Първото изкачване с колела на връха е било през далечната 1922 г.
Легендите твърдят, че Мусала, най-високият връх на Балканския полуостров, е бил свещено място за тракийските племена, обитаващи околните земи. Те почитали върха като дом на бога, който управлява природата. Траките принасяли дарове и палили жертвени огньове на Мусала, вярвайки, че ще получат защита от природни бедствия и благословия за плодородие. Според легендите дори велики владетели са се изкачвали на Мусала, за да потърсят сила и вдъхновение от божествата, които живеят сред планините. Има две теории за произхода на името на най-високия връх на Балканския полуостров. Първата е, че то произлиза от арабското „мус Аллах“ – близо до Бога. Втората теория е, че то идва от арабското „Мусалат“, което означава господстващ.
В Рила планина се намират и най-трудните и дълги трасета за планинско колоездене. Планинското колоездене може да се практикува почти навсякъде от офроуд пътеки до второстепенни пътища, тесни пътеки, през гори и планини. Колоездачите често са далеч от цивилизацията и този спорт е известен със силната си индивидуалност. Груповите карания са често срещани, особено при по-дълги преходи. Комбинираният спорт, наречен планинско ориентиране с велосипед, добавя и умението за перфектно боравене с карта. Добрите колоездачи предпочитат стръмните фрирайд спускания и скокове, въздушни трикове по природни, или специално конструирани рампи за скокове. За практикуването на този спорт е необходимо използването на специални планински велосипеди, които са проектирани за по-висока издръжливост и по-добро управление на пресечен терен. Практикуването на планинско колоездене изисква издръжливост, добра сила и баланс и е чудесен спорт за всеки пилот на велосипед, като това подобрява координацията, бързата мисъл и мускулните рефлекси.
Докато сте на байка, винаги трябва да сте нащрек и да местите тялото и байка според терена. Планинското колоездене повишава не само издръжливостта , но има и много по-силен ефект върху развиването на мускулите на краката, прасците и дори на горната част на тялото, тъй като обикновено пилота е изправен от седалката през по-голяма част от времето и непрекъснато трябва да балансира с тялото си. Планинското колоездене е екстремен спорт, за който е необходима солидна физическа и психическа подготовка. Качества които се тренират ежедневно в Българската Армия, свързани с оцеляването в екстремни условия.
Как се подготвят нашите военносужещи и какво запалва искрата към такъв вид спорт, ни разказват в предаването на Военния телевизионен канал „Извън обсег“ – с Роси Иванова, старши лейтенант Йордан Петров и лейтенант Николай Ножаров. През 2024 г. двамата станаха първите военнослужещи поставили рекорд за изкачване на връх Мусала, без лифт, за един ден с планински велосипеди. По непотвърдени данни първото изкачване с колела на връх Мусала е било през далечната 1922 г. За разлика от някои други по- ниски върхове, изкачването на връх Мусала е лесно за пешеходен туризъм, но това не се отнася и за планинското колоездене.
Преходът не е много труден технически, но за сметка на това е дълъг с положителна денивелация почти 1500 м. Това е старият вариант за изкачване на Мусала, когато е нямало лифт. За да поставят рекорд, изкачвайки Мусала с велосипеди, нашите воиннослужещи старши лейтенант Йордан Петров и лейтенант Николай Ножаров, тръгват от центъра на Боровец в посока Царска Бистрица, по поречието на Бистришка река, която ни отвежд чак до хижата.
Маршрутът може да разделим на две части – от Боровец до хижа Мусала и от нея до връх Мусала. Следва се червената туристическа маркировка, като в началото се движим през гора, след което теренът през по-голямата част става каменист. От хижата гледката, която се открива, е поразителна. Мусаленският венец ни обгражда величествено. Зъберите се издигат шеметно. Продължаваме нагоре по пътеката и след около час изкачване сме на връх Мусала – 2925 м.н.в., там, където земята целува небето. Пред нас се откриват зашеметяващи гледки във всички посоки. Погледнато назад и надолу Леденото езеро и целият Мусаленски циркус са изумителни. На юг се извисяват Манчо, Маришки чал и Близнаците, които са прегърнали Маричините езера. Без затруднения се вижда дори връх Мальовица. И всичко това е Рила – величествена, красива и митична!
