От оръжейните инспекции в Ирак до присъдата за педофилия и приятелството с Рамзан Кадиров.
Денят е 5 януари 2024 г. Мястото – Грозни, столицата на руската република Чечения, която местният лидер Рамзан Кадиров е превърнал в свое феодално владение. На площада са се построили хиляди бойци от чеченските спецчасти. Пред тях реч на развален руски език държи американският офицер от запаса Скот Ритър. Той говори за своите усилия да поддържа и засилва „дружбата между Чечения и Америка“, като не пропуска да отбележи, че Русия ще победи във войната срещу Украйна. Кремълските медии представят Скот Ритър едва ли не като изразител на официалната позиция на Вашингтон спрямо Чечения и руско-украинския сблъсък. В действителност САЩ налагат санкции на Кадиров още през 2020 г., обявявайки, че разполагат с „надеждна информация“ за „многобройни груби нарушения на човешките права, включително мъчения и убийства без съд и присъда“. Три години преди това Кадиров е включен и в списъка на санкционираните по закона „Магнитски“.
След като в миналия брой на вестника разказахме за Дъглас Макгрегър, сега е ред да обърнем внимание и на Скот Ритър – друго популярно име сред американските гласове на кремълската пропаганда. В българските медии и сайтове-гъби, симпатизиращи на Путин, Ритър е дори по-често цитиран от Макгрегър. Съдете сами – в сайта на вестник „Труд“ само за 2024 г. има 48 (!) статии, които ни свеждат мнението на Ритър по различни теми от международната политика, най-често за руско-украинската война. На сайта „Епицентър“ през изминалата година има 29 материала от или за Скот Ритър, а в „Блиц“ на този мислител са отделени „само“ 11 статии, но за сметка на това там той е наричан „легендарен разузнавач“. Във Фейсбук пък 3200 гледания има видео с текст на български, показващо как Скот Ритър
вдига наздравица по случай националния празник на Русия
в руското посолство във Вашингтон.
Скот Ритър е роден във Флорида през 1961 г. в семейството на офицер. Баща му служи в американския контингент в Германия и именно там Скот завършва гимназия. След това получава бакалавърска степен от колеж в щата Пенсилвания, където специализира история на Съветския съюз. През 1984 г. постъпва в Морската пехота на САЩ като разузнавач. Службата му продължава 12 години, достига до чин майор. Участва в операцията „Пустинна буря“, в хода на която иракските войски са прогонени от Кувейт през 1991 г. След това в продължение на няколко години е оръжеен инспектор в мисията на ООН в Ирак. Той ръководи 14 от общо 30 инспекции, целящи да установят дали Саддам Хюсейн има оръжия за масово поразяване. По това време Скот Ритър сътрудничи и с британското външно разузнаване MI-6. През август 1998 г. той подава оставка в знак на недоволство, че ООН и САЩ не действат достатъчно твърдо, за да принудят иракските власти да съдействат на оръжейните инспекции. Няколко дни по-късно Ритър е извикан на изслушване в Сената на САЩ, където тогавашният сенатор и бъдещ президент Джо Байдън обвинява оръжейния инспектор, че се е опитвал да превишава правомощията си в Ирак.
След оставката си Скот Ритър е коментатор за различни американски медии, а през 1999 г. издава книга, в която отново обвинява иракските власти в опит да пречат на инспекциите и да скрият важни материални активи, които биха им позволили да възобновят производството на оръжия за масово поразяване. Същевременно обаче Ритър се обявява против евентуална военна операция за свалянето на Саддам и призовава иракският диктатор да бъде контролиран с дипломатически средства. Такава операция обаче е предприета през пролетта на 2003 г. и, както се оказва след това, иракчаните не са разполагали с ядрено или химическо оръжие. Скот Ритър критикува остро тази война и последвалата намеса на САЩ във вътрешната политика на Ирак.
В началото на нашия век започват проблемите на Скот Ритър с правосъдието. Те нямат нищо общо с битността му на оръжеен инспектор и международен коментатор, а със
слабостта му към малолетни момичета
Той е обвинен в педофилия за пръв път през 2001 г., когато се опитва чрез интернет чат да си уреди среща със 16-годишна девойка. Момичето обаче не съществува, разговорът с Ритер е воден от полицай. След шестмесечен изпитателен период обвиненията срещу бившия оръжеен инспектор са снети поради недостатъчно доказателства. През 2009 г. обаче историята се повтаря. Скот Ритър си мисли, че разговаря в чата с 15-годишно момиче и извършва непристойни действия пред камерата. В действителност от другата страна отново стои полицай. Този път няма измъкване – Ритър е осъден и прекарва в затвора от март 2012 до септември 2014 г., освободен е предсрочно за добро поведение. Той обяснява простъпките си, които в САЩ са смятани за сериозно престъпление, с депресията, налегнала го след като останал без работата на оръжеен инспектор. „Останах бе работа и не можех да осигурявам семейството си“ – казва той пред съда – „Животът ми се разби на парчета. Затворих се в себе си и станах раздразнителен. Това беше тъмна полоса в моя живот. Започнах да прекарвам все повече време в интернет, особено в чатове за възрастни“.
Скот Ритър излиза от затвора в годината, в която Русия анексира Крим и провокира и подкрепя сепаратисткия бунт в Източна Украйна. Освен, че има проблеми с психиката и моралните ориентири, той изпитва и финансови затруднения. Ако до този момент, той е коментирал предимно ситуацията в Ирак и Близкия Изток, то след 2014 т. започва да се изказва за Русия и нейния конфликт с Украйна. Тук е мястото да отбележим, че през 1991 г. Ритър се жени за съветската гражданка Марина Хотиашвили, преводачка, за която има подозрения, че е била сътрудник на КГБ.
От 2019 г. Скот Ритър става
постоянен сътрудник на руската пропагандна телевизия Russia Today,
която в наши дни е ребрандирана като RT. Тя излъчва на английски и още няколко езика, задачата й е да облъчва с кремълска пропаганда чуждестранната аудитория. Ритър има авторска коментарна колонка на сайта на RT, в която винаги критикува външната политика на САЩ. Той става особено активен в медиите след пълномащабното нападение на Русия срещу Украйна на 24 февруари 2024 г. Ритър възлага вината за войната на Вашингтон, на Украйна, на НАТО и лично на Йенс Столтенберг. Броени дни преди руското нападение, той твърди, че украинска територия имало някакви бази на НАТО. След това започва да хвали т.нар. от Кремъл специална военна операция като еталон за военно изкуство. Според Скот Ритър действията на руснаците в Украйна са „хуманни“, защото те не щурмували големите градове и не убивали мирни жители. Действителността е противоположна – през 2022 г. руската армия срина със земята голяма част от 400-хилядния град Мариупол и уби хиляди негови жители. През тази година пък виждаме какво се случва с градчетата в Донецка област, които руската армия разрушава безпощадно.
В оценките на Скот Ритър за руско-украинската война няма много оригиналност, той почти дословно повтаря тезите на Кремъл. Включително и най-циничната – че мирните жители на град Буча са убити не от войските на окупатора, а от украинската армия. В края на 2022 г. пък Скот Ритър твърди, че украинският президент Зеленски имал „дворец“ за 35 млн. долара в Майами, а също и „милиардни активи“ извън пределите на Украйна. Откъде е намерил тази абсурдно звучаща информация и какви са доказателствата за нея, бившият оръжеен инспектор не смята за нужно да ни каже.
Подобно на Дъглас Макгрегър, и Скот Ритър периодично повтаря, че украинските въоръжени сили (ВСУ) са напълно разгромени и войната е към своя край. Така например през октомври 2023 г. той ни „информира“, че „свърхтехнологичните средства за ПВО на Русия са унищожили напълно авиацията на ВСУ“. Съдете сами дали това е вярно – сега сме януари 2025 г. и украинската авиация продължава да действа. През август 2024 г. пък Ритър прави нелепата констатация, че „изглежда Украйна ще загуби Киев“.
Основна теза на Скот Ритър е синтезирана в една негова позиция от тази седмица:
Тръмп трябва да спре помощта на САЩ за Украйна
без искания към Русия. Именно това е ролята, която Кремъл отрежда на бившия оръжеен инспектор – да влияе на американското обществено мнение отвътре, така че да има натиск за дистанциране на администрацията във Вашингтон от руско-украинската война.
Ритър има собствен уебсайт, за четенето на част от статиите на него се изисква платен абонамент. На сайта има и мърч раздел, където се продават медали и тениски с бранда „Попитай инспектора“. Последователите на Ритър в социалната мрежа Х са 400 хиляди. Неговата дейност в полза на Кремъл не остава незабелязана от службите за сигурност на САЩ. През юни т.г. при опит да излети за пореден път за Русия му е отнет задграничния паспорт, а през август агенти на ФБР извършват обиск в дома му. Малко по-късно Ритер обявява, че спира сътрудничеството си с RT, заради санкциите на САЩ срещу тази медия.
