Радвам се, че спасихме живота на млади хора
– Г-н полковник, как попълвате кадрите, които ви липсват?
– Миналата година при нас постъпиха 4-ма випускници пилоти от Висшето военновъздушно училище (ВВВУ), като за тях сега стартира курс по програма „Първоначална подготовка” за приучване на типа самолет. Разпределени са за „Пилатус“ и L410. Също така от випуска на ВВВУ дойдоха и 3-ма офицери от инженерно-техническия състав. Но с тези попълнения не решаваме въпросите, свързани с комплектуването. Имаме недостиг на офицери, около 20%. Тази година се надяваме на поне още 3-ма пилоти, като броят им зависи от това, колко от кадрите на випуска ще бъдат разпределени за потребностите за новия боен самолет в другите авиобази. Като цяло, свободни места имаме и за пилоти, и за инженерно-технически състав.
– Във Военновъздушните сили (ВВС) няма ли повече кандидати, отколкото в Сухопътните войски?
– Когато ВВВУ стана факултет, ежегодният брой випускници беше малък. А напускането на кадри, навършили пределните години за военна служба, си върви. Цивилната авиационна индустрия у нас се разви динамично и пое част от хората, които ние подготвяме. Идват при нас, обучават се, но условията, които им предлага гражданската авиация, са по-добри. И по този начин се оформи непланирано текучество на личен състав. Сега политическото и военното ръководство правят всичко по силите си. Първата крачка е направена, но трябва да бъде последвана от други. През годините социалният пакет беше минимизиран, но сега спешно се налага да се преразгледа. Когато започнах професията си, военният пилот имаше право да се пенсионира с 10 години стаж в реактивната авиация. Сега условието е над 15 години стаж и да имаш навършена определена възраст.
– Как сте с нальота – при вас обикновено е по-висок?
– Наистина сме облагодетелствани. Имаме изправна авиационна техника, самолетите „Спартан”, L 410 и „Пилатус“ са осигурени с договори за логистична поддръжка с фирмите производители. За пилотите, преминали курсове, нальотът е най-малко 80–90 ч. Но в инструкторския състав има и такива, които са налетели по 220–230 ч на година. Тези, които преминават курс за обучение – по програма имат около 70 ч за годината, а някои дори повече. Летците пилоти от випуските 2022 и 2023 г. вече са допуснати до полети в състава на екипаж – като помощник-командир на екипаж и са взели класна квалификация – летец пилот – втори клас. Като цяло, проблем с нальота в транспортната авиация действително нямаме.
– Казвате, че техниката е обновена и продължава да се обновява?
– И политическото, и военното ръководство правят всичко възможно. Надяваме се тази година да бъде сключен договор за ъпгрейд на авиониката на спартаните, тъй като вече изминаха 17 години от въвеждането им в експлоатация. Предвижда се освен авиониката да бъдат подменени блоковете за управление и тяхната архитектура с ново окабеляване. Това ще позволи да сме в крак с гражданската авиация и съюзниците от НАТО, за да летим безпроблемно в европейското въздушно пространство. В момента се изготвя техническа спецификация, след това ще се сключи рамково споразумение. Аз съм оптимист. Надявам се да подпишем първия договор към средата на годината.
– А как се подготвят екипите за гасенето на пожари?
– За ограничаване на пожарите от въздуха имаме системата „Гардиан”. Миналата година дадох интервю, бях голям оптимист, че нещата ще се случат по-рано, но нашите партньори отложиха предвидения курс поради ангажираност. Обучението беше за летателния и техническия състав, който е отзад в кабината, в товарния отсек. Курсът принципно е както теоретичен, така също и със симулатор, след което се проведе и реалната подготовка. През изминалата година някои неща от оборудването не бяха доставени изцяло. И затова не можахме да се включим в гасенето на пожари. Курсовете зависеха от партньорите ни и се отложиха за ноември. Те разполагат с квалифицирани инструктори, защото това е един от най-сложните видове подготовка. Обучението преминахме в Пиза, в италианския учебен център на тяхното ВВС. Подготовката беше не само за системата „Гардиан“, но и за десантиране на големи товари – т. нар. системи за десантиране. Преминахме ги и сме напълно оборудвани към този момент. През тази година първо ще възстановим подготовката на екипажа, който премина курса за пожарогасене, като единият пилот е инструктор. След това постепенно ще подготвим и останалите 3 екипажа. По системата „Гардиан” всичко е в наличност – басейните, помпите, наземното оборудване. Забавиха се с бруите за инженерно-техническия състав, който работи с обезопасителни въжета.
– А има ли вече създадена нова система за пожарогасене?
– Италианската страна я разработва, ходихме на презентация на 6 ноември 2024 г. Разработката е в напреднал стадий, има прототип, действащ с контейнер за многократна употреба. Той се слага на модулен принцип – изнася се дюза на специална врата, която да може да херметизира. Максимумът е около 7,5 т вода. На нас ни направиха демонстрация с 5,5 т. Системата се разработва за самолети „Спартан”, като тя ще има и наземно оборудване. Ще притежава способности контейнерът да се напълни с вода за 5 до 8 мин. Планира се до средата на годината системата да бъде сертифицирана и да ни бъде предложена като опция. От наша страна ще докладваме на хората, от които зависи да закупим това оборудване, и се надяваме поне 2 самолета да бъдат оборудвани с тази система.
– През годината ще разчитаме ли да участвате в гасенето на възникнали пожари?
– Оптимист съм. След като екипажите на самолетите преминат летателните упражнения за ограничаване на пожарите, ще започнем работа с колегите от МВР. Според законодателството за борба с пожарите те са водещи в този вид ситуации. Необходима е процедура как ще се задействат нашите сили. Да се изработи процедурата, как да бъдем задействани от човека, който ръководи на терен противопожарните екипи. Трябва да има площадка, където самолетът да кацне, да се разпънат наземните средства – басейни, контейнери и други съоръжения, за да може да е ефективно гасенето. Например да не се наложи да отидем да гасим в Безмер, а да се връщаме до София за вода. Важна е комуникацията с хората долу, на земята – за да не се получи така, че хвърляме водата върху наземните екипи. Ще поканим МВР през март да видят какво може да прави самолетът с 3 т вода и с 5 т.
– Каква е равносметката ви за изминалата 2024-та г.?
– Черешка на тортата е, че сертифицирахме декларираните сили на НАТО. Учението за сертификация беше планирано и проведено без никакви забележки от страна на тези, които ни изпитваха, към личния състав. Екипите от оценители бяха от чуждестранни специалисти в НАТО. Проведохме го в Унгария заедно и със Силите за специални операции и вертолетния модул от авиобаза Крумово. Оценката е, че нашият транспортен модул е готов за мисия. Изпълнихме и над 70 международни задачи – за държавното ръководство, за Българската армия, за други ведомства и министерства. Най-много ме радва, че помогнахме на Министерството на здравеопазването за спасяването на млади хора. Преди две седмици получих есемес от семейство, чието дете превозихме до Щутгарт, където му беше извършена трансплантация на черен дроб. Пишат ми, че сега всичко е добре, надяват се след 6–7 седмици да се приберат в България, детето е живо и здраво. Когато го превозвахме, спартанът беше изпълнен с лекари, с апаратури, а детето беше в тежко състояние. В този самолет имаме захранване с напрежение 220 V и възможности за неговото оборудване за различни медицински ситуации. Може би единственото, за което до момента не е бил ползван, е като операционна. Но иначе в него са били поставяни кувьози и разнообразни видове животоподдържащи апаратури. За спартана всичко е на модули – трябва ти ВИП вариант, слагат се модулите за ВИП. Трябва ти да е десантен вариант – махат се тези седалки, слагат се стъпенки от страна на вратите и т. н.
Нашето желание е да преоборудваме един самолет L410 в линейка. Запознахме се с един модел от най-новото поколение, който позволява да се качи модул за един пациент, с апаратура и с медицински екип. Тогава няма да е необходимо да използваме големия спартан и ще бъде по-икономично. Можем да не закупуваме нов самолет, а само да надградим авиониката на нашите. При надграждането ще се сменят двигателите, за да се увеличи и радиусът на действие с още 1000 км. Освен че ще е херметичен, ще може да лети на по-голяма височина и с по-висока скорост.
