Отговорите на големите въпроси обикновено се крият в детайлите, казва доскорошният заместник-командир на Съвместното командване на силите (СКС)
– Г-н бригаден генерал, с какво настроение си тръгвате от строя, след като навършихте пределна възраст за служба? Какво послание отправихте към колегите и подчинените си?
– В такъв момент чувствата, естествено, са смесени. От една страна, са изминалите 42 години от влизането ми в ССВВУ „Г. Бенковски” до днес, така че по-голямата част от отреденото ми време е било пряко свързано със служба във въоръжените сили. Преминаването на този житейски „вододел” не е лесно на психическо, физическо и емоционално ниво. От друга страна, отношението на колегите и постигнатите резултати ми дават увереност, че приключвам този етап от живота си с чувство на удовлетворение от изпълнения дълг към род и родина. На колегите пожелах здраве и неугасваща надежда в добрия изход от всяка ситуация, защото всяко съмнение убива в зародиш каквато и да било инициатива, а в обозримо бъдеще целите и възможностите да станат величини от един и същи порядък.
– Какви са основните постижения на СКС през годините, в които бяхте заместник-командир на Командването?
– През 2024 г. СКС отбеляза своята 20-годишнина, колкото е и членството на България в НАТО. За това време Командването е преминало през няколко различни етапа, но след последната реформа в командната структура от есента на 2021 г. фокусът беше поставен върху основните функции на съвместен щаб от оперативно ниво, а именно: планиране на съвместните ефекти, осигуряване на командване и управление на съвместните действия на национално ниво и синхронизирането им с тези на съюзно ниво на територията на страната, сертифициране и администриране на формированията, участващи в мисии и операции зад граница.
За последните 2 години, в които бях заместник-командир на СКС, беше реализиран сериозен напредък в проектите за ЯХБЗ и Е, полева КИС за осигуряване на командване и управление, напълно отговаряща на съюзните стандарти, доставка и интеграция на антидрон системи, поддръжка и развитие на системи за симулация, повишаващи ефективността на съвместната подготовка. През 2024 г. успешно приключи и процесът по национално оценяване на СКС.
– Вашата служба преминава предимно в редиците на военната авиация и то в десетилетията, когато ВВС претърпяват огромна трансформация. Каква е оценката ви за този период?
– От средата на 80-те години на миналия век до днес ВВС се промениха едновременно и много, и недостатъчно. Личният състав се готви по съвременни и адекватни програми. Процедурите за изпълнение на повечето от дейностите са напълно съвместими със съюзните. Модернизацията, дори и много закъсняла и бавна, все пак се реализира в някаква степен. Но ресурсите, заделени за бойна подготовка и поддръжка на изправността на техниката, продължават да са крайно недостатъчни, така че средното ниво на опита на личния състав по обективни причини продължава да намалява, а това води до повишаване на нивото на риск при изпълнение на задачите. Според мен, въпреки че голяма част от взетите решения при „трансформацията” бяха реактивни и наложени от ситуацията, се оказаха по-скоро правилни. Естествено, имаше и такива, които можеха да се реализират по друг начин и в по-подходящ момент, но винаги е лесно от дистанция на времето да се дават оценки, без да се отчитат всички аспекти на проблема към момента на вземане на решението.
Например Румъния при преструктуриране на изтребителната си авиация заложи на две авиобази, разположени в близост до северозападната и югоизточната ѝ граница. Това удвоява усилията и разходите за поддръжка, осигуряване и охрана, но дава несъмнени предимства от тактическо естество спрямо една авиобаза в центъра на страната. Едната от тези бази е гражданско-военно летище, което допълнително облекчи разполагането на гостуващи авиационни формирования от НАТО за усилване на мисията по Air Policing. За разполагане и експлоатация на F-16 беше избрана изоставена авиобаза, за която беше изградена необходимата инфраструктура от кота „нула”, без да се затруднява или нарушава ежедневната дейност на друг тип техника. Разполагането на територията на друга изоставена авиобаза на елемент от ПРО осигури на Румъния несъмнени предимства при решаване на проблемите, свързани с ПВО на страната (3D радари и нови ЗРК). При избора за модернизацията на МиГ-21 LanceR Румъния се отказа от поддръжката и експлоатацията на МиГ-23 и МиГ-29, като гарантира достатъчен брой изправна авиационна техника в периода на придобиване и усвояване на новия тип основен боен самолет. Сега по план след използването на две пълни ескадрили (48 броя) F-16 MLU за 10–15 години като междинен самолет те обявиха намерение за придобиване на F-35. Така че примерите за ефективно и ефикасно използване на ресурсите за отбрана не са много далеч.
Надявам се, че у нас изпълнението на проектите за F-16 Block 70, бойни вертолети, безпилотни летателни системи от клас III, 3D радари, нов тип ЗРК и системи за С2 с Link-16 ще даде добра перспектива за реализация на младите колеги, които сега свързват съдбата си с българските ВВС.
– Разкажете за някой паметен момент от службата ви по частите? Служили сте в авиационните бази в Габровница и Доброславци, които вече не съществуват. Какво си спомняте за този период?
– Службата ми премина по-скоро „спокойно”, въпреки че започна в началото на края за „голямата авиация” и винаги е имало некомплект от подготвени инструктори, изправна авиационна техника, резервни части и консумативи, което налагаше да се действа не съвсем според установените правила и да се поемат по-големи рискове, но те се оправдаха напълно. Проблемите на ВВС тогава не бяха по-малки, но бяха от съвсем различен характер, например много изправни самолети и вертолети с ресурс не летяха поради недостиг на евтини консумативи, а всички видове ремонти, включително капиталновъзстановителният, бяха напълно усвоени от предприятия в страната. Горивото ту се мереше с капкомер, ту се изливаше като потоп, което сериозно затрудняваше планирането и организацията на бойната подготовка. Сега нещата са доста по-различни дори с новодоставената авиационна техника, западен образец, като следгаранционната ѝ поддръжка крие доста „изненади”.
В летателната ми практика имаше и няколко особени ситуации в полет, но комбинацията от късмет и опит ми помогнаха да изляза сравнително лесно от тях и да споделя опита си с колегите, а по-късно и с обучаемите ми. В последните няколко години напрежението върху командирите от всички степени е сериозно повишено и постоянно, което неминуемо се отразява на способността им за обективни преценка, анализ и вземане на обосновани решения, така че според мен това ще бъде основното предизвикателство пред ВВС в средносрочен период.
– От позицията на опита ви – кои са основните качества на армейския офицер, които му гарантират пълноценна и достойна служба в строя?
– Далеч съм от мисълта, че мога да изведа формулата за комбинация от качества, знания и умения, гарантиращи успешна кариера. По-скоро обратното, по време на службата съм наблюдавал много колеги с коренно различни характер, стил и метод на работа, които при подобни ситуации са постигнали еднакво добри резултати.
Според мен на първо място офицерът трябва да внушава доверие и спокойствие в подчинените, командирите и обществото, за което следва да бъде добре подготвен и уравновесен. Независимо от постигнатите резултати да бъде здраво стъпил на земята – да не се взема прекалено насериозно и да бъде готов да приеме критика и предложения дори от подчинените си. Не трябва да спира да се усъвършенства през цялото време на службата.
Но в основата на всичко си остават човечността, съпричастността към проблемите на другите и внимателното отношение към детайлите, където обикновено се крият отговорите на големите въпроси.
– Какво значеше армията за вас през годините?
– Армията ми даде всичко! Никога няма да кажа лоша дума за войската. Понесъл съм много негативи в службата си, но съм сметнал, че те са били нормалната горчивина, която е в меда, за да бъде той по-сладък. За да бъде отбраната обществено благо, трябва да е примесено с малко обществена киселост… За мен армията е нещо, което беше добър избор. Смятам, че го защитих, доколкото ми позволяваха силите и способностите.
– Всеки има свой подход за релаксация при трудности в работата. Каква е вашата рецепта за устойчивост и победа над проблемите. Имате ли хоби?
– Запълвам свободното си време с четене на художествена литература, разходки на открито и в планината, работа в градината, малки ремонти вкъщи и по автомобила. При подходящ случай се забавлявам с кратки сатирични стихчета на различна тематика. Това занимание се отключи с една шега от 2010–2011 г. в стихотворна форма, отправена към мен. И ме подтикна да дам адекватен отговор в същия дух. Оказа се, че с малко думи, обаче подредени в правилния ред и винаги с дълбок контекст, може да се каже много повече, отколкото в един спор, дори нещо нелицеприятно, но без да е обиждащо. Това са сатира и самоирония. Ще цитирам Вежди Рашидов, който казва как се извайва статуя: Вземаш един голям камък, махаш излишното, тя се появява, тя е вътре, в камъка. Същото е, когато от купчина думи, ако ги подредиш правилно и махнеш излишните, получиш нещо кратко и епиграмно. Поезията, музиката, художественото изкуство дават възможност с един щрих да покажеш много отношения едновременно. Опитвам се. Не го смятам за хоби, а за развлечение. Това си е… опит за летене на крилете на словото.
– Какви са плановете ви за бъдещето? Имате ли вече предложения за работа?
– Към момента нямам отправени предложения, но се надявам, че опитът ми като пилот и техник на самолет ще бъде полезен в областта на контрола и превенцията на авиационни инциденти.
Ако имам втори опит, ще повторя същия живот
Проживял съм живота си така, че ако ми се падне втори опит, ще го повторя. Това казва с усмивка бригаден генерал Ганецовски.
Животът му обаче съвсем не е бил лек. Роден през 1967 г. в Червен бряг, през 1986 г. постъпва в Сержантското военновъздушно училище в Долна Митрополия. „Когато избрах да отида в сержантското училище, почти нямах избор да завърша качествено средно образование с парите, с които разполагаше семейството ми тогава. Баща ми беше пенсионер по болест. Почина, когато бях във втори курс в сержантското училище. Майка ми – земеделски работник на минимална заплата, с която издържаше мен и сестра ми. Така че исках да бъда военен, но и някак си нямаше как да не бъда военен”, споделя генералът. И продължава: „След като в сержантското училище се докоснах до съвършенството на авиационната техника, разбрах, че това наистина е моето призвание. Да ти дадат в ръцете живота на хората, да ти предоставят най-скъпата техника, за която да отговаряш, и то с един поглед или на слух да можеш да прецениш има ли причина да се притесняваш, или няма. Това е неимоверна отговорност и голяма чест. И това на 19 години.”
По думите му тогава България разполагала с 14 военни летища, няколкостотин самолета и близо 1000 подготвени пилоти. Техниката, която беше доставена до 1986 г., беше напълно осигурена за целия си жизнен цикъл, спомня си генералът.
Работел като авиационен техник в Щръклево, където се обучавали курсантите от военновъздушното училище. Там се разпалила мечтата му и той да стане пилот. „Когато казах на командира на полка, че ще кандидатствам за ВВВУ „Г. Бенковски”, той отговори: „Имам прекалено много курсанти и много малко добри техници. Няма да те пусна. Кажи какво да направя, за да останеш като техник”. Казах му, че това за мен вече не е опция и че независимо какво ще ми каже, ще ставам пилот. Завършва висшето военновъздушно училище през 1992 г. и офицерският му път започва като техник на самолет в авиобазата в Щръклево. През следващите години военната му кариера преминава през военните формирования в Габровница, Доброславци, София. Пилотира различни типове самолети. От 2018 до 2023 г. е командир на базата за командване, управление и наблюдение, а от 1 януари 2023 до 6 януари 2025 г. е заместник-командир на СКС.
В авиационната му кариера има няколко тежки ситуации, дори още като курсант. „Но комбинацията от късмет и опит ми помогнаха да се измъкна. А може би и техническата ми подготовка като техник на самолет, защото и това е важно”, споделя генералът. От ситуациите 3–4 били тежки. „Леките не ги броя, защото всеки полет е редица от поемане на рискове и сбъдването или несбъдването им. Тоест, ако коригиращите действия са навременни, всяко отклонение може да бъде преодоляно. Дали метеорологичните условия ще се променят, дали техниката ще излезе не съвсем в ред, дали насочването няма да е направено добре. Но винаги всичко може да бъде компенсирано, ако компенсирането започне навреме и ако отклонението не се остави дълго време без наблюдение”, споделя опит бригаден генерал Ганецовски. Така че за мен летателната ми кариера по-скоро беше безаварийна, обобщава той.
Приземени самолети заради дребни консумативи
До 1998 г., преди да закрием редица военни летища, се случи следният парадокс – много изправни самолети и вертолети стояха на земята заради липса на дребни консумативи, спомня си бригаден генерал Ганецовски. „Толкова дребни, колкото да се доставят в една дипломатическа поща. И толкова евтини, че един човек да може да си ги позволи за целия род авиация. Това са пиропатрони за пожарни бутилки, малко по-скъпите акумулатори, определени въжета, шлангове”, изброява той. По думите му това е немислимо от гледна точка на техниката, която не лети и изразходва годините си. И се стигна дотам, че през 2007–2008 г. нарязахме самолети с една трета от ресурса, изтъква генералът. Даже не ги оставихме и за паметници на грешките или на успехите в зависимост от това, кой как го оценява, за да могат хората да помнят, че България е имала ето такъв тип самолет, допълва той.
И прави аналогия с историята от Втората световна война. „По подобен начин в България няма нито един месершмит на паметник, даже и в авиационния музей. А в същото време с месершмити България е водила войната, независимо дали се оценяват като правилни решенията. Но щом български пилоти са загивали при защита на българска територия, трябва да има следа”, заявява бригаден генерал Ганецовски.
Според него дори в музей в Сърбия имало български месершмит, който страната ни дала на бивша Югославия заедно с други самолети като репарации след войната. Ако сме честни към историята си, трябва да придобием този самолет чрез откупуване или замяна, категоричен е бригаден генерал Ганецовски.
