При включването на България в Първата световна война (1/14 октомври 1915 г.) Дунавската флотилия разполага само с две 20-тонни миноноски („Ботев“ и „Левски“, построени през 1877 г.) и две 18-тонни парни катера („Борис“ и „Караджа“, построени през 1876 г.). Затова в „История на Дунавската флотилия 1879-1935 г.) контраадмирал Сава Иванов отделя специално внимание на следното събитие:
„… Скоро, обаче, военното щастие ни се усмихна и ние можахме да се сдобием с един отличен параход-влекач и 4 шлепа, които ни бяха тъй необходими в този момент. По инициатива на синът на бившия руски параходен агент в гр. Лом и със съдействието на нашитe погранични войски, още в началото на военнитe действия, на 15 октомврий 1915 г., един ден след бомбардировката на Варна от руската ескадра, беше примамен и пленен в Ломското пристанище въоръженият руски речен транспортен кораб „Бeлград“ (бивш „Крал Александър“ – Ат. П.), заедно с 4 шлепа. На 26.Х.1915 г. този параход, заедно с шлеповете, беше предаден на българската Дунавска флотилия и веднага екипиран с необходимата военна обслуга. След два дена, на 28.10.1915 г., при подобаващо тържество, параходът беше прекръстен с името „Варна“ и на него се издигна българското военно знаме. От този момент българският транспортен параход „Варна“, който запълни една голяма празнота в нашата Дунавска флотилия, започна своята усилена и много резултатна дейност.
Този кораб, докато трая войната, в продължение на 4 години, действа почти непрестанно по Дунава, и като транспорт, и като боен кораб, и пренесе неоценими услуги на нашата армия. Поради здравият му корпус и силната му машина, той плаваше по Дунава даже и през зимата, когато другите кораби преставаха да плават и се прибираха за продължително време на зимовка“.
