Радослав СИМЕОНОВ, главен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ – МО
Забравеният подвиг на капитан Стефан Кисов и „Отряда на обречените“
По време на Сръбско-българската война от 1885 г., обхванати от невиждан патриотичен подем, българите показват чудеса от храброст. В аналите на родната бойна слава завинаги ще останат сраженията за отбраната на Сливнишката позиция. Но недалеч от Брезник се разиграва една от най-решителните битки, без която може би българската победа във войната не би била възможна. Незнайно защо тя липсва в учебниците по история и продължава да остава встрани от общественото внимание и официалните чествания. Макар и да завършва с погром за „отряда на обречените“, тя доказва зрелостта и военната дарба на младите български капитани. Защото тактическото поражение при Брезник води до краен стратегически успех във войната.
Според плановете на нашето командване
генералното сражение
за спиране на сръбското настъпление към София трябва да бъде дадено при Сливнишката позиция. Нейната най-слабо защитена и уязвима част се оказва левият ѝ фланг. Едновременно с това съществуват и много сериозни опасения, че освен двете сръбски дивизии, устремили се към българската столица, към тях може да се присъедини и Моравската дивизия. По това време тя действа като заслон за настъплението на главните сръбски сили, придвижвайки се от Трън през Брезник към София. На 5 ноември – четвъртият ден от началото на войната, дивизията влиза в Брезник. Междувременно на този ден сръбските войски се натъкват на ожесточена
съпротива при Сливница.
Затова командването на Нишавската армия нарежда на нейния командир полковник Топалович да ускори настъплението си, като предприеме обход на Сливнишката позиция откъм югоизток. Българският Генерален щаб разгадава това намерение, но не разполага с възможности за противодействие, тъй като основните сили са все още в период на придвижване от турската граница. Единственият разумен ход е да се използва потенциала на най-близко разположените до Брезник подразделения. На 5 ноември 1885 г. те са обединени в ново формирование, наречено Радомирски отряд. Но поради естеството на задачата, която трябва да изпълни, той остава в историята под името Брезнишки отряд. За негов командир е назначен капитан Стефан Кисов, който до този момент е бил начело на 2-ри Струмски пехотен полк.
В състава на Радомирски отряд влизат две дружини от 2-ри Струмски пехотен полк, които са слабо въоръжени и силно изтощени от водените сражения
в първите три дни от войната.
Към новото формирование са придадени и пет роти от 3-ти Бдински пехотен полк. В късния следобед на 5 ноември капитан Кисов приема телеграма от началник-щаба на армията капитан Рачо Петров, с която получава нареждане незабавно да настъпи към Брезник. При много тежки атмосферни условия още същата вечер отрядът потегля на поход. След кратка почивка при с. Ярджиловци призори е устроен бивак край с. Сопица, отстоящо само на 7 км от Брезник. По-късно към отряда се присъединяват Радомирската опълченска дружина под командването на поручик Тодор Митов, 120 души от доброволческата чета на прославения Ильо войвода и още около 30 конници, предвождани от видния радомирски жител и народен представител Ненко Хранов. Така общата численост на участниците в отряда достига до около 2200 души.
Към обяд на 6 ноември капитан Рачо Петров разпорежда по телеграфа
енергично настъпление към Брезник.
В случай че сърбите се насочат към Сливнишката позиция, заповедта му е лаконична: „Нападайте ги в гръб, за да ги задържите! От вашите усилия зависи съдбата на Сливнишката позиция! Може да загубим един отряд, но да спасим армията и Отечеството!“. От думите му личи, че Главното командване всячески се стреми да неутрализира Моравската дивизия, защото разположените за отбрана на Сливнишката позиция войски не биха могли да удържат едновременната атака на три сръбски дивизии. Задържането на Моравската дивизия, макар и само с един ден, би позволило да бъде реализиран основният стратегически план за спиране на сръбското настъпление при Сливница.
В изпълнение на заповедта капитан Кисов заема позиции южно от Брезник в района на височината „Св. Никола“. Непосредствено преди боя той произнася кратка реч, заявявайки, че срещу техния малочислен и слабо въоръжен отряд врагът противопоставя цяла дивизия с артилерия и кавалерия. Кисов подчертава, че изходът от войната и съдбата на Съединението сега зависят само от тях. Словото му завършва с думите: „Тази жертва ние трябва да дадем, па макар и костите си да сложим на бойното поле!“.
Забелязала пристигането на отряда, Моравската дивизия, вече изтеглена
в походно положение към Сливница,
се обръща назад и в боен ред се нахвърля срещу българите. По време на тричасовото сражение капитан Кисов не слиза от своя кон, придвижвайки се неприкрит под вражеския огън по цялото протежение на позицията. Куршумите свистят край него, но не го уцелват. Бойците му се сражават храбро и самопожертвователно, но когато сърбите започват да обхващат фланговете на отряда, той е принуден да издаде заповед за отстъпление. В спомените си участници в сражението свидетелстват, че въпреки силния огън на
неприятеля и неравния бой
отстъплението е било извършено „образцово и в пълен боен ред“, а не панически. В своите мемоари ротмистър А. Бендерев дори допуска, че именно това обстоятелство е накарало сърбите да си мислят, че по този начин българите ги подмамват в засада и затова не се впускат да ги преследват.
Така Брезнишкият отряд, макар и с цената на планирано поражение, постига своята цел по блестящ начин. Напредването на Моравската дивизия е забавено с един ден, което дава възможност на прииждащите откъм турската граница части да стабилизират левия фланг на Сливнишката позиция.
На 6 ноември 1885 г. на бойното поле загиват 99 души от „отряда на обречените“, а ранените и безследно изчезналите са повече от 200. През 1896 г. жителите на Брезник основават Инициативен комитет за изграждане на паметник костница, който да увековечи подвига на падналите в боя. Паметникът, изграден по проект на военния инженер капитан Руси Лудогоров, е открит през 1903 г. в градския парк. С траурно шествие тленните останки на героите са пренесени от местността „Чурек“, където се разиграва битката, и са положени в основите на паметника. През 1985 г., във връзка с отбелязването на 100-годишнината от Сръбско-българската война на мястото на полесражението е поставена каменна морена с надпис.
Стефан Кисов (1849–1915) е изявен участник в националноосвободителното движение и един от първостроителите на съвременната българска армия. Роден е в Болград в семейството на преселници от гр. Елена. Завършва прочутата гимназия в родния си град, където попада под силното идейно въздействие на видни революционери. Изцяло отдаден на каузата за освобождението на поробеното си Отечество, той се записва в Одеското пехотно военно училище. При обявяването на Сръбско-турската война през лятото на 1876 г. прекъсва обучението си и се записва като доброволец. Взема участие в паметните битки с турския аскер при Гредетин, Зайчар и Делиград, за което е награден със сръбски орден „За храброст“. След края на войната се завръща отново в Русия и постъпва на военна служба като подпоручик. През пролетта на 1877 г. се записва в редиците на Българското опълчение, където е зачислен като младши офицер в Трета дружина под командването на легендарния подполковник Калитин. По време на кръвопролитните боеве при Стара Загора спасява Самарското знаме, поемайки го от ръцете на смъртно ранения дружинен командир. След Освобождението Стефан Кисов е произведен в звание поручик, а от 1883 г. вече е капитан.
