Aвтор: Недялко СТОЙЧЕВ
На 90-годишна възраст почина бившият зам.-министър на отбраната Никола Даскалов. Той е репресиран от комунистическия режим, а след 1989 г. е активен участник в политическия живот на страната като учредител и активен член на СДС и БСДП.
Никола Даскалов е роден на 8 септември 1934 г. Син е на Димитър Даскалов, областен директор на Пловдив. След идването на комунистите на власт баща му е арестуван и впоследствие осъден от извънредния и незаконен „Народен съд“ на смърт чрез разстрел на 10 февруари 1945 г. В края на 40-те години Никола Даскалов заедно със свои съученици решава да се присъедини към горяните, които водят въоръжена борба срещу комунистическата власт. Майката на един от съучениците му обаче ги издава на властите. Милиционерите изземват дневника на Никола, където намират писания срещу комунистическия вожд Георги Димитров. Никола и майка му са изселени от София. Установяват се в родното село на баща му Брестница, Тетевенско. Той учи в Ябланската гимназия, изключен е от Съюза на народната младеж (така се е казвал Комсомолът), комунистическата власт продължава да го следи.
През 1952 г. Никола Даскалов е арестуван заради конспирации, за които провокатори са се опитали да го вербуват. В края на с. г. едва навършил 18 години е въдворен в Белене, където прекарва около 9 месеца. Ето какво си спомня той за времето в лагера: „Трудно е да се каже кое ми беше най-трудното в лагера, тъй като основната доминанта беше гладът. Той определяше цялото ти отношение към действителността. В днешно време, в което непрекъснато се обменят диети за отслабване, различни методи, е неразбираемо как може гладът да е сериозен фактор. Но когато някой е подложен на систематичен глад, това упражнява невероятен натиск върху неговата психика. Феноменът е известен много отдавна. Тази основна доминанта – да измислиш да хапнеш отнякъде нещо, покриваше останалите несгоди и неприятности. Преки конфликти между лагеристите на практика нямаше. Бяхме в положението на безправни овце в едно стадо. Аз лично никога не съм видял овцете в стадото да се бият помежду си. Така беше и с лагеристите“.
След като излиза от лагера, Никола Даскалов работи като изкопчия, тухладжия, тенекеджия, зидаро-мазач, каучуков пресьор, професионален шофьор, а след това и като фотограф. През 1974 г. завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с дипломна работа на тема „Въоръжението на българите през Средновековието – VII–XIV век“.
Никола Даскалов е заместник-министър на отбраната в периода юни–декември 1992 г. в правителството на Филип Димитров и секретар на Столична голяма община. Почетен председател на Стрелкови клуб „Левски“. Автор e на студия „Технологични и художествени особености на оръжейното производство в България през Възраждането“ и на книгите „Огън в ръката“, 1985 г.; „Ръчното огнестрелно оръжие – илюстрирана история“, 1992 г., която има и версия на английски език, 1995 г.; „Да се научим да стреляме точно“, 2001 г.; „Славното време”, 2012 г.; „Няма оазиси в червената пустиня”, 2014 г.; „Огнестрелни оръжия за спорт, лов и отбрана”, 2022 г., „Въпроси към „Славното време“ и днешния ден“, 2024 г.
В книгите и множеството си медийни публикации след падането на комунистическия режим Даскалов хроникира и прави безкомпромисен анализ на периода, в който се разгражда тоталитарната система в България и се полагат основите на демокрацията.
Въпреки тежкия и изпълнен с репресии живот Бачо Кольо (така го наричахме близките му приятели) си отиде като щастлив човек, защото доживя срутването на комунизма и имаше възможност да се включи активно в демократичните процеси у нас след 1989 г. С могъщия си интелект и невероятния си ораторски талант до последния си дъх той не се умори да проповядва колко велико и трудно постижимо нещо е демокрацията.
Вечна му памет!
