Проектът за нов Устав за войсковата служба е представен за обществено обсъждане до 15 февруари
Бойното знаме се връчва с ритуал на военното формирование от президента, министъра на отбраната или началника на отбраната. Това се предвижда в проекта за нов Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България.
За връчването се изготвя заповед на министъра на отбраната. „Бойното знаме на военното формирование е символ на военните чест, доблест и слава. Личният състав от военното формирование е длъжен да защитава бойното знаме и да не допуска неговата загуба (пленяване) или унищожаване в мирно време и по време на война”, се посочва в текста.
Изброени са и структурите, на които се връчва знамето. Това са командванията на оперативно ниво, бригадите, бригадните командвания и полковете от Сухопътните войски, авиационни бази от Военновъздушните сили, флотилиите, авиационните бази, дивизионите и групите за морски специални операции от Военноморските сили, групите за специални операции от Съвместното командване на специалните операции, както и висшите военноучебни заведения. „Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120х120 cм, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна със златистожълти ресни по трите страни. Като външен вид наподобява на бойните знамена от 1881 и 1937 г. Цветовете са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „За храброст” в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв”, се уточнява в приложение към проекта, като се напомня, че няма пленено българско знаме във военни действия/бой.
В устава са посочени и характеристиките на представителните знамена във войската. Те се връчват на командванията на оперативно ниво, а също на военните формирования с ранг до батальон (дивизион), на които не се полагат бойни знамена. „Представителното знаме на военна част от Българската армия е с еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, обточено със златни сърмени ресни с дължина 5 см от трите страни. Цветовете са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „За храброст” в червен цвят”, се посочва в проектоустава. Подробно са описани правилата, по които знамената се връчват, съхраняват и използват в определени случаи.
Проектоуставът е представен за обществено обсъждане, което продължава до 15 февруари. В мотивите към документа се напомня, че досегашният устав е от 2008 г., но динамиката в обществените отношения, настъпилите междувременно законови промени, както и фактът, че страната е все по-активен член на НАТО са довели до изготвянето на новия устав.
Началникът на отбраната с право да определя смяната на униформите
Началникът на отбраната има право да променя датата за смяна на униформеното облекло в зависимост от метеорологичните условия, се казва в проектоустава. Досега тази възможност беше дадена на началника на съответния гарнизон. В новия проект обаче правото е предоставено на военен № 1, тъй като от досегашния устав е отпаднала главата „Гарнизонна служба”. Промяната се наложила, тъй като границите на гарнизоните не съответстват на административното деление на страната, а освен това в Закона за административно-териториалното устройство на Република България са определени териториални единици и в обхвата им не се включва понятието „гарнизон”.
В новия проект остава положението, че видът, съставът, редът за носенето на униформeното облекло и отличителните знаци към него за военнослужещите от въоръжените сили се определят от министъра на отбраната със заповед. В зависимост от сезона униформите се делят на: 1. лятна – носи се от 1 май до 30 септември; 2. зимна – носи се от 1 октомври до 30 април, като началникът на отбраната може да променя тези дати.
Военнослужещият е длъжен да спазва военната клетва, да пази и защитава бойното знаме, да бъде на разположение по всяко време на денонощието за изпълнение на задълженията си по военната служба, да пази честта на пагона, да опазва класифицираната информация, да се подчинява безпрекословно на командирите (началниците) си и да ги защитава в боя, пише в проекта. Тези текстове са познати и от досегашния устав, както и още осем задължения на воина.
Същевременно, както и досега, на военнослужещия се забранява, когато е в униформено облекло да държи ръце в джобовете си по време на движение и в присъствието на по-старши, да стои и да се движи в строй без шапка, да носи други украшения, знаци и емблеми освен утвърдените за носене с униформеното облекло, да седи в присъствието на по-старши без негово разрешение, да пуши по време на движение и в присъствието на по-старши без негово разрешение, да стои и да се движи извън войсковия район без шапка. Останала е и забраната военнослужещите в строй да се движат в крак във войсковите помещения и по мостовете.
Коригиран е обаче друг текст, въведен през 2012 г. Според него на военнослужещия, когато е в униформа, се забранява „да носи шапка на летищни съоръжения и на плавателни съдове по правила, определени от командирите (началниците)”. Така правната норма звучи обратното на това, което законодателят е искал да каже. С проекта за новия устав текстът е поправен и звучи така: „Военнослужещите носят шапки на летищни съоръжения съгласно установения ред с правила, определени от командирите (началниците)”.
Дежурните сили се назначават от командира
Дежурните сили се назначават при необходимост по решение на командира (началника) на военното формирование, се предвижда в проекта. Този екип е нов за устава. „Дежурните сили са предназначени за усилване на охраната, пропускателния режим, както и за оказване на помощ при гасене на пожар и ликвидиране на последици от бедствия и аварии във военните обекти на военното формирование. Дежурните сили са подчинени на дежурния по военно формирование и действат по негово разпореждане”, се посочва в документа. За старши на дежурните сили се назначава най-старшият от състава им.
Друга новост е въвеждането на още едно длъжностно лице в строя – заместник-командир на военно формирование по
техника и въоръжение. Сред задълженията му, изброени в 21 точки, са да участва в разработването на плановете за бойна готовност и мобилизация, да ръководи техническата и специалната подготовка на подчинените му структури, да организира изучаването, обслужването, съхранението, ремонта и евакуацията на въоръжението и техниката, да извършва на три месеца проверка и технически преглед за състоянието на въоръжението, боеприпасите, техниката, както и най-малко на два месеца веднъж да проверява вътрешния ред в подчинените му структури и т. н. Особено важно, в контекста на модернизацията и превъоръжаването във войските е задължението на заместник-командира по техниката и въоръжението да организира и контролира усвояването на постъпващата на въоръжение техника и обучението на новоназначения инженерно-технически състав, както и да контролира своевременното и качественото извършване на доработките по техниката и въоръжението.
В проектоустава са регламентирани и задълженията на длъжностните лица при изпълнението на военна служба в състава на международни организации или в други международни инициативи в чужбина.
