На този етап разширяването на географията на конфликтите в Близкия Изток не оказва влияние на миграционния натиск върху България и профила на незаконните емигранти. Това каза по време на изслушването си в парламента Пламен Тончев, председател на Държавна агенция „Национална сигурност“(ДАНС).
Ръководителите на спецслужбите представиха информация пред депутатите за мерките, които предприема правителството, да гарантира сигурността във връзка с процесите в Близкия Изток и по-конкретно в Сирия, както и има ли актуална достоверна информация вземат ли се мерки за евентуални бъдещи бежански вълни от Сирия, ивицата Газа, Афганистан и други центрове на нестабилност.
Според анализа на ДАНС към момента свалянето в Сирия на държавния глава Башар ал Асад не решава съществуващите проблеми в страната предвид многото етнически и религиозни групи с различни интереси. Директорът на ДАНС отбеляза, че са налице предпоставки за завръщане на сирийски бежанци и се наблюдават конкретни действия в тази посока, има и потенциална предпоставка за нови миграционни вълни.
По думите му няма промяна и в профила на задържаните у нас мигранти, които са предимно мюсюлмани – сунити, млади несемейни хора с ниска степен на образование или неграмотни. Повечето от тях посочват икономически и социални причини. Въпреки това не следва да се изключи увеличаване на миграционните потоци, предвид високите нива на разселване на конфликтните райони и възможността за придвижване до Източно-средиземноморския и Балканския маршрут, за което страната ни поддържа съответната готовност за реакция, посочи Тончев. И добави, че в ДАНС е създадена организация за наблюдение на процесите в Сирия и на маршрутите за потенциално придвижване, както и за оценка за евентуално отражение върху България в т.ч. и на поведението на пребиваващи на различни основания у нас граждани на рискови държави.
По думите на ръководителя на агенцията един от възможните фактори за изостряне на напрежението и потенциален фактор за генериране на бежански потоци е евентуална операция на новата сирийска власт с подкрепа Анкара срещу контролираните от кюрдите територии в Северна Сирия.
Получени са данни за напрежение в регистрационно-приемателните центрове към държавната агенция за бежанците в България след свалянето на режима на Асад, информира също Пламен Тончев. В Харманли се засилвали конфронтационните настроения между сирийските бежанци от арабски и кюрдски произход, имало и заплахи за саморазправа.
От ДАНС отчитат и промяна на обстановката по линия на международния тероризъм, свързана с възможността групировките да се възползват от вакуума във властта в Сирия. За да неутрализираме рисковете и заплахите за националната ни сигурност и в рамките на своята компетентност и правомощия, ДАНС участва интензивно във въведения в действие междуведомствен инструментариум по организация, логистика и обмен на информация, подчерта Пламен Тончев. Съвместно с МВР и службите от сектор „Сигурност“ се предприемат мерки за пресичане на посегателства, свързани с незаконно превеждани през държавните ни граници и подпомагане на нелегалния престой. В резултат на българска територия не са допуснати множество групи чужди граждани, а други са задържани, подчерта той. Придобиваната информация за престъпления своевременно се изпращала на съответните прокуратури.
В същото време ДАНС обменя данни с партньорски служби по въпроси, свързани с миграционните процеси. За оценка на риска за националната сигурност и превенция през 2024 г. служители на агенцията са провели 7814 интервюта по специализиран въпросник. По предложение на ДАНС в информационния масив на нежеланите чужденци в България са включени 49 лица. Миграционният натиск остава значим вектор на терористична заплаха главно поради възможността за проникване на лица с радикални възгледи и намерения, отбеляза директорът на агенцията.
По оценка на службата ще се запази миграционният интерес, натиск над Европа, в т.ч и през България. Основните причини са многовекторната дестабилизация в държавите от Близкия изток, Централна и Южна Азия, Африка в съчетание с постоянно действащите фактори като социално-икономически проблеми.
Източник: bta.bg
