Видяхме ожесточаване на войната между Русия и Украйна и пренареждане на военно-политическите пластове в Близкия изток.
Тръмп, Мъск, „Орешник“, „Хизбула“, Сирия, Калин Джорджеску – тези имена се забиха в съзнанието на наблюдателите на международната политика през изминаващата година. Видяхме множество геополитически обрати, бунтове, правителствени кризи в големи демокрации и дори един неудачен опит за военен преврат в богата държава. В комбинация с по-тихи и незабележими процеси на разместване на икономическите пластове и навлизане на изкуствения интелект в ежедневния живот на хората.
2024-та бе годината на Доналд Тръмп. В началото на 2021-ва всички го бяха отписали, след като негови привърженици атакуваха сградата на Конгреса във Вашингтон, а самият той бе засипан с лавина от съдебни дела.
Тръмп обаче възкръсна
явно в американското общество има голям брой избиратели с трайни симпатии към негова ексцентрична персона. За успеха му обаче допринесе и политическата безпомощност на Демократическата партия, която така и не можа да се организира и да излъчи навреме млад, харизматичен и енергичен кандидат за президент. Демократите почти до последно залагаха на явно неизбираемия Джо Байдън. Смениха го в 12 без пет с неговия вицепрезидент Камала Харис, защото вече нямаше време за налагане на нов кандидат. Тя загуби разгромно, като успоредно с това републиканците получиха мнозинство и в двете камари на парламента.
С Тръмп дойде и заявката за преосмисляне на ролята на САЩ в световната политика. „Америка на първо място“ означава, че във втория си мандат Тръмп ще се откаже от голяма част от международните ангажименти на Вашингтон. Ние, европейците, се опасяваме, че също ще пострадаме от този обрат и в трансатлантическата връзка може да се появи пукнатина. При новия лидер американците вероятно няма да се стремят да въздават справедливост и да наказват тираните и агресорите. Войната между Русия и Украйна вече ще бъде разглеждана като геополитически сблъсък, който Тръмп смята да разреши, като постави ултиматум и на двете воюващи страни. Освен това новоизбраният президент даде заявка, че ще започне търговска война с Канада и Мексико и ще продължи тази с Китай. Основното оръжие, което Тръмп смята да използва, са митата.
Войната между Русия и Украйна продължи със същото ожесточение. 2024-та определено
не бе успешна за украинската армия
Руснаците имат явно числено превъзходство във всички видове въоръжение и най-важното – по отношение на живата сила. Въпреки това големи пробиви на фронтовата линия нямаше. Украинците отстъпват бавно, като скоростта на руското настъпление се усили през есента – през октомври то вървеше със среден темп от 16 кв. км на ден, а през ноември – по 22 кв. км. Агресорът успя да овладее няколко важни опорни пункта – Авдеевка, Мариинка, Угледар, водят се тежки боеве за Торецк, Покровск и Часов Яр. Единствените по-големи градове, оставащи под контрола на Украйна в Донецка област, са Краматорск и Славянск.
Големите дебати по отношение на войната през тази година бяха дали да се разреши на Украйна да използва полученото западно въоръжение за удари дълбоко на руска територия и как да бъде затегнат западният финансово-икономически обръч около Москва. През август се случи нещо изненадващо – украинците решиха да разчупят неизгодната за тях конфигурация на фронта, като нахлуха в руската Курска област. Те завладяха граничния град Суджа и част от територията на областта, половината от завоюваното е в украински ръце и досега. Москва също отговори с нестандартен ход – през есента в Курска област се появиха войници от Северна Корея, 10 хиляди според някои данни, но може и да са повече. През този месец дойдоха първите съобщения за жертви сред корейското подкрепление на руската армия. Като прибавим и помощта с ирански дронове, вече ясно се очертава новата „ос на злото“ – Москва–Техеран–Пхенян.
Големи драми
през тази година имаше и в традиционно най-драматичния регион на света – Близкият изток. Израел продължи войната си срещу палестинската терористична групировка „Хамас“, броят на цивилните жертви е десетки хиляди. През септември обаче израелският удар се насочи на север – срещу ливанската шиитска групировка „Хизбула“. Най-напред започнаха да гърмят пейджърите на нейните бойци и командири, а след това – и портативните им радиостанции. В редиците на групировката настъпи дезорганизация и точно тогава Израел започна да ѝ нанася безпощадни въздушни удари. Лидерът на „Хизбула“ Хасан Насрала и повечето висши командири бяха убити. За да отмъсти за разгрома на своето прокси, на 1 октомври Иран изстреля рояк ракети и дронове срещу Израел, но този удар бе по-скоро демонстративен, нямаше почти никакви жертви и израелците не претърпяха сериозни щети.
През последния месец от годината станахме свидетели на разсичането на военнополитическия възел, завързан с началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. Режимът на президента Башар Асад, който към 2015–2016 г. изглеждаше победител, сега се срути като кула от карти. Бунтовниците от групировката „Хайат Тахрир аш-Шам“ започнаха внезапно настъпление от Идлиб, завладяха най-големите сирийски градове и само няколко дни по-късно влязоха триумфално в Дамаск. Асад избяга, като дестинацията не изненада никого – Москва. Така 2024 г. донесе
срутване на позициите на Русия и Иран в Сирия
все още не е ясно дали някакво ограничено руско военно присъствие няма да остане във военноморската база в Латакия. Главните печеливши бяха Израел и Турция, която негласно стои зад сунитските въоръжени групировки, взели властта в Багдад. Европа е в колебание как да постъпи с бежанците от Сирия – ако без бруталния режим на Башар Асад страната им е вече е безопасна, то те трябва да се върнат по родните си места. Но дали е така?
Годината ще бъде запомнена и с напразния шум, вдиган около групата държави БРИКС. Техните лидери имаха среща в руския град Казан, като отново се чуха заклинания за край на западната доминация в международната политика и за евентуалното въвеждане на обща валута за страните от БРИКС, която да застраши долара. Истината е, че в света вече има достатъчно на брой големи и силни държави, които не се вписват в досегашния либерален международен ред, но това съвсем не означава, че те могат да се обединят в някакъв единен военно-политически блок.
За ЕС централно събитие през годината бяха изборите за нов състав на Европарламента. Националисти и популисти разшириха присъствието си в него, но доста по-малко от очакваното. В крайна сметка Урсула фон дер Лайен бе избрана за шеф на Еврокомисията за втори мандат, а мнозинството зад нея е съставено от традиционните европейски политически семейства – десница, социалдемократи, либерали.
От политически кризи обаче бяха разтърсени двата мотора на европейската интеграция – Франция и Германия. След като претърпя неуспех на европейските избори, френският президент Еманюел Макрон има неблагоразумието да предизвика и предсрочен вот за национален парламент, в който неговата формация зае едва трето място. В резултат падна правителството в Париж, съставено бе ново начело с Мишел Барние, което просъществува само три месеца. Мъките на Макрон да управлява без парламентарно мнозинство сигурно ще продължат до края на мандата му през 2027 г. Управляващата коалиция се разпадна и в Германия. Парламентът гласува вот на недоверие на канцлера Волфганг Шолц и през февруари догодина ще има предсрочни парламентарни избори – нещо много нетипично за германския политически живот. Голямата болка на немците си остава усещането (а и реалността), че губят своя престиж на водеща индустриална сила в Европа и в света.
Няма как да подминем и изригването на истински
политически вулкан при нашите съседи в Румъния
Там в края на годината имаше президентски и парламентарни избори. Във вота за държавен глава участваха сегашният премиер Марчел Чолаку и доскорошният зам.-шеф на НАТО Мирча Джоана, но те дори не достигнаха до балотаж. Лидер на първия тур с 23% от гласовете изненадващо стана слабо известният Калин Джорджеску. При него смущаващи са две неща – неговите ултранационалистически, пропутински и антизападни възгледи и начинът, по който е трупал популярност в социалните мрежи, най-вече „ТикТок“. Засега развръзката на румънската политическа драма се отлага, защото Констиуционният съд на страната отмени резултата от президентските избори и те ще бъдат повторени.
В заключение – изпратихме интересна политическа година, но 2025-а се очертава да бъде още по-интересна. Тогава ще разберем ще спре ли Тръмп войната в Украйна, ще настане ли мир и демокрация в Сирия, ще започне ли помирение между Израел и арабските му съседи.
