Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп отново скандализира света с териториални претенции към чужди държави и територии. Това стана на пресконференция в неговото имение Мар-а-Лаго във Флорида. Тръмп беше изрично попитан дали би дал ясно да се разбере, че не обмисля военна конфронтация заради желанието си да спечели контрола на САЩ над Гренландия или Панамския канал, и той отговори, че „няма да се ангажира с това“, като подчерта, че страната му има нужда от тези територии заради своята икономическа сигурност.
Тръмп каза, че поглъщането на Канада от страна на САЩ „наистина би било нещо“, обръщайки внимание на опасенията си относно военната помощ на САЩ и търговския дефицит със северния ѝ съсед. „Бяхме добри съседи, но не можем да го правим вечно“, каза Тръмп. Той добави, че ще използва мита на „високо ниво“, за да убеди Дания да се откаже от Гренландия, която е самоуправляваща се територия на страната. „Хората наистина дори не знаят дали Дания има някакво законно право върху острова, но ако има, трябва да се откаже от него, защото имаме нужда от него за националната сигурност“, каза Тръмп. „Това е за свободния свят, говоря за защита на свободния свят.“
„Ще променим името на Мексиканския залив на Американския залив, което звучи много красиво, като покрива много територия“, каза Тръмп. „Какво красиво име и е подходящо“, добави той.
Тръмп също каза, че ще използва „икономическа сила“, за да принуди Канада да стане 51-вият щат в САЩ, развитие, което той многократно издига през последните седмици. Тръмп каза, че САЩ субсидират Канада и не се нуждаят от техните продукти, включително автомобили и мляко. „Ние основно защитаваме Канада“, каза Тръмп. „Ние харчим стотици милиарди годишно, за да се грижим за Канада. Губим от търговския дефицит.“
Бъдещият президент нападна Мексико по време на пресконференцията, като каза, че страната се възползва от САЩ в търговията и е обхваната от огромни проблеми, подчертавайки насилието, свързано с наркобанди.
„Имаме огромен дефицит с Мексико и помагаме много на Мексико. Те по същество се управляват от картелите и ние не можем да позволим това да се случи“, каза Тръмп. „Мексико наистина има проблеми, много проблеми, много опасно място и ние ще обявим бъдеща дата. Съвсем скоро ще има промени, защото вършим по-голямата част от работата там.“
Защо леденият остров е стратегически важен за американците
Гренландия е най-големият остров в света. С площ от 2,17 млн. кв. км той е 20 пъти по-голям от България и 49 пъти по-обширен от своята метрополия Дания. Ако погледнем карта, ще видим, че Гренландия е близо до Канада, а не до САЩ. Противно на името си обаче (зелен остров), по-голяма част от Гренландия е вечно замръзнала заради суровия полярен климат. На острова има подземни природни богатства – нефт и редкоземни метали, но добивът им би бил изключително труден и е съмнително, че това ще е икономически жизнеспособно начинание.
Първите заселници в Гренландия идват от Северна Америка още преди Христа, тогава островът е бил с малко по-приветлив климат. В Средновековието до Гренландия достигат викингите, те създават селища, но по-късно се оттеглят. След тях идват ескимосите, които са основна част от сегашното население на острова. Дания (която тогава е в уния с Норвегия) започва повторна реколонизация на Гренландия през 1721 г. и през 1775 г. я обявява за своя колония. В края на века обаче мореплаватели от САЩ – Чарлз Франсис Хол и Роберт Пири, изследват северната част на острова, която е била неизвестна за датчаните.
Днешните претенции на Тръмп за покупка на Гренландия не идват на празно място. Още през 1868 г. държавният секретар на САЩ Уилям Сюард, който година по-рано е договорил покупката на Аляска от Русия, започва преговори с Дания за придобиването на двата северни острова Исландия и Гренландия, но до сделка не се стига. Въпросът за покупката на Гренландия е дискутиран отново през 1910 г., като тогава има екзотична идея за замяна на Гренландия за два филипински острова – Палаван и Минданао, които САЩ са завоювали във войната с Испания.
В началото на Втората световна война стратегическата значимост на Гренландия нараства. През април 1940 г. хитлеристка Германия окупира Дания. САЩ стоварват десант в Гренландия и завземат острова, макар че формално американските войници са представени за „доброволци“, тъй като по това време страната все още пази неутралитет в избухналата световна война.
След края на Втората световна война Генералният щаб на американската армия определя Гренландия като една от трите най-важни локации за военни бази на САЩ в чужбина. Вашингтон подновява усилията за покупка на големия остров, като оферира на Дания $ 110 млн., които са равни на днешни $1 млрд. Съображенията зад тази оферта са изцяло военностратегически. Датчаните отново отказват да продадат арктическия остров, но са принудени да се съобразят с реалността – САЩ вече имат военно присъствие в Гренландия и нямат никакво намерение да го прекратяват. През април 1951 г. Дания и САЩ подписват договор, който възлага военната защита на целия остров на американците, а за датчаните остава да се грижат за морския периметър. Военните самолети на САЩ имат право да летят свободно над цялата територия на Гренландия.
Най-важната военна база на САЩ в Гренландия е Туле в северната част на острова, над 1200 км на север от Северния полярен кръг. Тя е създадена през 1953 г. и днес принадлежи на Космическите войски на САЩ. Важността й е огромна, защото ако гледаме глобуса, именно през Гренландия е най-прекият път на руските балистични ракети, които евентуално биха били изстреляни срещу Америка.
Имаме сделка – как САЩ купиха Вирджинските острови от Дания
Крушката си има опашка – по повод на желанието на Тръмп да купи Гренландия от Дания, трябва да припомним, че сделка за покупка на датски острови от САЩ в Америка вече се е случвала през 1917 г. Става въпрос за днешните Вирджински острови, които тогава се казват Датски западни Индии, намират се източно от Пуерто Рико. Два от тези острова – Сейнт Джон и Сейнт Томас са заселени и колонизирани от датчаните през последната третина на VII век, а през 1733 г. Дания купува от Франция и о-в Санта Крус. През 1754 г. всички тези острови официално са обявени за датски колонии. През VIII и XIX век главният бизнес на островите е отглеждането на захарна тръстика с помощта на многобройни роби, докарани от Африка. Те обаче вдигат кървави бунтове и след средата на XIX век на островите настъпва икономически упадък. Към началото на XX век те вече получават солидна субсидия от бюджета на Дания, така както днес това се случва с Гренландия.
САЩ проявяват интерес към датските острови в Карибско море през 60-те години на XIX век и през 1867 г. е сключен първият договор за продажбата им. Датският парламент ратифицира сделката, но не и Сенатът на САЩ, на сенаторите във Вашингтон тя им се видяла неизгодна и така островите си остават датски. Преговорите между САЩ и Дания са възобновени през 1899 г. и през януари 1902 г. има нова сделка за продажба на островите за $3,5 млн. Този път е ред на датския парламент да я блокира. Продажбата е одобрена от долната камара на парламента в Копенхаген, но в горната камара един глас не достига за ратифицирането й. Следващият рунд от преговори между САЩ и Дания за продажбата на Датските Западни Индии започва по време на Първата световна война. Този път всичко върви гладко – договорена е цена от $25 млн., които са равни на днешни $700 млн. Договорът за продажбата е подписан през август 1916 г. На 31 март 1917 г., само няколко дни преди САЩ да влязат в Първата световна война, цената е платена и Вашингтон поема владението на островите, преименувайки ги на Вирджински острови на САЩ.
Нещо много важно – в договора, с който САЩ купуват островите от Дания, е записано, че Вашингтон не възразява срещу това датското правителство да разшири своите политически и икономически интереси върху целия о-в Гренландия.
