След тежък боен епизод прибързано е обявен за потънал, а за екипажа му е отслужен молебен. Но корабът продължава да воюва
Участието на нашия Дунавски флот във втората фаза на Втората световна война все още не е прочистено от идеологическия баласт, натрупван до 1989 г. Защото прочистването на р. Дунав от 2483 англо-американски и германски мини (от Русе до Братислава) е направено с решаващия принос на българските военни моряци. Макар и в състава на съветска флотилия, българският Дунавски флот участва постоянно с 4 електромагнитни миночистача, Румъния участва също с 4 миночистача, а съветската Дунавска флотилия – с 6 трофейни германски миночистача, но обслужването на електромагнитните им тралове става само от български моряци. Като прибавим към това и денонощния труд на флотската работилница в Русе за поддръжката на корабите и на електромагнитните тралове, везните наклоняват към българската Дунавска флотилия.
Този принос е реализиран с усилията на стотици български речнофлотци, заслужено получили бойни отличия. И това става със скромните възможности на Дунавския ни флот, за чийто корабен състав българската държава не намира средства нито преди, нито по време на войната. Затова се налага мобилизация на граждански плавателни съдове. А така също и на моряци от „Българско речно плаване“. Първи е мобилизиран държавният влекач „Искър“. Това не е случайно – той е най-новият, построен е през лятото на 1942 г. във Варна. От 19 души екипаж само 5 (командирът и 4 матроси миньори) са военнослужещи от Дунавския флот, останалите – мобилизирани. Сред тях са гражданският капитан на „Искър“ Ангел Барзов (мобилизиран като лоцман) и цивилният механик – П. Дяков. За командир на кораба е назначен новопроизведеният корабник (фелдфебел) – школник Тихомир Маринов от Морския отдел на ШЗО.
През юли 1944 г. България е все още съюзник на Германия и на борда на „Искър“ има немски моряци. Българите усвояват използването на ново, непознато дотогава у нас противоминно въоръжение – електромагнитни и акустични тралове, предназначени за борба с широко използваните на Дунав неконтактни мини. А немците ги въвеждат в тайните на използването на траловете не от добри чувства: Те се оттеглят нагоре по течението на реката, осеяна от англо-американски мини, и са им необходими чисти фарватери. Този опит се оказва важен за по-нататъшната дейност на екипажа.
На 8 септември 1944 г. „Искър“ първи тръгва на война, вече на страната на антихитлеристката коалиция. Прави три курса между Русе и Гюргево като военен транспорт, а на 9 септември получава бойна заповед да започне миночистене във водите на българския Дунав, като превежда зад трал военни конвои от Русе до Видин. От 15 октомври е включен в противоминната отбрана на участъка Турну Северин–Белград с дължина 238 км. Тук, пред пристанището на Велико градище (км 1059), „Искър“ взривява последователно три мини. Тралните кабели са разкъсани и корабът застава на котва за отстраняването на повредите. До Русе достига информацията, че „Искър“ е потънал, а екипажът му – загинал. Дори отслужили панихида! …
А докато трае ремонтът, конвоят пред него дава големи жертви в плавателни съдове и екипажи. Затова на „възкръсналия“ кораб е поставена нова задача: „Да провери и протрали плавателния път наново до Белград и ако се окаже, че фарватерът е задръстен с мини, да открие нов безопасен път и да преведе зад трал един керван от шлепове до Родопек (км 1141)“.
Докато води конвоя, „Искър“ взривява две мини, а пред Родопек – още няколко. Това налага повторна проверка на маршрута Родопек–Белград, отново извършена от българския миночистач, който взривява нови две мини. Между 15 и 20 октомври 1944 г., в разгара на Белградската настъпателна операция, „Искър“ е челен кораб от конвой от шлепове, натоварени с боеприпаси и гориво. Плават в тежка минна обстановка и постоянен германски обстрел. Успешно пристигат в Белград.
И отново първи! След протралването на участъка Молдова веке – Белград, „Искър“ става първият миночистач, който форсира плавателния път до Нови Сад, като взривява следващите две мини. А на 15 декември заедно с миночистача „Хр. Ботев“ извършват бойно тралене и превеждат корабни конвои от Нови Сад до км 1313, където преминава фронтовата линия. В Нови Сад екипажът има сърдечна и незабравима среща с понтониери от Първа Българска армия, които строят мост в този район. Едва в края на годината „Искър“ получава заповед да се отправи към Турну Северин, където да остане за ремонт и зимуване до началото на плавателната кампания през 1945 г. Поради претовареност на румънската работилница екипажът се справя с ремонта почти изцяло със собствени усилия.
Тежките условия на борда – непрекъснати плавания, без почивки, се отразяват неблагоприятно върху здравословното състояние на младия командир на кораба. По-късно той си спомня, че години след уволнението, като студент, е „чувал“ непоносимия шум, който е издавал акустическият трал… Командването на Дунавския флот премества корабник-школник Маринов на брегова служба. За командир на „Искър“ е назначен мичман ІІ ранг Стамен Стаменов. Под негово ръководство е извършено първото и единственото размагнитване на електромагнитния миночистач в плаващата станция на Чифтелер (островите Голям и Малък Близнак – км 778).
Бойната дейност на „Искър“ продължава и на 26 април 1945 г. като водещ миночистач на конвой със спуснати трални прибори корабът се отправя към Будапеща. В бойно тралене българският кораб достига до далечния унгарски град Естергом (км 1718). Така от 10 септември 1944 г. до 1 май 1945 г. миночистачът протралва 7678 км, взривява 13 неконтактни мини и превежда зад трал повече от 150 конвоя. Това е постижение, което дава основание след края на неговата служба в българските ВМС последователно да има още два кораба с името „Искър“: базов миночистач, който по-късно предава „щафетата“ на намиращия се в строя и в наши дни рейдов миночистач.
Първият „Искър“ е единственият кораб във военноморската ни история, който се нуждае от своеобразна визуална „реабилитация“. Във всички досегашни публикации, посветени на дейността му във войната, е използвана снимка на друг кораб със същото име! Построеният през 1924 г. в Италия държавен речно-морски влекач „Искър“ през 1935 г. е преустроен като 400-местен пътнически кораб, който в навечерието на войната получава името „Княгиня Мария Луиза“. И участва в нея като военен транспорт с това име. След 1944 г. е преименуван на „Христо Смирненски“. Години по-късно, когато става плаващ експонат в Музея на транспорта в Русе, на борда му се появява отново името „Искър“.
Вторият – фронтовакът „Искър“, е построен по български проект в Държавната корабостроителница във Варна и е изпратен на служба в Русе. След войната за няколко години демобилизираният влекач е върнат във Варна, но през 1949 г. е изпратен обратно на р. Дунав. И ако за първия „Искър“ има стотици снимки от различните периоди на неговата история, то за миночистача „Искър“ на практика няма публикувана снимка от времето на бойното му миночистене и след това! Все пак с помощта на подводничаря Павел Димитров издирих няколко кадъра от времето на строителството му във Варна. Продължавам да издирвам.
