Първият специализиран хидрографски кораб е зачислен в нашите ВМС през 1950 г., преди това е ползван за риболов.
През ноември 1949 г. командирът на ВМС капитан І ранг Кирил Халачев издава заповед за назначаване на Комисия с председател командира на Морска база Бургас капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Анатоли Златаров. Задачата на Комисията е да прегледа числящи се към Пристанище Бургас кораби, които биха могли да получат мобилизационно назначение по щата за военно време в Дивизиона миночистачи – Бургас. На Комисията са дадени правата да прегледат и други кораби, които не фигурират в заповедта, но се числят към Пристанище Бургас. Командирът на Морска база Бургас и членовете на Комисията изпълняват заповедта и в Щаба на ВМС постъпва подробна информация за корабите, които биха могли да бъдат мобилизирани. Специално внимание е обърнато на
новопостроените в корабостроителницата
в Царево (от 18 април 1950 г. – Мичурин) кораби с дървен корпус (всеки с вместимост от 61 бруто-регистър тона) за нуждите на ДП „Държавен риболов“.
От държавното предприятие обаче не искат и да чуят за това, че трябва да се разделят с два от общо четирите построени риболовни кораба. Имат основание: Трябва да изпълняват план. От Щаба на ВМС се възползват от възможността да мобилизират през 1950 г. първите два от построените риболовни кораби и проверяват възможностите им на море. След като специалистите от Адмиралтейството достигат до извода, че това са най-подходящите по това време плавателни съдове, които могат да бъдат преоборудвани за хидрографски кораби, е докладвано в Министерството на отбраната. В крайна сметка е
постигнато споразумение
четирите кораба са разделени поравно между ВМС и Държавния риболов.
Със Заповед контраадмирал Бранимир Орманов (командир на ВМС) от 10 януари 1952 г. на основание на Постановление на Министерския съвет от 4 октомври 1951 г. и в изпълнение на секретна негова заповед от 26 октомври 1951 г., се зачисляват в главната корабна книга на ВМС: „Рибарски кораб № 1 – тактически № 91, да се зачисли на Хидрографския отдел ВМС и остане на дислокация в Пристанище Сталин; Рибарски кораб № 2 – тактически № 92, да се зачисли на Бургаска военноморска база и предаде на хидроучастъка, остава да дислоцира в Пристанище Бургас… Да се отпочнат незабавно ремонтът и подтягането на корабите“…
Първи командир на първия хидрографски кораб, а малко по-късно и командир на групата хидрографски кораби, е лейтенант (по-късно капитан І ранг) Славчо Василев. В своите спомени той разказва:
„След като получихме двата рибарски кораба, ни доставиха
най-новите съветски ехолоти (НЕЛ-3)
Трябваше на корабите да се инсталират и дизел агрегати за производството на ток – рибарските кораби имаха само по една малка динамомашинка, куплирана за главния двигател. Така в машинното отделение имахме вече по една малка електроцентрала. Получихме и по една нова радиостанция. А на мачтата, най-отгоре, над коша на наблюдателя, поставихме по една фарова глава с 2-киловатова крушка, като тази на Фар Галата. Започнахме работа отначало само с моя кораб, тъй като вторият бе оборудван по-късно…
В хидрографските експедиции, които започнахме, участваше и един отряд (на практика цялото Хидрографско отделение – бел. ред.) от Географския институт към Министерството на отбраната (пристигат на 12 декември 1952 г. – бел. ред.). Трима души от тях организираха по един теодолитен пост: на Крапец, под нос Шабла и на нос Калиакра. По-късно се пребазираха на юг. Всеки теодолитен пост имаше планшет и радиостанция (ползваха немски парашутно-десантни батальонни радиостанции с педали) „Лоренц“. В екипажа на всеки кораб имахме по трима радисти, за да носят непрекъсната вахта. 45 мили от брега, като тръгнеш на изток, 500 м на юг и пак на запад 45 мили – това е
акваторията на нашите гласове
На борда на хидрографския кораб, на планшета, бе старши лейтенант Ганчо Бъчваров. Тръгва корабът и нашият радист предава „Товс!… Нула!“. Като каже „Нула!“, теодолитните постове правят засечка по фаровата глава на мачтата. И веднага, последователно, и трите поста докладват пеленгите. Бъчваров ги нанася на планшета, с което определя мястото на кораба, като в същия момент ехолотът отчита и дълбочината, която също се нанася. На всеки пет минути всичко това се повтаря. Скоростта ни беше 10 възла. Спазвахме я точно благодарение на безупречната работа на корабните дизелови двигатели „Бурмайстер и Вайн“. Така, под мое ръководство, експедицията достигна до Пашадере. Работехме непрекъснато“…
Благодарение на интензивната експлоатация на първия от двата хидрографски (бивши рибарски) кораба Хидрографската служба постига сериозни успехи в своето развитие:
1953 г., 16 август. Завършени в основни линии са промерите по западното и югозападното крайбрежие на Черно море. Изработени са първите топографски снимки на всички бухти, заливи и пристани.
1953 г., 11 септември. Издадена е Първата секретна лоция на Българското черноморско крайбрежие.
1954 г. Завършен е първият атлас „Морски планове“.
1956 г., 1 август. Изработени са първите 25 хилядни картни листове.
1956 г., 24. януари. Издадена е „Лоция на Черно море“.
1957 г., 26 юни. Отпечатани са карти МК 101, 102 и 103 – Мащаб 1:100 000, и картни листове 1001 и 1002 (генерална карта на Черно море Мащаб 1:1 000 000).
1961 г., 12 октомври. Излиза от печат: „Атлас на теченията по Българското Черноморско крайбрежие 1961 г.“ – първо издание.
След като става ясно, че дейността на Хидрографската служба на море може да се осигурява само с първия кораб, на 1 май 1962 г. вторият, който е в състава на Бургаския хидроучастък, е сдаден на „Държавен риболов“. А първият, под последен бордови № 201, служи под военноморски флаг до октомври 1975 г., когато част от екипажа му е изпратена в Полша, за да участва в получаването на новия хидрографски кораб, който по-късно получава името „Адмирал Бранимир Орманов“.
Последен командир на № 201 е капитан ІІІ ранг Владимир Илиев, който застава на мостика му на 17 октомври 1968 г. На 10 май 1976 г. корабът, плавал четвърт век
под български военноморски флаг
е предаден безвъзмездно на новосъздадения Институт по морски изследвания и океанология (дн. Институт по океанология към БАН). Там получава името „Изследовател“ и служи на българската морска наука до получаването на научноизследователския кораб „Академик“ през 1984 г. 35 години под български флаг! Добър кораб са построили в Царево в следвоенната 1949 г. (проектантът му остава неизвестен), а и в добри ръце е бил. Интересен факт от историята на някогашния риболовен кораб е и това, че след окончателното му извеждане от експлоатация е изкаран на брега и преустроен като увеселително заведение в курорта „Златни пясъци“.
