Българите от средното и младото поколение са най-големи фенове на НАТО

Д-р Димитър Ганев, Софийски университет и агенция „Тренд“

Подзаглавие – Войната на Русия срещу Украйна не промени сериозно нагласите спрямо Алианса.

Как се мени отношението на българите към НАТО, особено в последните години на фона на войната на Русия срещу Украйна? Отговор на този въпрос дават данните от поредица проучвания на общественото мнение на социологическата агенция „Тренд“. Настоящият анализ е базиран на резултатите от четири вълни от националните представителни проучвания, както следва: декември 2021 г.; април 2022 г.; януари 2023 г.; април 2024 г.

            Данните от тези четири моментни снимки на общественото мнение ни дават достатъчно ясна картина за динамиката и тенденциите спрямо НАТО в един изключително наситен с международни събития период.

Табл. 1. Какво е Вашето отношение към НАТО?

Сравнението в отношението към НАТО между различните вълни на изследването показва липса на съществена динамика и отсъствието на определена тенденция в позитивна или негативна посока. Единствената промяна, която отива отвъд потенциалната стохастична грешка, можем да регистрираме в последното проучване, което е проведено през април 2024 г. При него

се откроява положителна промяна

като от агенцията отчитат най-високите стойности на „изцяло положително“ отношение от 32%, като това е с 2% повече от проучването през януари с. г. Най-съществена разлика се откроява при спада в дяловете на опцията „по-скоро отрицателно“ от 26% през януари 2023 г. до 22% през април 2024 г. Това се явява и единствената разлика, която е отвъд потенциалната стохастична грешка.

            В случая, ако акумулираме стойностите на положително и отрицателно отношение в сравнение между двете проучвания (през януари 2023 г. и април 2024 г.), ще установим, че позитивните стойности са се покачили от 45% (сборът на 30% + 15%) на 49% (сборът на 32% + 17%), а отрицателните са спаднали от 46% (сборът между 26% + 20%) на 42% (сборът между 22% + 20%).

            Тази позитивна промяна би могла да се дължи най-вече на два основни фактора. Първият е, че след руската военна инвазия в Украйна българите съзнават по-високата степен на сигурност, която им дава членството в НАТО. Дори и войната в Украйна да излезе извън нейните граници, по-малко вероятно е тя да се пренесе на територията на държава, която е член на НАТО. Потенциално по-застрашени се явяват страни като Молдова например, които не членуват в Северноатлантическия пакт.

            Вторият фактор, който е способствал за леко подобряване на отношението към НАТО, най-вероятно е свързан с разширяването на съюза с още две нови страни членки – Швеция и Финландия, които в очите на българите (а и в действителност) са високоразвити страни. Решението на две силноразвити държави, които са и в близост (едната с голяма обща граница с Руската федерация) до Русия, без съмнение влияе на част от българите да променят отношението си към НАТО в по-положителна насока. Или по друг начин казано – щом толкова години след създаването на Организацията на Северноатлантическия договор държави, които са имали възможност във всеки един момент да станат член на отбранителния съюз, сега решават да станат част от него, говори, че може да му се има доверие и че тенденцията за съюза е положителна. Това влияе и върху общественото мнение в страната ни.

Таблица 2. Какво е Вашето отношение към НАТО? Демографска разбивка, април 2024

С цел да установим наличието на динамика на нагласите в определени демографски групи е необходимо да сравняваме резултатите между отделните групи с тези в общата картина (най-лявата числова колона – тотал). За да можем да говорим за по-съществена разлика в мнението на определена демографска група с тази на общата картина (пълнолетното население на страната), то разликата е необходимо да бъде от поне 5% в едната или другата посока. На тази база можем да идентифицираме три групи, в които има динамика спрямо общата картина – по възраст, образование и електорални предпочитания.

Сред младото поколение (18–40-годишни) регистрираме по-високи стойности на положително отношение спрямо НАТО. Сред най-младите (18–29-годишни) има по-високо натрупване в опцията „не знам/не мога да преценя“, като това е традиционно за тази група по всички въпроси с политически характер. Това поколение все още е дистанцирано от политическия процес и не следи събитията и новините толкова отблизо. Това е и обяснението за по-високите стойности на липса на мнение. Въпреки това и сред тях положителното отношение видимо преобладава – 52% срещу 33%, с отрицателно. При хората на възраст от 30 до 39 години отчитаме най-високото ниво на позитивна нагласа спрямо НАТО – 59%, като тук опцията „изцяло положително“ е споделяна от 25%, докато отрицателните са 34%.

На другия полюс като отношение към НАТО са най-възрастните

тези над 60 години, като сред тях доминира отрицателното отношение към отбранителния съюз. Нещо повече – колкото по-възрастни са респондентите, толкова по-негативно е отношението. Немалка част от тях гледат с носталгия към периода на социализма, в който НАТО бе възприемана като вражеска организация.

Сред групата между 60 и 69 години 49% имат позитивно отношение към НАТО, докато 52% имат отрицателно, като крайната опция „изцяло отрицателно“ тук доминира с 27%. Сред най-възрастните, тези над 70 години, позитивното отношение е само 36%, а отрицателното е 47%, като и тук крайната опция е със съществен превес – 30%.

Динамиката по възраст не трябва да ни изненадва. Тя напълно се вписва в една по-широка рамка, която е достатъчно позната, а именно – по-младите поколения са по-позитивно настроени към европейската и атлантическата принадлежност на страната ни, докато по-възрастните поколения гледат с по-голям скептицизъм на това. Тази поколенческа зависимост до голяма степен е следствие от носталгичните настроения на част от най-възрастните поколения в България, които са социализирани в социалистическия период и имат по-силно застъпени сантименти към Русия (респ. СССР).

Втората група, в която се регистрира определена динамика спрямо общата картина, е тази на хората с висше образование. Сред висшистите 23% декларират изцяло положително отношение срещу 17% сред общата картина и 35% по-скоро положително в сравнение с 32% сред всички. Дяловете на отрицателно също са по-ниски, като 20% декларират по-скоро отрицателно мнение (срещу 22% сред пълнолетното население) и 16% изцяло отрицателно (срещу 20% сред всички).

Близо една четвърт от тези с основно и по-ниско образование попадат в опцията „не знам/не мога да преценя“, което не е изненада. Именно тази група в най-голяма степен е дистанцирана от политическите процеси, най-слабо се интересува от тях и е най-малко информирана. Групата на най-ниско образованите съвпада в голяма си част с тази на ромите и поради тази причина данните на тези две групи са сходни като дялове.

Да очакваме ли промяна в нагласите?

В краткосрочен план най-съществените фактори, които биха могли да окажат промяна в отношението на българите към НАТО, са динамиката на военните действия в Украйна, както и потенциалният изход от войната заради ангажимента на организацията в подкрепа на Киев. Трудно можем да предположим от днешна гледна точка как би изглеждал образът на НАТО, в който и да било от възможните сценарии за изход от войната.

В дългосрочен план при липса на сериозни фактори на международната сцена, които да променят отношението към НАТО в положителна или отрицателна посока, то перспективата е за подобряване на нагласите на българите спрямо НАТО. Причината е изцяло демографска – младите поколения (18–40 г.) декларират по-позитивно отношение спрямо Организацията на Северноатлантическия договор в сравнение с общата картина, докато по-възрастните (над 60 години) имат в най-големи дялове отрицателно отношение.