Майор Димитър Рафаилов конструира оръжието във фронтови условия, с наличните инструменти и материали.
Името на конструктора на първата българска автоматична пушка майор Димитър Рафаилов Градинаров е известно само на ограничен кръг изследователи. В края на миналата година се навършиха
135 години от рождението му
и това е добър повод да си спомним за този забележителен офицер, посветил живота си на развитието на въоръжението в Българската армия и Флота.
През декември 1969 г. със заповед на министъра на отбраната с медал „За заслуги към БНА“ е награден майорът от запаса Димитър Рафаилов Градинаров. Всъщност, на практика майор Димитър Рафаилов няма заслуги към БНА, защото се пенсионира през 1946 г. Наградата може да бъде обяснена като компромис между тогавашното ръководство на Министерството на отбраната, което не толерира възхвалата към каквото и да е, случило се по „царско“ време, и аргументираното ходатайство на десетките възпитаници на флотския оръжейник. Военнослужещи от строя и от запаса издигат идеята за изказване на признателност към живота и делото на майора и използват неговата 80-та годишнина, за да настояват той да получи подобаващо военно отличие. Каквото той, уви, не е получил по време на активната си служба…
След като завършва прогимназия в родния си град Шумен, Димитър Рафаилов постъпва в двегодишната школа към Софийския оръжеен арсенал. Постигнатите от него отлични резултати са основание да бъде изпратен за специализация в оръжейните заводи в Тула, където
завършва с отличие курса за артилерийски техник
След това е назначен в Шуменския оръжеен арсенал, но още преди 1 октомври 1915 г., когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия, подпоручик Димитър Рафаилов е вече оръжеен техник на Старозагорския пехотен полк.
Младият офицер не е сред тези, които с възторжени възгласи поемат към Македонския фронт. Той e загрижен, защото вече е запознат с основното въоръжение на войниците от полка – стари пушки, образец 1888 г. Още по времето на работата си в Шуменския оръжеен арсенал предлага своя идея за българска автоматична пушка, но началството категорично му забранява да се занимава с това. Той обаче не се отказва, а продължава да чертае части от бъдещото оръжие. И когато на 8 ноември 1916 г. близо 800 български войници падат убити и ранени от използваното от французите автоматично оръжие, вече нищо не е в състояние да спре оръжейника от реализацията на идеята му.
Във фронтови условия, с наличните инструменти и материали, Рафаилов създава първата българска автоматична пушка. Командващият 2-ра армия генерал-лейтенант Георги Тодоров лично изстрелва две пачки с патрони и дава положителен отзив за нея, като препоръчва бързото й усъвършенстване. В своя първоначален вид пушката наистина не изглеждала добре: част от грубите й части стърчали навън, а при стрелба от всяко съединение излизали пламък и дим. За съжаление, тогавашното ръководство на Министерството на войната
не обръща внимание на модела
на първата българска автоматична пушка. Независимо от това, Димитър Рафаилов продължава работата си по усъвършенстването на опитния образец и на два пъти – през 1925, и през 1928 г. го предлага на вниманието на Военното ведомство. Уви, и този път не е удостоен с внимание.
От 1925 г. оръжейникът е на служба в структурите на забранения от Ньойския договор (1919 г.) и нелегално съществуващ Флот на Н.В. Повече от две десетилетия отдава знания и сили по поддръжката на наличното артилерийско и огнестрелно въоръжение, създаване и модернизация на специализирана ремонтна база и подготовката на компетентни кадри-оръжейници. Интересен е епизодът от неговата служба, когато той с хитрост успява да спаси пристигналите за унищожаване (съгласно клаузите на договора) 152 съвсем нови (в заводски опаковки) картечници. Пред представителите на съглашенските органи той изхвърля от кърмата на кораба в морето предвидената за унищожаване картечница, която обаче е вързана за тънко стоманено въже и незабелязано се издърпва от моряци, разположени на носа на кораба. Така всички „унищожени” картечници се връщат обратно на брега, почистват се и след няколко дни отново се представят на съглашенците за „унищожаване”. Благодарение на Димитър Рафаилов в Бургаския залив са изхвърлени само няколко стари екземпляра от това необходимо за отбраната на страната оръжие, което през 30-те години става част от
въоръжението и на корабите тип „Дръзки”
За мащабите на дейността на Рафаилов можем да съдим по спомените на о.з. капитан II ранг Тодор Цицелков, където се описва как са действали българските моряци, за да спасят колкото се може повече годно въоръжение и боеприпаси от унищожение: „Унищожаването ставаше, като под наблюдението на контролните органи сандъци с оръжие – картечници, пушки и боеприпаси, се изхвърляха в морето… Оръжието се изнасяше на шалани (малки съдове за крайбрежно плаване – бел. авт.) към средата на залива и там се изхвърляше в морето. Това ставаше с български екипаж и работници. Екипажите обаче засичаха мястото, където се изхвърляха сандъците, и през нощта нашите водолази … изваждаха част от хвърленото, което се отнасяше на брега, почистваше се основно и се складираше в нови, подходящи складове”.
Зад това „почистваше се основно и се складираше“ стои къртовският денонощен труд на флотските оръжейници, ръководени от Димитър Рафаилов. Той създава школа от първокласни специалисти, а с безкомпромисната си взискателност оставя трайни спомени у всеки, който се е докосвал до неговата дейност. В книгата си „Един морски ветеран разказва“ о.з. капитан І ранг Анатоли Златаров пише: „Той
имаше огромен авторитет
и всеки офицер и моряк губеше настроение, когато предстоеше преглед на пушките, поверен на този строг човек. Завинаги ще запомня как той, слагайки лупата на дулото на оръжието, произнасяше съдбовното: „Има нови следи от ръжда“. Тежко и горко на притежателя на пушката и на неговия командир! Пак търкане с протривателя, с газ, с калчища и, разбира се – наказание… Нашата морска история е в дълг към този човек“.
Майор Димитър Рафаилов е може би единственият „царски“ морски офицер, за който е имало такава силна обществена подкрепа след преврата на 9 септември 1944 г. Новото командване на Морските войски се застъпва пред военното министерство за окончателна експертна оценка на неговия проект. И като по чудо в кашата, забъркана от старата и от новата военна бюрокрация, проектът е издирен, създадена е комисия, която разглежда първата българска автоматична пушка и дава положителна оценка за създаденото от нейния конструктор. Предвид предстоящото превъоръжаване със съветско въоръжение обаче, по „соломоновски“ е отсъдено, че поради моралното й остаряване, пушката вече не е подходяща за серийно производство.
И все пак, това становище на комисията, заедно със съветския медал „За победата над Германия“, който Димитър Рафаилов получава преди пенсионирането си за експертна помощ, оказана на съветските морски окупационни власти във Варна, са аргументите, пред които военният министър армейски генерал Д. Джуров няма възражения и
подписва заповедта за награда
Медалът, разбира се, не е от толкова голямо значение. Много по-важна е оценката, дадена от неговите възпитаници. Тя е обобщена в едно изречение от флотския оръжейник о.з. полковник Георги Попов: „Целият живот на дядо Димитър Рафаилов е образец на честност, трудолюбие и висок патриотизъм“.
