Изложбата „Академията в Княжество и Царство България” или как княз Фердинанд дава пари за „рисувание”.

В галерия „Академия”(до 9 март на ул. „Шипка”1 в София) е открита една прелюбопитна изложба. Защото тя представя не само картини и скулптури от фондовете на Националната художествена академия, а свидетелства и за изграждането в току-що освободената България на висшето училище по художество, носещо името Рисувално. В годините, когато всичко в държавата започва „на чисто”.
Така на 14 октомври 1896 г. в една малка и невзрачна постройка на ул. „Шести септември се открива Рисувалното училище. Тогава никой не е и предполагал какво въздействие ще има то върху художествения живот в Царска България през следващите години и върху обществото ни. По-късно то е преименувано на Държавна художествена академия. Историята ѝ е такава, че тези първи години на Академията са неразривно свързани с българската корона – от основаването ѝ до средата на 40-те години – чрез подкрепата на Двореца в развитието на младата културна институция. В него изкуството и науката са на висока почит.

За това разказва изложбата и представя неизследвана досега тема за развитието на Художествената академия от създаването ѝ до средата на ХХ век и за ролята на българското царско семейство в живота на този културен институт. Архивните документи, фотографии, периодичен печат и артефакти дават отговор на въпросите за ролята на Фердинанд и на цар Борис III в развитието на Академията между двете световни войни, както и представя за първи път постъплението на предмети от царската колекция в музейната сбирка през 1947 г.
Изложбата в галерия „Академия” беше открита на 6 февруари – денят, в който през 1896 г. княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище.
„Йерма” ни спомня за Лорка в Jalta Art Room
На 16 и 24 февруари се очаква премиерата на „Йерма” на Федерико Гарсия Лорка. Пиесите на испанеца винаги са били събитие, а драматургията му е тест и шанс за всеки актьор. А в Jalta Art Room такъв шанс могат да имат Боряна Маноилова, Атанас Петков и Калоян Желев под режисурата на Патрисия Господинова.

Това е дебют за екипа на младите артисти на независимата сцена. А летвата е висока – пиесата е част от известната трилогия на Лорка – „Кървава сватба”, „Йерма” и „Домът на Бернарда Алба”. „Йерма” е поема за изречената и премълчаната болка, за кървящата рана, която се отваря и която един човек може да понесе. И тази пиеса може да се определи като психологически трилър. Заради всичко това се очаква актьорският екип да създаде едно истинско театрално събитие.
Здравка Евтимова – с награда за фантастика в САЩ

Здравка Евтимова е удостоена с новоучредената награда на американското издателство Starship Sloane Publishing в САЩ за фантастика „Доктор Т. О’Конър Слоун”. „Тази награда отбелязва значителния и траен принос на Здравка Евтимова в областта на фантастиката чрез нейните уникални творческа визия и глас, вдъхновяваща оригиналност и утвърдили се, получили висока оценка творби, отличени с международни награди”, гласи текстът върху сертификата, съпътстващ литературната награда. В сайта на издателството е отбелязано, че Здравка Евтимова е „един от най-изтъкнатите съвременни български автори, чието разпознаваемо творчество, удостоявано с международни награди, обогатява в дълбочина литературата в сферата на фантастиката и в по-широк план – литературата като цяло”. Книгата „Той носи моето мълчание” (He May Wear My Silence) е издадена в началото на декември.
В началото на 2023 г. от САЩ писателката получи и диплом за най-добър разказ с научнофантастични елементи за „На Димитър – поет” (For Dimitar – A Poet), който бе събрал най-много гласове от писатели и читатели на научнофантастична литература в платформата Critters.

Балкански режисьор печели Наградата на София

Режисьорът Райко Гърлич получава Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното. „Всички добри истории както в живота, така и в киното се свеждат до две основни сюжетни линии: Или някой заминава на пътешествие, или в някакъв град пристига непознат. Бих казал, че аз съм и двамата – този, който си е отишъл, и чужденецът, който е дошъл”, пише Райко Гърлич в автобиографичната си книга „Още по едно за изпът: Режисьорски бележки за изгнанието, семейството и киното”. Очаква се режисьорът да пристигне за Софийския международен кинофестивал, който се открива на 13 март. А наградата си Гърлич ще получи на Официалната церемония по връчване на наградите на 29-ия „София Филм Фест” на 22 март в зала 1 на НДК. Филмите му смело и честно разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения в политически и социално наситен контекст. Дълбоката им хуманистична визия прави Райко Гърлич един изключителен творец, който оставя траен отпечатък в европейското кино.
В София режисьорът ще представи най-новия си филм „Всичко си има край” в копродукция и с България, който съчетава елементи на криминален трилър, филм-ноар, романтика и сатира и има силно послание по отношение на корупцията в хърватската обществено-политическа сфера.