Смяната на ръководството стана при висока, разумна степен на приемственост, твърди началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
– Г-н флотилен адмирал, след три месеца на длъжността началник на ВВМУ промени ли се отношението ви към популярната фраза, че е „тежка царската корона“?
– За първи път усетих какъв смисъл е вложен в тази фраза, когато приех длъжността старши помощник-командир на подводница. В централния пост имахме сейф „Живучест“, върху който имаше надпис „Отваря се само при случай на фактическа авария!“. На шега му бях придал значението на вълшебната лампа на Аладин. В случай на фактическа авария я разтъркваш и… Е, наложи ми се да отворя този сейф. Вътре имаше строго секретна документация по непотопимост на подводницата. Тогава осъзнах, че на борда на подводницата има 60 души, които разчитат на мен да знам тази документация. Тогава за първи път се сблъсках с дълбокия смисъл на тази фраза по отношение на отговорността, която носех като старши помощник-командир.
– А сега, в Морското училище…?
– Допреди назначаването ми за началник бях 13 години заместник-началник. Вероятно съм единствен в историята на ВВМУ, изпълнявал длъжността с такава продължителност. Бях в четвъртия си мандат, имах достатъчно голям опит и в случаите, в които замествах флотилен адмирал Медникаров, можех да преценя кой проблем да реша самостоятелно и за кой проблем трябва да му се обадя. Сега вече няма на кого да се обадя…
– Има и над Вас началници, бихте могли да се обадите на тях…
– Така е, но ето един пример. Имаме полярен научноизследователски кораб. При някакъв проблем бих могъл да се обадя на министъра на отбраната. Но той не е длъжен да бъде компетентен по въпросите за експлоатацията на полярен кораб. Мога да се обадя в Щаба на отбраната, в Щаба на ВМС, но решението е мое. И отговорността е моя. Не мога до очаквам от някого моето решение да бъде подсказано.
– Но вие общувате не само с министъра на обраната…
– Безспорно. Да го кажем: вместо йерархия – хетероархия, т.е. подчиненост на един обект на множество субекти. Във ВВМУ се концентрира изпълнението на поне три законодателства: първо – по отбраната и Въоръжените сили, второ – образованието като цяло, трето – всички онези регламенти, които се отнасят до образователното съдържание при подготовката на кадри за морската индустрия. Това прави отговорността ми още по-специфична и характерна само за Морското училище. Да, имам заместници и по трите ресора, но нямам интегрален съветник. Интеграторът на решенията е началникът на училището. Тази отговорност съществува, но когато е осъзната и може да бъде артикулирана, не е толкова плашеща.
– Какво остави в историята на ВВМУ изминалата 2024-та година?
– В новите условия на правила и акредитиране на българските университети Морското училище успя да получи отново отлична оценка, която важи за периода от следващите пет години. Трябва да подчертая, че системата за акредитация е безпристрастна и не се влияе от приятелско отношение и симпатии. През 2024-та година затвърдихме нещо, което постигнахме: успешното опериране на научноизследователски кораб, зает с отговорна мисия в условия, налагащи интегриране на усилията на Министерството и Щаба на отбраната, партньори от морския бранш и Министерството на външните работи. Първата експедиция преживяхме под голямо напрежение, в съпровод на множество „хейтове“. През 2024-та вече бяхме във втората експедиция, след това – в подготовка и начало на третата експедиция. Вече имаме самочувствието, че можем да оперираме този кораб по време на такава мисия и имаме подкрепата на Щаба на отбраната, Щабът на ВМС и останалите институции… Третото нещо е реализацията на редица учебни програми, които не само се преподават, но и са споделени с икономически организации в различни сфери. От 30% до 80% от преподавателите са именно от тези организации. Освен това привличаме и преподаватели от Военномедицинска академия, Медицинския университет – Варна, Свободния университет – Варна, Икономическия университет – Варна.
– А успешната и безконфликтната смяна на ръководството на ВВМУ не е ли също постижение?
– Да, защото стана при реализирането на висока, разумна степен на приемственост на фона на голяма динамика, без какъвто и да било спад във функционалността. Запазихме плавен ръст на показателите, описващи нашата дейност, включително и на икономическите. И се надявам това да стане модел, който ще се превърне в една добра традиция.
– Как ще се развива подготовката на бъдещите морски офицери на фона на непрекъснатите новости, които ни „сервира“ войната в Украйна?
– В това отношение Морското училище го очакват няколко предизвикателства. Първо – по отношение на военното образование. Всяка война дава голяма динамика – както технологична, така и оперативно-тактическа. Този път типичната за обществото и икономиката динамика се пренесе по изключително натрапчив модел във военното дело. И ние сме свидетели как похватите, които стартираха в началото на войната, са претърпели промени в такава степен, че ако се фокусираме върху решенията, които тръгнаха в началото на бойните действия, ние сме вече безнадеждно закъснели, може би с половин технологична генерация. Тази динамика ни поставя в много трудно положение.
– Защо?
– Защото моят въпрос сега е: За какво да обучаваме нашите бъдещи морски офицери? Какво да заложим, какво да противопоставим на онзи изконно муден академичен процес, при който залагаме неща за пет години напред, след като нещата се променят за пет месеца? Говоря като технологичен акцент, като оперативно-тактически схващания. Какво да заложа? Очевидно е, че този въпрос ще решаваме заедно с ВМС, за което вече започнахме разговори, паралелно с това аз не крия, че се получи един много притеснителен процес през годините. Редица процедури и процеси, свързани най-вече с остаряващата техника, доведоха до това, че там, където е венецът на тактиката в чисто военно отношение – тактиката на съвместните действия, в момента имаме сериозен дефицит на практика и техническа наситеност. И ние отстъпихме от степента на подготвеност, която трябва да дадем на бъдещите морски офицери, и да актуализираме подготовката на офицерите в строя. В този момент, в който всичко в света е интегрално, ние в теоретичен план губим подготовката за този необходим интегритет. Това не е само наша болка. Наблюдаваме го и във войната в Украйна, където тактическите действия, дори най-малко заради отзвука, който имат в обществото, като че ли започват да затъмняват значението на оперативните концепции.
– Тези въпроси са не само в компетентността на ВВМУ…
– Да, убеден съм, че тези въпроси трябва да ги решаваме съвместно с Щаба на отбраната, Съвместното командване на силите, командванията на видовете Въоръжени сили, Военната академия. И да започнем един откровен разговор оттам, че започваме да губим компетентност във военнообразователната система. Нямам право да твърдя това за Въоръжените сили, защото там съм страничен наблюдател.
– През 2025 г. във ВВМУ ще продължи част от подготовката на бъдещите екипажи за новостроящите се патрулни кораби. Кой поема отговорността за ефективността на тази подготовка?
– Отговорността се поема от преподавателите в Морското училище. На първо място актуализираме онези фрагменти, които са изцяло в нашата компетентност. Лишени от възможността за подготовка върху конкретни технически образци, ние правим крачка назад към по-широката теоретична подготовка, бягаме от фундаменталната подготовка (няма да създаваме конструктори на нови образци). Ние създаваме офицери – ползватели на високи технологии (спътниково наблюдение, ползване на логически схеми, оптико-електронни и мехатронни системи, висока степен на дигитализация). И когато те тръгнат да специализират върху конкретни оръжейни образци, да имат самочувствието, че са в свои води. Акцент поставяме и върху лидерската подготовка.
