Анализът е изготвен от Павлин Русанов – държавен експерт в Дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“ на МО
Дебатите около размера на бюджетите за отбрана в страните от НАТО са добър повод да погледнем в близката история на България и да видим динамиката във военните разходи на страната. Ясно е, че съществува корелация между икономическите възможности на една държава и размера на парите, заделяни за отбрана. Кои разходи за отбрана са относително големи и кои – малки? Преценката до голяма степен зависи от международната среда за сигурност, от усещането за заплаха в ръководството и в обществото на една държава, както и от явната или тайната подготовка на тази държава за отбрана или пък за извършване на агресия. Целта на тази статия е да обърнем повече внимание на военните разходи по света и в България не толкова като номинални стойности, а по-скоро като процент от БВП.
Интересно е да видим как се представя икономиката на България в период от над 4 десетилетия, който обхваща последните години на комунистическото управление (1980–1989 г.), мъчителния преход към пазарно ориентирано стопанство (1990–1997 г.), както и четвърт век нормално функционираща пазарна икономика (1998–2024 г.). Важно е да се отбележи и фактът, че последният период беше белязан от две дълбоки икономически сътресения: световната финансова криза от 2007–2009 г. и кризата, предизвикана от световната пандемия от COVID-19 в периода 2020–2021 г.
Говорейки за представянето на българската икономика, ще се концентрираме основно върху: общия Брутен вътрешен продукт (БВП) на страната; БВП на човек от населението, както и върху експорта на индустри-ални и земеделски стоки и услуги.
Използвали сме данни от Macrotrends (www.macrotrends.net) – водеща изследователска платформа за дългосрочни инвеститори, която предоставя икономически данни за над 100-годишен период. Трендът през изтеклия период е очевиден. БВП през 2022 г. е над 4,5 пъти по-голям от този през 1980 г. Това се вижда от сравнението на стойностите на БВП по години в текущи цени. Ако данните за целия период се представят по цени от 2022 г., разликата не би била толкова голяма, но все пак е от порядъка на поне 2 пъти.
Интересни са демографските показатели на България през целия разглеждан период. През неговата първа четвърт населението на страната продължаваше да нараства, макар и вече с много ниски темпове, като непосредствено преди гоненията на хората с мюсюлмански имена то достигна почти 9 млн. души.
През следващите три десетгодишни периода бяхме свидетели на обратния тренд – постоянно свиване, като през 2022 г. бе достигнат минимумът от 6 450 000 души. Този параметър е от значение за нашия анализ, защото демографските показатели са пряко свързани както с икономическите възможности на страната, така и с осигуряването на военнослужещи за армията.
Ако гледаме данните за брутния вътрешен продукт на България на човек от населението за периода от последните четири десетилетия, ще видим още по-голяма разлика в полза на 2022 г. спрямо 1980 г. – повече от 5,5 пъти. Дори и при представяне на стойностите на БВП на човек от населението по цени от 2022 г., разликата пак би била поне 2,5 пъти.
Кривата на отбранителните разходи
Тя обхваща период от 40 години, като последните данни са за 2019 г. Данните са от изданието на Държавния департамент на САЩ World Military Expenditures and Arms Transfers (WMEAT).
На графиката се виждат няколко ясно очертани периода. Първият от тях е между 1980 и 1989 г. Той бе свързан с последните години на Студената война и острото противопоставяне между двете обществено-политически системи в света. След това последва рязък спад на военните разходи в началото на 90-те години на XX век. Третият период обхваща времето от средата на 90-те години докъм 2018 г. Той се характеризираше с постепенен плавен спад. Едва през 2019 г. тенденцията за спад се пречупи и се появи рязък отскок на разходите за отбрана, който беше свързан преди всичко със закупуването на първите осем от самолетите F-16 за ВВС на страната. Този отскок положи основите на период на плавно повишаване на разходите за отбрана като процент от БВП.
80-те години на XX век – относителна бедност плюс милитаризация.
През 80-те години на XX век средата за сигурност, особено в началото на десетилетието, се характеризираше с висока степен на заплахи дори за оцеляване на човешката цивилизация поради острото противопоставяне на двата съюза – Организацията на Варшавския договор (ОВД) и НАТО.
На Фиг. 2 са показани стойностите на разходите за отбрана на НАТО и ОВД, като се виждат и средните стойности за света като контролен случай.
Средните световни разходи за отбрана в началото на периода се колебаят на ниво около 6% от БВП, като по-късно постепенно спадат до под 5%. През цялото това време усреднените разходи за отбрана на държавите – членки на НАТО, се придържат към нива, малко по-ниски от средните за света. Същевременно разходите за отбрана в ОВД през по-голямата част от периода се колебаят на ниво около 12% от БВП, създаван в тези държави.
Картината няма да е пълна обаче, ако не разгледаме малко по-подробно какви всъщност са били разходите за отбрана в този период на отделните страни – членки на ОВД. Невероятните 12% от БВП като разходи за отбрана се дължат преди всичко на усилията на СССР, докато повечето от държавите членки се опитват да се придържат на ниво от 6% до 10% от БВП. Тук е мястото да отбележим уникалния случай на България, която се опитва и през по-голямата част от периода успява да изпревари дори СССР с разходи за отбрана, гравитиращи около 14% от БВП. Тоест, държавата с най-ниските икономически възможности в Източна Европа проявява невероятна последователност в поддържането си на имиджа на може би най-милитаризираната страна в Европа.
След като видяхме какви са позициите на отделните държави в рамките на ОВД, следва да погледнем отблизо и какви са военните разходи в нашия географски регион – Югоизточна Европа (ЮИЕ).
Картината, представена на графиките на Фиг. 3, отново е без изненади. На фона на останалите държави в региона България изглежда като свръхмилитаризирана държава. Като се виждат военните усилия на останалите държави, се оказва доста съмнително позоваването на някаква военна заплаха от съседите, която би инспирирала такъв подход.
Днешният ден – как растат отбранителните разходи на страните от НАТО
По време на срещата на НАТО на високо равнище в Уелс през септември 2014 г. бе установено, че разходите за отбрана на страните – членки на НАТО, са на много ниско ниво, и бе взето решение в един десетгодишен период (до 2024 г.) постепенно разходите за отбрана (РО) да достигнат 2,0% от БВП, а разходите за придобиване на ново въоръжение и техника (ВиТ) да станат поне 20% от РО.
В самото начало на десетгодишния процес на нарастване на разходите за отбрана след 2014 г. само три държави (САЩ, Великобритания и Полша) изпълняват напълно приетото на срещата на НАТО в Уелс.
Огромната част от страните членки по това време не изпълняваха нито изискването за ниво на РО на 2% от БВП, нито необходимостта за осигуряване на 20% от РО за придобиване на ново въоръжение. България е една от държавите, които са далеч от изпълнението на решенията.
На следващите срещи на страните – членки на НАТО, на високо равнище във Варшава през юли 2016 г., в Брюксел през юли 2018 г. и юни 2021 г. тези решения бяха потвърдени.
По време на срещата на високо равнище в Мадрид през юни 2022 г. бяха взети решения, които визираха освен това и нарастването в годините на собствения бюджет на НАТО, който е различен от националните военни бюджети на страните членки. Конкретните решения включваха: Военният бюджет на Алианса да има 10% годишно нарастване до 2030 г.; Гражданският бюджет – също с 10% нагоре; Програмата NSIP – 25% нарастване до 2030 г. Следва да се има предвид, че делът на България от тези бюджети до 31.12.2024 г. е 0,3552%. След преизчисляване на стойностите на БВП на отделните държави за периода 2021–2022 г. нашият дял за годините 2025 и 2026 се повишава на 0,4378%.
На срещата на високо равнище във Вилнюс през юли 2023 г. бе взето решение разходите за отбрана на всички държави членки да се поддържат на ниво, не по-малко от 2,0% от БВП. В последната година на периода нещата за НАТО са се променили драстично. Вече цели 21 държави изпълняват в различна степен решенията на срещата в Уелс. България също е сред държавите, които изпълняват решенията.
Между 2014 и 2024 г. България показва огромен отскок от около 1% на близо 32% от разходите за отбрана, заделяни за ново въоръжение, което и по този показател я нарежда в първата половина от държавите членки. Темпът на нарастването на разходите за придобиване на ново ВиТ прави страната уникална в рамките на НАТО.
Българският напредък от последните години: Ще разгледаме периода от 2011 до 2024 г. Финансовата криза от 2008–2009 г. се отрази особено неблагоприятно на страни с отворена икономика като България. Ситуацията при нас беше влошена допълнително вследствие на неправилните икономически решения, например това за пестене на всяка цена, което в крайна сметка вкара страната в дефлационна спирала в периода 2014–2016 г. и предизвика дълъг период на стагнация, който продължи докъм 2017 г.
През 2017 г. беше приет Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. Той предвиждаше във всяка от годините до 2024 г. да се постига определено ниво на разходите за отбрана с цел постепенно достигане на изпълнението на решенията от срещата в Уелс. На следващите две фигури ще се опитаме да проследим как реално се изпълняваше Планът в последните пет години.
На Фиг. 4 са показани какви са разходите за отбрана на страната от 2019 до 2024 г. в абсолютна стойност по текущи цени за всяка от годините.
На графиката се вижда сериозно нарастване на разходите, особено в последните три години.
Ако гледаме и разходите за отбрана като процент от БВП, то и в това отношение има видим растеж.
Имайки предвид всичко гореописано, съвсем накратко можем да направим няколко основни извода:
• Икономическите възможности на България в края на разглеждания 45-годишен период са несъизмеримо по-големи от тези в началото на периода.
• Въпреки икономическите неблагополучия през 80-те години на XX век България се превръща може би в най-милитаризираната държава в Европа.
• След разпадането на ОВД при нас рязко спадат и разходите за отбрана.
• През последните няколко години вследствие на влошената среда за сигурност разходите за отбрана на държавите – членки на НАТО, и в частност на България, нарастват с ускорени темпове.
