ньойския договор (1919 г.) българска военноморска авиация. Вижда се окачен на тавана голям
модел на българския водосамолет
вероятно изработен от неговия конструктор като част от проекта му. Още по-любопитно е това, което е поставено под модела: оригинален колесар от водосамолета! Датировката на снимката (1926 г.) ни насочва към годината на вероятния край на водосамолета: 1925-а. А дали са оцелели през годините моделът на хидроплана и единият от неговите колесари?
- Атанас Григоров като авиомеханик в Морската въздухоплавателна служба през 20-те години на миналия век Източник: Военноморски музей
- Водосамолетът на Атанас Григоров. Конструкторът е стъпил върху левия поплавък. Оригиналната снимка е леко ретуширана
- Ученици от Морското училище на посещение в Морския музей, 1926 г. Виждат се модел на първия български водосамолет и единият от неговите колесари
- Витлото на водосамолета, конструиран от Атанас Григоров, сега експонат във Военноморския музей
