Изпълнявал съм задачите с желание, с душа и сърце, казва офицерът от Четвърти артилерийски полк
Шишево, Ухлата, Чадър могила, Геджик тепе, Серчево, Остър камък… Само със споменаването на тези няколко имена голяма част от офицерите, сержантите и войниците от Българската армия веднага ще се сетят, че става въпрос за „Корен”. И мислено ще добавят наименования и на други местности и отметки на този полигон. Ако се изброят пък 152-мм гаубица, реактивна система БМ-21 „Град” или противотанков ракетен комплекс „Конкурс”, със сигурност може да се направи заключението – на полигон „Корен” се извършва поредното полево обучение на формирования от 4-ти артилерийски полк.
Фото авторът
Защо разговорът ми с майор Емил Григоров започва с тази позната и на двамата картина? От много години той участва в тези лагерни обучения и едно от задълженията му е да разведе пристигналите журналисти по полигона, за да покаже дейността на батареите и дивизионите, и да съдейства при разговорите с отделни военнослужещи. И защото в предстоящото излизане на полигона за подготовка на формированията майорът няма да бъде на „Корен”. А причината е, че от 31 януари той вече не е в редовете на 4-ти артилерийски полк и му остава само един курс по преквалификация, преди да се присъедини към запасното войнство.
Като говорим за полигона, интересна е Равносметката на майор Григоров –
колко пъти е бил на „Корен”?
Отбелязва, че само по време на учението „Планински страж-99” е бил 6 пъти на полигона. След това – по 3–4 излизания на година, като командир на взвод, командир на батарея, офицер от щаб на дивизион, от щаба на полка, като офицер по връзки с обществеността в отразяването на събитията и в помощ на дошлите журналисти. И обобщава, че за близо 32 години в артилерийското формирование има над 120 излизания на полигон „Корен”.
32 години ли? Ами толкова са. Роден е на 2 август 1970 г. в Исперих. Средното си образование завършва в родния си град. След това от 1988 до 1993 г. се обучава във военното училище в Шумен в специалност „Земна артилерия и противотанков управляем ракетен комплекс”. Като лейтенант през 1993 г. е разпределен в 4-ти артилерийски полк в Асеновград. (От 1 септември 1998 г. полкът е на бригадна организация, а от 1 юни 2008 г. отново е полк). Преминава на различни командни и щабни длъжности. Бил е и заместник-началник щаб на реактивния дивизион с командир майор Димитър Илиев, който достига до длъжност заместник-началник на отбраната и звание генерал-лейтенант.
Емил Григоров е изпълнявал и задължения като офицер по мотивация и качество на живот. През 2021 г. става майор и началник на отделение „Административно” и продължава да съвместява и задачите си по връзки с обществеността. И точно при тях е в своята стихия. На полигон „Корен” той посреща журналисти и те са очаровани от неговата
бърза и ефективна дейност
„Това, че съм бил на подготовки като командир на взвод и командир на батарея на полигона много ми помагаше. Познавах местностите и пътищата и като ми се каже кое формирование къде се намира и какво ще прави, аз знаех на кое място да закарам представителите на средствата за масова информация”, посочва майор Емил Григоров.
И обяснява: „Моята работа не се изчерпваше само с това да организирам дадено мероприятие и то да бъде отразено – по-скоро задачите ми бяха като палитра от дейности. Може да се каже, че те бяха по 14 направления. Отговарях за музея на формированието и експозицията на открито – 42 оръдейни системи и над 120 единици стрелково оръжие. Зачислени ми бяха средствата за културна дейност и се занимавах с организацията на художествената самодейност, с историята на формированието, грижех се и за параклиса „Свети Георги Победоносец” в района на полка”.
Може да изброи още много други дейности – задължения при поддържането на войнишките паметници в района на формированието, водещ на церемонии по изпращането и посрещането на контингенти и на други събития. Няма войник, сержант и офицер от полка, който той да не познава. Службата го е свързала с много хора не само в Асеновград, а и с воини от сродни формирования на Българската армия, представители на общината и на Българската православна църква, на бизнеса, на музикантското съсловие. Заместник-председател е на настоятелството в читалище „Родолюбие”.
Има заслуги при възстановяването на паметника чешма в района на формированието, изграден през 1923 г. и занемарен по различни причини. През 2007 г. е сформирана работна група за неговото реставриране. За издирването на липсващите имена на две от плочите на паметника Емил Григоров е ходил до Смолян и Пловдив, и най-вече многократно е посещавал военния архив във Велико Търново. Сега на възпоминателните плочи са изписани имената на 111 артилеристи, загинали в двете Балкански войни. А за да е достоверно едно име, уточнява майорът, то трябва да е намерено поне в 4 независими източника.
Като други
скъпи спомени
на майор Григоров ще останат прегледите на любителското творчество в Сухопътни войски. Отговарял е за представителите на 4-ти полк и няма да забрави първите комплексни места през 2003 и 2008 г., изпълненията на формация „Фугас” с ръководител старшина Иван Меселов, неподправения армейски хумор от сценките на лейтенант Георги Златев и старши сержант Ивайло Иванов, камерния танц „Кукери”…
„Трябваше да сдам имуществото и длъжността в рамките на 20 работни дни от 3 януари до 31 януари – връща се към днешната реалност майор Емил Григоров. – А от 3 февруари до 1 август участвам в курс преквалификация.”
Зарича се, че вече ще отделя повече внимание на съпругата си Димитринка, тъй като е имал малко свободно време при заеманата длъжност в полка, включително в почивните дни и по празниците. Дъщеря му Анастасия е завършила образованието си в Дания и е останала на работа там. По-често ще може да посещава и родителите си в Исперих. Ще му остане повече време за четене на книги и увлеченията му по музиката. Участвал е в организацията на фолклорни фестивали и може би това ще бъде едно от заниманията му след раздялата с армията.
Майорът малко се изненадва от въпроса ми за принципите, на които е бил верен като офицер. И след кратко замисляне отговаря: „Винаги в своята дейност съм се ръководил от това, че трябва да изпълнявам задачите си с желание, с душа и сърце”.
Допълвам – и с усмивка. Тъй като досега не съм го виждал в лошо настроение, може и да е бил понякога, но не го е показвал. Винаги е бил усмихнат и добронамерен, качества, които ще му помагат и в бъдеще.
