Комунистическият режим забраняваше да се говори за победите на армията ни над руснаците в Добруджа
Излязоха III и IV том от поредицата на Димитър Димитров „Светът за българския воин“, където през публикациите на чуждестранните медии е очертан образът на българската армия по време на Първата световна война. Проследява се изборът на съюзници: Известният американски журналист Джон Рийд цитира разговора си с Йосиф Хербст: „Ако Зулуленд ни даде Македония, ще сме със Зулуленд…“. Така изборът са Централните сили. Едно от германските издания пише: „Българите, които имаха стара сметка за уреждане със сърбите, с бясно ожесточение довеждаха битките си до успешен край.“ А щурмовата атака на Пирот според изданието е извършена в ръкопашен яростен бой с препасни оръжия. Случилото се в сръбските окопи е било ужасяващо и въпреки че сърбите „като диви животни“, посегнали със зъби към гушите на своите противници, „това не успя да предотврати победата на българите“.
В битка на Солунския фронт кореспондентът на Антантата Уорд Прайс съобщава: „Дори френските дивизии, идващи направо от Западния фронт, не бяха чували такава яростна пушечна и артилерийска стрелба, като през тези два дни на неумолим сблъсък. А край бреговете на Завоя на Черна и Вардар сержант Жулиен Арен оценява състоянието на французите: „Българите не престанаха дори за миг да бомбардират. Ние сме изтощени и нашият разсъдък е помрачен. Брустверите се сриват, двама картечари са погребани живи“. Участвалите в сраженията описват драматичните събития на бойното поле: „Българите прекратиха стрелбата, но са още тук, усещаме присъствието им в мрака, само на 150 метра;… чуваме гърлените им гласове, а в… затишие опитното ухо може да долови ударите на инструменти по земята, която те трескаво дълбаят. Окопават се, тъй като не искат да изоставят завзетия терен, за който са платили толкова висока цена. От бойното поле се разнася неприятната миризма на пролята кръв, от която ти се повдига, а от време на време те лъхва натрапчив мирис на изгорена плът …“.
При комунистическия режим са били забранени изследвания и публикации за победоносните боеве срещу нахлулите в Добруджа в подкрепа на Румъния руски войски. Заличавани са паметници, посветени на загиналите – сред тях е този на 70-те войници от с. Стакевци, а паметникът с жертвите на 1-ви и 6-и полк в София е изцяло премахнат. Същата участ сполетява и паметника на Втора армия в Свети Врач, който пък е бил трън в очите на англичаните.
Солунското примирие оформя капитулацията на България със 77 хил. пленници, включително трима генерали и 1500 офицери. Причините? Войната през зимата се е водила при тежки условия – със съдрани, тънки летни дрехи, без топло облекло, скъсани ботуши, без одеяла, без дърва за огрев в лютата зима по голите склонове на високи планини. Редица немски анализатори размишляват върху силата на българския характер. В едно от изданията от 1917 г. четем: „Сега изгрява по-приятна светлина… върху мрачните мисли на българската душа. Без да губи своите умереност и прозрението за суровостта на живота, българинът ще стопи най-студената кора около сърцето си, ще се откаже от най-дълбокото недоверие към себе си и своите приятели и на основата на нова, трудна, усърдна дейност ще се радва на ново чувство на човешка радост и на непринудено щастие. Германските принципи могат да сторят своето, за да направят от тази красива, дарена с всички природни блага страна, място за човешка вещина и щастие“.