Автор: Георги ГОСПОДИНОВ
Остап Сливински е от поколението поети и писатели в Украйна, които имат страшно важна роля в тази война. Едно поколение, което продължава да прави фестивали на литературата, да има читателски клубове и да обсъжда книги. Да правиш такива неща по време на война и да запазиш духа е особена сила. Остап е преди всичко поет, но и преводач, и учен. Българист, славист, с дисертация, посветена на изследване на тишината в българската проза от 60-те до 90-те г.
Бях на първото представяне на „Речник на войната” на Франкфуртския панаир. Това е книга, която първо е речник. Речниците или енциклопедиите излизат, когато езикът се е оформил и нещата са се утаили. Тук имаме речник на войната по време на война. И това е много особена археология на всекидневието във всекидневието.
Защо тази книга е много вълнуваща? Защото присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история. Има такъв момент, в който сутринта на 24-ти февруари изведнъж се чува, че руските танкове навлизат в Украйна. Има сутрини, в които всекидневието изведнъж се е превърнало във война. Убежището се е сменило. Когато сложих заглавието „Времеубежище” и двамата го коментирахме с Остап, аз си мислех, че на никого не трябва да обяснявам, че времеубежище идва от бомбоубежище.
Преди войната в Украйна бомбоубежище беше забравена дума. И никой под 18 години не знаеше какво е бомбоубежище. За съжаление, сега всички знаят и тази дума е влязла в речника. Така че всекидневието, което се превръща в история, речникът, който излиза, преди да е свършила войната – това са архив и памет. И всяка война е спечелена или не спрямо това, как е разказана после. Тече война в момента и тя е война и на истории, на думи. Това, което каза Остап, е: В началото на войната човек мисли, че думите не са нужни. Но тази война може да бъде спечелена или не и през историите за нея. Книгата „Речник на войната” е част от поддържането на някаква нормалност, ако по време на война има нормалност…
