Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

От зенитни„Франкенщайн“-и до антидроновите адаптации

[post-views]
От зенитни„Франкенщайн“-и до антидроновите адаптации

Внедряват изкуствен интелект в ударните безпилотни летателни апарати.

Около месец преди да се навършат пълни 3 години от началото на войната в Украйна двете противоборстващи страни са изправени пред сериозни предизвикателства в противовъздушната отбрана (ПВО). Украинската армия е изгубила голяма част от своите зенитно-ракетни комплекси (ЗРК, боекомплектът й от зенитни ракети е силно изтощен, а ограничените доставки от съюзниците не компенсират напълно загубената техника и ракетния разход. Това я принуждава да разчита на иновации, за да противодейства на руските въздушни удари. Същевременно, с помощта на безпилотните летателни апарати (БЛА) и западните крилати и балистични ракети, Киев все по-често нанася щети на системите за ПВО на Русия. И на Москва й се налага да търси алтернативи, за да компенсира загубите.

В момента украинските въоръжени сили не са в състояние да осигурят надеждно прикритие на своите важни военни и граждански обекти, военна инфраструктура и обекти с двойно предназначение. Ешелонираната ПВО, с която страната разполагаше, като цяло вече не съществува. Сега тя е локална, около отделни стратегически и военни обекти и няколко по-големи града, като Киев и Одеса.

Заради интензивните бойни действия запасите от зенитни ракети за западните ЗРК (като Patriot, IRIS-T, SAMP-T и NASAMS) са доста ограничени. Ето защо те се използват основно за противоракетна отбрана – срещу московските

крилати и балистични ракети

 и руската авиация. Отделно броят на тези комплекси е недостатъчен за огромната територия на страната, а в боевете понасят и загуби. Осигуряването на нови ЗРК от държавите от НАТО вече е силно затруднено. Те предадоха на Украйна по-голямата част от излишната си техника, както и част от тези в своите армии, а производството на нови е бавен и дълъг процес. Аналогична е ситуацията със зенитните боеприпаси. До началото на войната производство на ракетите за комплекса Patriot в САЩ беше сведено до 150-160 ракети годишно. За сравнение в някои случаи украинците са изразходвали толкова само за месец…

Не по-розово е положението със съветските противовъздушни системи, използвани от украинската армия. Боекомплектите на ЗРК С-300 и „Бук М1“ – които съставляваха основата на украинската ПВО до началото на войната, отдавна са на „червено“. Това е причина те да се активират само по-приоритетни въздушни цели. Украинската военна промишленост не може да ги произвежда, а складовете на страните от бившия Варшавски договор, които помагат на Киев, се поизпразниха. 

Срещу

ежедневните атаки с дронове,

 на които Русия вече почти ежедневно подлага Украйна, се противопоставят основно формираните мобилни зенитни огневи групи (разчети с пикапи със зенитни картечници и ПЗРК). След техните първоначални успехи обаче и те сега срещат трудности при отразяването на руските нападения. БЛА все по-често достигат украинската столица и други важни цели. Това се дължи на намалената ефективност на тези групи. По принцип те дежурят в дадени райони и биват насочвани към точки от маршрутите, по които влитат московските дронове. Там трябва да ги изчакват и атакуват, когато се появят. Но напоследък това не винаги се случва. Причината е, че част от екипите от зенитчици действат хаотично, а други имат слаба стрелкова подготовка. Това провокира Киев да пренасочи някои от тези военнослужещи към воюващите пехотни подразделения, които изпитват недостиг на личен състав.

Внедряването на изкуствен интелект в ударните БЛА също оказва влияние. От миналата година руските войски го използват в БЛА „Герань-2“, за да подобрят

устойчивостта им на радиоелектронни смущения.

 С негова помощ тези дронове могат автономно да разпознават цели и нанасят удари, дори когато е нарушена връзката им с пункта за управление. Паралелно те се модифицират с цел да използват по-сложни маршрути за движение, да  променят полетната си височина и се снабдяват с нови средства за радиоелектронна борба (РЕБ). Ето защо да им се противодейства става все по-сложно.

Опит за справяне с трудната ситуация е модернизирането на част от украинските ЗРК „Бук-М1“ по програмата FrankenSAM („ПВО на Франкенщайн“), осъществявана със западна помощ. В хода на доработките комплексите се адаптират да  използват по-евтините натовски корабни и авиационни зенитни ракети  Sea Sparrow и AIM-9L/I-1 Sidewinder.

Основната ракета на „Бук“ – 9М38 и RIM-7 Sea Sparrow имат полуактивна радиолокационна глава са самонасочване. Това дава възможност и американската ракета да се управлява чрез радара за насочване и подсвет на целта на комплекса. Другата внедрена при преработката щатска ракета – AIM-9 Sidewinder не изисква радарно насочване, защото има топлинно самонасочване. Изданието The New York Times съобщава и за опити за интеграция на ЗРК Patriot с украински радиолокатори.

Киев търси и други решения

 за ефективно париране на все по-масираните атаки с дронове от руска страна. Целта е да се избегне употребата на дефицитните и скъпи западни зенитни ракети и ПЗРК срещу относително евтините руски БЛА. Наскоро с белгийската отбранителна компания Thales беше подписан меморандум за съвместно производство на по-бюджетни антидронови ракети. С естонската военна компания Frankenburg Technologies също е постигната договореност за изпитания в бойни условия на зенитна мина, способна да поразява въздушни обекти на височина до 2 км. Ако тестовете потвърдят ефективността й, Украйна ще започне да я произвежда.

От миналото лято украинските военни все по-често изпращат квадрокоптери срещу руските разузнавателни БЛА – като „Орлан“ и Zala. Натрупаният до момента опит е положителен. През ноември 2024 г. украинският производител „Дикие шершни“ показа финалните изпитания на

свой дрон-прехващач

 Sting. Той представлява малък квадрокоптер, създаден за унищожаване на вражеските „Герани“ в небето. Още няколко украински инженерни екипи разработват подобни продукти.

По украински данни от началото на бойните действия са унищожени и повредени над 900 руски ЗРК или компоненти на противовъздушни системи. Дори да приемем, че цифрата завишена пропагандно, реалните загуби се изчисляват на стотици единици (пускови, радари и прочие техника от състава на ЗРК). Показателно е, че от миналата година досега украинските сили съумяха да поразят компоненти на около 15 зенитно-ракетни системи (С-300, С-350, С-400 и „Панцир“) само на територията на Крим.

За да компенсира загубените и повредени системи за ПВО руската армия изглежда тайно е започнала да използва севернокорейския ЗРК с малка далечина на стрелбата Pongae M-2020. Комплексът е аналог на руския „ТОР-M2“ на колесна база. Дебютира през 2020 г. на военния парад в Пхенян по случай 75-годишнината на Корейската работническа партия. Куриозно е, че за появата му в зоната на бойните действия се разбра след като руски блогъри пуснаха видео в Telegram, за което се твърдеше, че показва поразяването на „западна радарна система“ с FPV-дрон в Курска област. Скоро се разбра, че всъщност операторът му погрешка е ударил собствена (или приятелска – със севернокорейски разчет) ПВО система. Просто не е разпознал силуета на

непознатата за него бойна единица.

 А тя  удивително прилича на гореспоменатия ЗРК.

Подобно на украинците Русия също все по-масово използва мобилни зенитни групи за прикритие на своя военна, промишлена и гражданска инфраструктура от дроновете на противника. Последната й иновация е пикап на базата на Lada Niva (4х4), въоръжен с 4-цевна стрелкова система, използваща едрокалибрени сачми и със 6 обединени автомата „Калашников“. Те са установени на дистанционно управляема купола.

С все по-масираното (вече до над 200 броя дневно) използване на далекобойни ударни БЛА от страните в конфликта, противовъздушната война ще продължава да ескалира. За това ще допринася наблюдаваното увеличение на производството и употребата на балистични и крилати ракети от Москва. Това ще поставя силите за ПВО на Украйна и Русия пред все по-сериозни предизвикателства.

След последната (25-та) среща на съюзниците на Украйна във формата „Рамщайн“ от 9 януари, стана ясна първа военната подкрепа за нейното ПВО през тази година. САЩ предоставят нови партиди зенитни ракети – основно за ЗРК NASAMS, Patriot и ПЗРК Stinger. Германия ще достави още 50 ракети за системите IRIS-T от боекомплекта на Бундесвера и ще предаде през годината 6 комплекса от този тип, които по-рано вече беше обещала.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани