Как едно скоростно встъпване в бойно дежурство след предислокация на нова позиция дотолкова изуми началника на Генералния щаб (ГЩ), че „черните полковници“ от Инспектората на МО тръгнаха на „лов за глави“ в противовъздушната ни отбрана (ПВО). Любопитната история е по спомените на двама бивши ракетчици от Зенитно-ракетни войски (ЗРВ), преки участници в събитията. Единият е генерал-майор о.з. Георги Каракачановр бивш заместник-командир на някогашната Трета зенитно-ракетна бригада (3 зрбр), командир на 2-ра дивизия ПВО (2 дПВО), заместник-командир на Корпус ПВО и началник на управление „ЗРВ и РТВ“ в Главния щаб на ВВС. Другият е колегата му подполковник о.з. Жельо Тонев, началник-щаб и командир на дивизиони от бригадата и служи като старши оперативен дежурен в дивизията.
През 1979 г. дивизионът е разположен на позиция на вр. Куков баир над с. Равадиново и превъоръжен с новия зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) С-125 „Нева”.
Дивизионът е най-южният от състава на бившата Трета зенитно-ракетна бригада. „Той беше челният, прикриващ югоизточното направление. Едно от най-вероятните за влитане на противника през Черно море. Предполагаше се, че неприятелската авиация ще дойде оттам на малки и пределно малки височини за атака срещу нефтохимическия комбинат край Бургас и в района на Созопол” – разказва подполковник о.з. Жельо Тонев. Тогава той е старши лейтенант и началник-щаб на формированието. То и зенитно-ракетните дивизиони край Кранево, Камчия, Дебелт (Каменец) и Пчела (Елхово) са така разположени, че позициите им образуват своеобразна редица и прикриват най-вероятните посоки за удар на вероятния противник. Всичките първоначално са
въоръжени със ЗРК СА-75М „Двина”.
Краят на 70-те и началото на 80-те години е времето, когато под влияние на опита от локалните конфликти и еволюцията на въоръжението, тактиката на родната ПВО се променя. Принципът на изграждане на зенитното прикритие е изменен от линеен на зонално-обектов. От ЗРВ вече се очаква да защитават не определени направления, а подходите към стратегически важните административни, икономически и военни обекти на страната.
Превъоръжаването на ЗРВ също повлиява. В дивизионите на 3 зрбр комплексите „Двина” постепенно са заменени от новите ЗРК С-75М „Волхов” и С-125 „Нева”.
Дивизионът над Равадиново прикрива с „Двина” подходите към „Нефтохим”, Созопол и армейските поделения, попадащи в зоната за поражение на комплекса. С новата „невска” техника, получена през 1976 г., изпълнението на тези задачи вече е възможно частично. Причината – по-скромната далекобойност на ЗРК С-125. Той е най-модерният за времето и е специално предназначен за борба с нисколетящи цели. За да се използват максимално възможностите му за противодействие на малки и пределно малки височини, се налага комплексът да бъде развърнат максимално близо до морското равнище. Така се стига до решението дивизионът да бъде преместен по-близо до морето – край тогавашното село Черноморец.
Новата позиция се строи през цялата 1980 г. В хода на строителните работи идва заповедта на министъра на отбраната за предислокацията. Според нея от 24 декември с. г. дивизионът трябва да заеме новия район и до края на годината да встъпи в бойно дежурство.
Преместването е осъществено през нощта на Бъдни вечер по всички изисквания за секретността. Веднага след това започва и развръщането є на новата позиция. На практика дивизионът е снет от бойно дежурство само за няколко дни. На 29 декември бойният разчет застъпва в дежурство от променената локация. На „черноморци” е поверена охраната на административно-стопанския център Бургас, химкомбината и военноморски обекти.
На 3 януари 1981 г. командирът докладва, че зенитно-ракетният дивизион е заел новата позиция и е застъпил в бойно дежурство. Докладът изумява тогавашния началник на Генералния щаб генерал-полковник Атанас Семерджиев. Той изрично пита командира на 2-ра дивизия ПВО генерал-майор Гърбачев за потвърждение и го получава. Просто личният състав на дивизиона е отлично стикован и подготвен.
Но съмнението, че е действано прибързано, продължава да гризе шефа на ГЩ. Затова генерал Семерджиев разпорежда проверка на бойното дежурство на формированието. Създадена е проверяваща комисия от Инспектората на Министерството на отбраната, която планира провеждането на контролни полети, с които да се установи боеготовността на разчетите. И ако не издържат теста, настройката е „да хвърчат глави“. Неслучайно начело на проверяващите е полковник Миронов, за чиято безкомпромисност се носят легенди. Говори се, че там, откъдето мине, командването си отива.
Сблъсъкът с „черните полковници“ е на 5 януари 1981 г. Същият ден в съседния поморийски дивизион тече тактическо учение с участието и на разчети и от тяхното формирование. Тогава идва вестта, че са дошли петима полковници на проверка. При това при пълна конспирация – проверяващите пристигат с джип на военноморската база за заблуда, за да не изтече информация към дивизиона… Майор Каракачанов заедно с командира на бригадата и началник-щаба отиват веднага в командния пункт. А там по думите на генерал-майор о.з. Каракачанов „хвърчи перушина“. Заварват оперативните карти и планове разгърнати. Инспекторите са пунктуални и не пропускат и най-малките подробности. Създава се напрежение между проверявани и проверяващи.
В хода на проверката е изискано майор Каракачанов да разпореди да бъдат изпитани всички бойни разчети, които са записани в щатно-длъжностната книга. Очевидно проверката е преднамерена, защото командването не може да ги представи.
Секретността изисква те да не се виждат и докато новата позицията се огражда с висока ламаринена ограда, така че крие пусковите от любопитни очи, те се съхраняват в съседното поделение. Карат се само за нощни тренировки и пак се връщат.
Указанията на проверяващите са вечерта ракетите да бъдат докарани и преди разсъмване изпитът да започне. „Докарахме ракетите в 22,00 ч. и започнахме тренировки. Те продължиха до 1,00 ч. , разчетите поспаха три часа, станаха и от 5,00 ч. започна изпитът” – припомня си генерал-майор о.з. Каракачанов.
Полковник Миронов иска да влязат в командния пункт. Станциите за разузнаване и целеуказване са в пълна готовност. Открити са две цели (безмерски самолети) на 30 км навътре в морето с азимут 90 градуса. Разчетът ги захваща и „обстрелва”. Междувременно се появява още една, по която също е отработено успешно. Полковникът поглежда часовника си и казва, че контролният полет е свършил. Коментарът му: „Целите са 4, вие хванахте 3, пропуснахте височинната цел – летяща някъде на 15 км.” Командирът на дивизиона опонира: „Не съм много сигурен дали сме я пропуснали”. И на свой ред пита откъде трябва да дойде тя. Отговорът е от авиополка в Толбухин, който е въоръжен с МиГ-25. Все пак майор Каракачанов настоява да се попита дали тази цел е излетяла. По телефона отговарят, че всъщност не е…!
Указанията на проверяващия към майор Каракачанов са по-късно да се яви за свеждане на предварителните бележки в ДНА в Бургас. По спомените му полковник Миронов заявява: „Другарю майор, вие сте си свършили работата. Действително имахме указания от началника на ГЩ да проверим всичко за застъпването в бойно дежурство. Смущаваше го краткият срок и той се възмути, че сте го направили прибързано. Вашата оценка е, че „удовлетворявате изискванията за бойната готовност”. Но бойната задача на дивизиона не е сменена – извършили сте предислокация, заели сте бойната позиция, но тя е останала същата. Трябвало е да получите изменения в нея – че вече прикривате и определени военноморски обекти.” Тук командирът възразява – бойната задача се поставя от висшето командване. След това за този пропуск са наказани командирът на бригадата и на дивизията. Но личният състав на Черноморския дивизион излиза от изпитанието, достойно защитил своята чест, тази на 3 зрбр и ЗРВ.
