Защита над цялата територия на САЩ ще ангажира местната наука и военната промишленост.
Един от първите укази, които още на 28 януари подписа новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп, беше за създаване на система за противоракетна отбрана (ПРО), сходна на израелската „Железен купол“ (Iron Dome). С него той възложи на министъра на отбраната Питър Хагсет за 60 дни да разработи проект за „противоракетен щит от следващо поколение“, който да защитава страната от атаки с балистични, хиперзвукови и модифицирани крилати ракети. Този срок е поставен, за да може планът за финансирането му да бъде разгледан до края на подготовката на бюджета за новата финансова 2026 г.
Доналд Тръмп нарече проекта „Железният купол за Америка“ (The Iron Dome for America) в знак на уважение към известната израелска система за ПРО, която доказа ефективността си. На САЩ обаче е нужна много по-мащабна и адаптирана към конкретните заплахи към страната защитна система.
Израелският комплекс за противовъздушна и противоракетна (ПРО и ПВО) Iron Dome (създаден от компаниите Rafael и IAI) e предназначен за прехват на ракети с малък обсег, дронове и артилерийски снаряди. В състава на всяка негова батарея влизат цифров радар ELM-2084, способен да следи до 200 такива цели, и пускови установки с ракети прехващачи Tamir. Изчислителна машина, монтирана в апаратен контейнер, самостоятелно определя
потенциалната опасност
която представляват целите и автоматично се обстрелват само тези, които могат да ударят защитавания обект. Операторите в командния пункт на батареите само следят дали апаратурата функционира нормално и при нужда внасят корекции. Iron Dome има коефициент на успеваемост на прехватите около 90% и от приемането на въоръжение (2011 г.) и е последната линия на защита от ешелонирана система за ПВО и ПРО на еврейската държава. Средният и далечният ѝ ешелон формират зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) „Прашката на Давид“ (David’s Sling) и Arrow-2/3, на които е поверена борбата с балистични и аеродинамични цели. През 2025 г. израелците планират да усилят близката защита и с лазерния комплекс Iron Beam.
Простото клониране на технологията на Iron Dome е неподходящо за САЩ. Комплексът е специално разработен с финансовата помощ на Вашингтон за тактическа защита на гъсто населени райони от враждебните ѝ съседи. А заплахите за САЩ идват от стратегическото ракетно оръжие на потенциалните ѝ противници (Русия, Китай, Иран, Северна Корея). Те изискват по-сложни решения за противодействие.
Създаването на „Велик противоракетен щит“ (както го нарече Тръмп) беше едно от предизборните му обещания. Той заяви, че ще изгради безпрецедентна, най-съвременна противоракетна защита над цялата страна, в чието създаване ще бъде ангажирана местната наука и военната промишленост. За да се осмисли мащабът на проекта, трябва да се вземе предвид, че САЩ са с площ 431 пъти по-голяма от тази на еврейската държава ( 9,82 млн. кв. км срещу 22,770 кв. км).
Президентският указ предполага
новата система за ПРО
да бъде много по-всеобхватна, изключително скъпа и далеч по-сложна от израелската Iron Dome. Тя трябва да осигури защита на САЩ срещу стратегическите нападателни оръжия. Предвижда се развръщане на многоешелонна защита, състояща се от наземни и космически средства за разузнаване, ранно предупреждение и за прехват. Потенциалните орбитални елементи предполагат мрежа от разузнавателни спътници, способни да засичат балистични и хиперзвукови ракети и спътници прехващачи, снабдени с лазери за тяхното унищожение. В проекта се допуска и разработка на още един нискоорбитален ешелон от космически платформи с ракети прехващачи, които да резервират лазерите. Това го доближава до т. нар. програма „Звездни войни“ на 40-ия президент на САЩ Роналд Рейгън, стартирана през 1983 г. в разгара на Студената война. Нейното закриване според Тръмп е било грешка. Той се аргументира, че за последните 40 години заплахите, произтичащи от стратегическия арсенал на противниците на Америка, не са намалели, а са се увеличили.
От амбициозния противоракетен щит се очаква да гарантира откриване, прехват и унищожение на балистични ядрени ракети в т.нар. им фаза на разгон (ускоряване). Тоест между 3-тата и 5-ата минута след старта им, преди да излязат в орбита. Ако за целта се използват лазерни космически системи, те трябва да са много мощни и с възможност за поражение над 100 км. Но такива все още не съществуват. Дали могат да бъдат разработени на този етап, и то срещу разумни инвестиции, е голям въпрос.
По експертни оценки предложената от Тръмп инициатива ще струва
между стотици милиарди и $2,5 трилиона
и ще отнеме много години. Технологичните проблеми пред нея са сериозни. Отделно за толкова мащабен и скъп проект е нужно и одобрението на Конгреса, което не е сигурно. Затова е по-вероятно засега да се реализират само част от наземните съставляващи, предвидени в него.
САЩ и сега разполагат с ешелонирана ПРО (National Missile Defense – NMD). В първия ѝ ешелон, в който са инвестирани над $60 млрд., влизат противоракетни комплекси с шахтово базиране, наричани GMD (Ground-based Midcourse Defense). Те бяха въведени в строя през 2005 г. и са предназначени за поразяване на вражески междуконтинентални балистични ракети на далечните подстъпи към страната. В състава им влизат 44 ракети прехващачи GBI (Ground-based Interceptor). 40 от тях са разположени във Форт Грили (Аляска), а 4 – във военновъздушната база „Ванденберг“ (Калифорния). Комплексът е свързан с радарите от радиолокационната система за далечно откриване и предупреждение за ракетно нападение Pave Paws в Аляска, Калифорния и Масачузетс. Противоракетите са проектирани за кинетичен прехват на неприятелските балистични цели и бойните им части извън земната атмосфера. Цената на всяка от тях обаче надхвърля $50 млн. и разширението на тази система по цялата територия на страната ще изисква сериозни разходи.
Средният ешелон съставлява наземния противоракетен комплекс THAAD, проектиран за височинно атмосферно или задатмосферно унищожение на балистични ракети със средна и малка далечина в крайния етап от полета им. До неотдавна заради Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег Русия нямаше такива оръжия, но след прекратяването на действието му през 2019 г. руснаците се сдобиха с нашумялата ракета „Орешник“. При пуска ѝ от
Чукотка или Камчатка
в обсега ѝ са Аляска и западните американски щати. Противоракетата на THAAD е с кинетична бойна част и поразява целта с пряк удар. Комплексът обаче не гарантира прехват на междуконтиненталните ракети, на маневриращи аеродинамични цели и на ракети, летящи по квазибалистична траектория.
Сходни възможности с THAAD има морският компонент на щатската ПРО, включващ разрушители с бойна информационно-управляваща система Aegis и противоракети SM-3, които водят ефективна борба срещу маневрени въздушни цели. В последната линия на отбрана са ЗРК MIM-104 Patriot.
Въпреки че през последните няколко десетилетия САЩ са похарчили над $400 млрд. за програми за развитие на ПРО, защитата срещу стратегическото ракетно оръжие остава далеч от желаното. При извършени 21 теста с шахтовите противоракетни системи GMD са прехванати успешно само 12 балистични цели. Възможностите за борба с междуконтиненталните ракети и хиперзвуковото ракетно оръжие на останалите щатски системи за ПВО и ПРО също са ограничени.
През 2025 г. е планирано да се заделят още $28,4 млрд. за Агенцията за ПРО (Missile Defense Agency, MDA) за нови стратегически и регионални противоракетни средства. Част от тях отиват и за изпитанията на нов радар за далечно откриване, предназначен за системата за ранно предупреждение, който се очаква да осигури по-добро разпознаване на заплахите и по-ефективно използване на комплексите GMD. Ще бъде продължена още работата по ново поколение шахтови противоракети (Next Generation Interceptor, NGI), които да допълнят съществуващите и общият им брой да нарасне до 64 (44 GBI и 20 NGI). Финансова подкрепа получава и проектът за система за прехват на хиперзвукови оръжия GPI (Glide Phase Intercept).
В ход е модернизация на комплекса THAAD и
увеличаването на боезапаса
от противоракетите му. Планира се неговите батареи да бъдат интегрирани със системите за бойно управление на ПВО и ПРО на американските сухопътни войски.
Усъвършенстваното на регионалната ПРО ще засегне още морската система Aegis. Със закупуване на модифицирани противоракети SM-3 Block IIA ще е възможно тя да поразява балистични ракети и на големи дистанции. За подобряване на защитата на американските войски по света срещу ракети с малък и среден обсег се предвижда също закупуване на по 4 батареи усъвършенствани ЗРК Patriot PAC-3/MSE с 230 ракети за тях и ЗРК за близко действие M-SHORAD (на базата на БТР „Страйкър“).
Планирани са още инвестиции в следващо поколение стационарни и орбитални сензори за засичане на ракетни опасности.
