България ще подаде искане за конвергентен доклад за еврозоната в максимално кратки срокове, но страната трябва да отговаря на съответните критерии. Това стана ясно от думите на министърът на финансите Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на народния представител Мартин Димитров.
По думите на министър Петкова, преди страната ни да отговори на критериите, рискува да се получи негативен отговор по искането. „Разбира се, ще подадем искане за конвергентен доклад в максимално кратки срокове, но трябва да отговаряме на съответните критерии. Преди да отговорим на тези критерии, рискът да получим негативен отговор е голям. Поради тази причина първо трябва да сме наясно с бюджета за 2025 г. След това трябва да бъде одобрен фискално-структурен план на България, тъй като той гарантира именно тази устойчивост, която трябва да покажем и едва след това ще вървим в тази посока. Но нашите европейски партньори подкрепят България. Приветстват, че имаме редовно правителство. Очакванията към нас са големи, надявам се с общи усилия да се справим с тази ситуация”, заяви Петкова.
Тя напомни, че в началото на миналата седмица е провела среща в Брюксел с председателите на Еврогрупата и на Европейската централна банка – Паскал Донахю и Кристин Лагард, както и с еврокомисаря Валдис Домбровскис. По думите на министър Петкова, европейските институции приветстват напредъка на страната в подготовката за членство в еврозоната, като има консенсус около тезата, че страната ни може да поиска изготвянето на конвергентен доклад.
„Според публикуваните на 17 януари 2025 година данни на Евростат за инфлацията в страните от Европейския съюз, референтната стойност на критерия за ценова стабилност към декември 2024 г. се изчислява на 2,5 процента. Инфлацията в България за същия период е 2,6 процента, което означава, че с данни към декември 2024 година инфлацията е с 0,1 процентни пункта над референтната стойност”, обясни Теменужка Петкова.
Тя припомни, че според разпоредбите на ЕС ценовата стабилност е налице, когато средният темп на инфлацията не превишава с повече от 1,5 процентни пункта този в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. За изчисляване на референтната стойност на критерия за ценова стабилност се използва 12-месечния среден темп на инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени, като се взима средноаритметичната стойност на темпа на инфлацията в трите държави с най-силни темпове на инфлация към съответния месец и към нея се добавя 1,5.
„При изчисляването на референтната стойност се взима предвид и динамиката на цените в държави, за които е определена като статистическа нетипичност или така наречения „outlier”. Определянето на държави за такива със статистически нетипична инфлация и изключването им от критерия за ценова стабилност е решения което се взима от ЕК и ЕЦБ при изготвяне на конвергентните им доклади на база анализа по утвърдена методология“, обясни Петкова.
„За разглеждане на една страна като статистически нетипична, тоест за изключването ѝ при изчисляване на критерия за ценова стабилност, трябва да е налице комбинация от две условия. Първото условие е темпът на инфлация в съответната държава да е значително под средния в еврозоната и второ – инфлацията да е породена от специфични за страната извънредни фактори, които не могат да се разглеждат като представителни за инфлационни процеси в еврозоната”, изтъкна финансовият министър. Редовното правителство продължава активната работа по подготовка на страната ни за членство в еврозоната, включително по изпълнението на критериите за членство, каза Петкова. И допълни: „Европейските институции приветстват страната в подготовката за въвеждане на еврото, както и сформирането на редовно правителство. Консенсусно е мнението, че България следва да изисква доклади при изпълнение на критериите за членство в еврозоната”.
По думите на финансовия министър потвърждението на отчетните данни, че страната ни изпълнява всички технически критерии за членство ще бъде необходима предпоставка за официалното ни искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади. При оценката си ЕК и ЕЦБ анализират и устойчивостта при изпълнение на всички критерии, което е предпоставка за получаване на положителна оценка от страна на ЕК и на ЕЦБ.
„Поради това правителството работи усилено и систематично по подготовка и на държавния бюджет за 2025 година, който да отговоря на съответните критерии за дефицит. Също така се подготвя и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 година и се работи за финализирането на Националния средносрочен фискално-структурен план на България, с който да потвърдим ангажимента си за поддържане на макроикономическа устойчивост и фискална дисциплина в средносрочен план. Тоест от страна на европейските институции от нас се очаква устойчивост по отношение на тези показатели в следващите три години”, добави министър Петкова.
